Испанският тенор Пабло Камесеийе започва музикалното си образование в Аржентина. Дебютира в Буенос Айрес в “Matthaeus Passion” от Бах и „Рита“ на Доницети още преди да влезе във Виенската консерватория. Забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър са подходящи за белкантови опери и особено за многообразния Росиниев репертоар, който той усъвършенства с Маестро Алберто Дзеда в Академия „Росиниана” в Пезаро. В премиерата на операта "Пепеляшка" Пабло Камесеийе ще направи дебют на варненска сцена.
- Как се чувствате при работата си с Държавна опера Варна?
- За първи път съм във Варна. Щастлив съм да съм тук. Хората са много приятни, много приятелски настроени. Работим много интензивно по представянето на „Пепеляшка”. Трупата е страхотна. Певците са много добри. Смятам, че хората ще са щастливи да гледат операта „Пепеляшка”.
- Кой и как Ви покани, за да станете част от премиерата на „Пепеляшка”?
- Поканата пристигна преди две седмици. Беше от Виолета Тончева. Попитаха ме, дали бих се съгласил да участвам. Това ме направи щастлив, защото „Пепеляшка” е едно от моите любими произведения. Подготвях друга продукция, но я отмених по определени причини и се съгласих да участвам в постановката на Варненската опера.
- Споменахте, че „Пепеляшка” е любимата Ви опера – срещате ли тогава трудности точно, защото Ви е любима?
- Да, но моят глас е много подходящ за всички опери на Росини включително и „Пепеляшка”. Комбинацията от вокални техники, както и бързото произнасяне на текста. Работих на оперния фестивал на Росини в Пезаро, Италия с маестро Алберто Дзеда. Там се специализирах в изпълнение на произведенията на Росини.
- Влизате в ролята на принца Рамиро – какво давате и какво вземате от неговия образ?
- Обичам историята в „Пепеляшка”. Винаги съм я харесвал и съм убеден, че всеки я познава. Много съм щастлив, че играя Принца. А това, което давам – давам емоцията от удоволствието да изпълнявам тази роля. Защото обичам пеенето. Продукцията е много интересна. Режисьор-постановчик е Екта Кара от Турция. Постановката не е в традициите на миналото. Тя е много приятна и модерна. И много забавна.
- По някакъв начин историята в операта „Пепеляшка” на Росини отразява ли се на действителността?
- Историята е винаги една и съща. Щом си богат, всички искат да са ти приятели. Историята е истинска и е модерна. Наблюдаваме я навсякъде.
- До колко реакциите на публиката са важни за Вашето изпълнение?
- Зависи от много неща. В много театрални зали не забелязваме публиката, защото прожекторите ни заслепяват и не виждаме никого. Много е хубаво, обаче, когато хората се усмихват като реакция на нашето изпълнение. Което ни показва, че те преживяват историята. Но в повечето случаи е много трудно да забележим публиката. Може би виждаме първия и втория ред, но не и цялата зала. Прекрасно е, когато направим хората са щастливи.
- Понякога чувствате ли се самотен на сцената?
- В операта не, защото сме цял екип заедно с Дандини и Пепеляшка. Чувствам и подкрепата на колегите ми.
- Стриктно ли следвате ролята или си позволявате и импровизиране на сцената?
- Разбира се, че винаги има малки частици от нас самите. Винаги показваме някоя част от нас. Комбинираме себе си със съветите на режисьора и със самата история. Образите, които виждате, са съчетание от всичко. Красотата на операта е, че никога не сме едни и същи. Защото влагаме и част от собствената си артистичност.
- Лесно или трудно влизате в роля и успявате да се върнете в действителността?
- Разбира се, че бих искал да съм принц през цялото време. Изпълнявал съм тази роля много години и всеки път, когато съм на сцената, преживявам отново фантазията. Но след като се спуснат завесите, веднага се връщам в реалността.
- Има ли роли, които досега не сте имали шанса да изпълните?
- Обичам да пея в оперите на Росини. Участвал съм в много негови произведения като „Италианката в Алжир“, „Севилският бръснар”, „Пепеляшка”, както и други. Никога не съм имал шанса, а бих искал да участвам в операта „Пуританите” от Виченцо Белини. Пял съм в много интересни модерни опери, като „Нос“ на Шостакович. Приятни са ми всички ангажименти.
- Има ли разлики между представленията на „Пепеляшка”, в които сте участвал и премиерата във Варна?
- Не. Но все пак тук не разполагахме с много време за репетиции. Всеки обаче дава всичко от себе си, за да е готов и подготвен за премиерата. Разбира се, нямаме много време за подготовка, но не откривам кой знае какви разлики. Работя и с други оперни състави, където понякога също нямаме много време за репетиции.
- Вие сте испанец, но живеете в Австрия – по-испанец ли се чувствате или по-австриец?
- Нека започнем от там - роден съм в Буенос Айрес. От Аржентина съм. Баща ми е испанец и за това имам испански паспорт. Майка ми е от Италия, а аз живея във Виена, Австрия вече 21 години. Чувствам се все повече виенчанин. Харесва ми, всичко там ми харесва. Няма начин да е друго - щом продължително време живееш на определено място, то те променя, за това и аз се чувствам преди всичко виенчанин.
- И обичате италианските композитори...
- Обичам ги, но също така и Щраус и останалите австрийски композитори. Шуберт и Шуман са невероятни. Също така съм изпълнявал някои работи на немски, обаче, белкантото е най-подходящо за гласа ми. Обожавам Пучини и Верди, но няма голям шанс да изпълнявам техни опери, защото гласът ми е подходящ за произведенията на Росини.
- Имате квартет, разкажете ни за него?
- Заради това ,че съм роден в Аржентина, имам танго квартет - Cuarteto Cameselle. Изпълнявам и подобна музика и ще се върна на въпроса Ви за публиката – тук контактът с нея е друг. Между нея и нас няма оркестър, няма и диригент. Връзката ми с публиката е от друго естество. Когато имаме концерт във Виена, обяснявам на немски текста, който пея, за да могат хората да го разберат. Това е друго усещане, защото пея за душата на хората. Оперите са по-помпозни, по-мащабни. В тангото разкривам друга страна от моята същност. Много обичам да изпълнявам тази музика. Майка ми ме събужда с танго. Това е моята аржентинска същност.
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..
Когато Иван дойде да тренира на 5 години и половина, бяхме като деца на лунапарк - забавление безкрай, а резултатите са впечатляващи - създадохме плашещо добър на корта човек. Така описа работата си с шампиона на "Уимбълдън" първият треньор на Иван Иванов - Пламен Радев. Всичко, което съм постигнал, е благодарение на усилията, вложили в мен..
Варненският състезател по тенис Иван Иванов, който спечели "Уимбълдън", се завърна в родния си град от Лондон. Tой беше посрещнат като национален герой на Летище Варна снощи. Звездно посрещане във Варна на Иван Иванов - носителят на титлата от Уимбълдън (ВИДЕО) "Очаквах такова посрещане, бяха ми казали по телефона, но все пак такава..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Серията от вотове на недоверие е по-скоро форма на услуга към управляващите. Това подчерта за Радио Варна политологът Димитър Ганев. Опозицията - "Продължаваме промяната - Демократична България", е в непрекъсната политическа дилема, допълни той. Не е добро послание за града случващото се с кмета на Варна Благомир Коцев, коментира още..
Първите магистри по специалността „Космическо инженерство и технологии“ на Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ защитиха своите дипломни работи. Това са капитан Филипа Александрова (летец от авиобаза „Чайка“), Емил Райчев (КБС), Димитър Димитров (катедра „Информационни технологии“) и Кристиян Панайотов (Математическа гимназия „Д-р..
14 юли е националният празник на Франция – денят, в който страната чества превземането на Бастилията с военни паради, балове на пожарникарите и фойерверки. Но далеч от цялата тази суета, днес един французин ще прекара деня по съвсем различен начин – във Варна, до пещта на собствената си пекарна. Грегори Шарниге е от Брест и в продължение на 18..