Диригент Николета Конти: "Диригентът е и психолог"

-  Как се чувствате във Варна?

-  За трети път съм тук. Чувствам се много щастлива, че отново ще работя с Варненската опера и оркестъра, както и с директора Даниела Димова.

-  Лесно ли приехте поканата за дирижиране на „Пепеляшка” на Росини?

-  Стилът на Росини позволява много възможности за импровизация, както при певците, така и при хора. Той има уникален дух и стил. Изпълняването на оперите на Росини е в стакато - много кратко, отсечено, без плавен преход към съседните тонове на мелодията. Звукът е брилянтен, думите са много важни. Понякога заради бързото темпо, певците не успяват да произнесат цялата дължина на онова, което трябвада изрпеят. При Верди и Пучини е точно обратното. При тях изпълнението е много по-лесно и лежерно.

-  Когато застанете пред оркестъра, какво се опитвате да откриете в него?

-  Ролята на диригента е да отчита фразите при изпълнението. Диригентът е архитектът на музиката. Особено при Росини, който има много драматичен стил на композиране. При него е необходимо да бъдат изградени много дълги пасажи по брилянтен и лек начин на изпълнение. Смятам, че оркестърът се справя много добре. Още повече, че музикантите вече са изпълнявали произведения от Чайковски, Вагнер и Верди, които са много по-различни. Така че те трябва да изоставят техния стил и да се съсредоточат в белкантото на Росини.

-  Имате ли любими произведения и композитори?

-  Много е трудно да избера. Бих посочила композиторите, които разучавам в момента. Така че любимият ми е Росини. Ако обаче трябва да определя по общо, бих избрала Моцарт и Верди. Обикновено оперите, които дирижирам, са основно на Пучини и Джузепе Верди. Моцарт и Брамс са ми любимците от симфоничните композитори.

-  Лесно ли Ви е да се впишете в оркестъра, да откриете химията между музиканти и диригент?

-  Винаги. Понякога се получава по магичен начин. Винаги правя онова, което знам и мога от работата ми с моите оркестри. С чуждите обаче е различно, защото трябва да познавам характерите на музикантите, тяхната душевност. Трябва да съм наясно с мястото, където пребивавам и в един момент се превръщам в психолог. Опитвам се да скъся дистанцията между мен и оркестъра. Да провокирам музикантите да ме приемат като член на семейството. Това е много важно. Защото за едно представление трябва да мислим в една посока. Всеки един детайл е важен. Всеки човек е важен. Да, диригентът е в центъра на тази голяма машина, но тя може да работи единствено, когато всичко си е на мястото.

-  Самата премиера на опера „Пепеляшка” ще бъде доста модерна продукция. Това не накърнява ли духа на Росини?

-  Няма нищо лошо и негативно либретото да бъде пренесено в друга епоха. Съгласна съм за това модернизиране на класическите произведения, особено когато начинът на представянето им се приема добре и е направен добре. Понякога трябва да подхождаме внимателно, защото либретото внушава различни мисли и ни навежда на определени думи. Също така от време на време ни се налага да правим компромиси, защото езикът на либретото е от 19-и век, който не е езикът на съвременния човек. Днес комуникираме със знаци, използваме социални медии. Така че е възможно едно класическо произведение да бъде направено модерно и свежо, като по този начин самото изкуство опера да отговаря на интересите на новото поколения. Защото е важно то да влезе в оперните зали. За това не трябва да претупваме работата си.