Славян Стоянов: Съдбата реши рисуването ми да е свързано с историята

Художникът Славян Стоянов е роден през 1975 година. Древната ни история, любопитните археологически находки, накитите и български носии от миналото са нещата, които го вдъхновяват. Името му свързваме с усилията, вложени за възстановяването на Кромлеха на село Старо Железаре, със създадения "Фестивал на шевицата" ,  както и с "Виртуален музей на България", който се занимава с изработването на български шевици. От 4 години Славян е член на Сдружение "Дух и култура". Редовен участник в провежданите чфоруми. Тази година в рамките на пролетните дискусии, които ще се проведат на 21 и 22 април в Радио Варна, Славян ще презентира темата за връзката между древното митично знание и съвременните представи за историчност. Форумът е под наслов „Знаци на  паметта“ и насочва вниманието към важни събития от българската история и опазване на паметта за свързаните с тях личности, места, предания, символи и т.н. Вяра Николаева разговаря с него:

- От къде идва любовта Ви към историята ?

- Аз съм възпитан от моето семейство с любов към историята. Моят дядо сядаше с мен на масата, отваряше книгата и започваше да ми чете истоии, но в сърцето ми живее художник. В годините имах два избора. Трябваше да реша, дали да продължа с история или с рисуване. Рисуването надделя в мен. По-късно съдбата реши рисуването ми да бъде свързано с историята. От осем години участвам в теренни археологически проучвания. Помагам на археолозите с реконструкции и възстановки. Работя и с Варненския археологически музей. Моята работа е в помощ на техните научни трудове. Това ми дава достъп до „кухнята” на реално действащите на терен историци и в същото време ми дава възможност като художник да погледна от различна гледна точка. Казвам го, защото художниците носят абстрактното и ирационалното мислене.

- Как изглежда терен, който е обект на разкопки през очите на един художник?

- Когато работя на терен възстановките ги правя строго с консултациите на археолозите, които познават материята и периода, който проучват. С техни консултации реконструирам онова, което са открили. Повечето хора, които идват на обектите им е трудно да си представят какво е имало, защото виждат само камънаци. Моята работа е да възстановя картината, а в много случаи тя се явява магична, когато вече могат да видят какво е било. Така аз подхранвам интереса към тези обекти.

- Разкажете ни за най-интересните моменти от тези проучвания на терен, за нещата, на които сте попадали и са предизвиквали у Вас особен интерес, стремеж  и нетърпение да покажете онова, което виждате.

- Аз съм участвал в обекти с археолози, които проучват античния период и праисторията. Моят най-голям интерес към историята е в тези два периода. Едно от интересните места, на които съм попадал по време на проучвания е Синеморец. Мисля, че беше през 2006 година. Това беше резиденцията на тракийски владетел, който е изключително слабо познат в нашата история. Много малко се знае за него. Той се казва Мостис.  Даниела Агре беше водещ археолог на тези проучвания. Екипът попадна на монети на този тракийскивладетел (живял първата половина на втори век пр.Хр.). В гърненце, заровено в скалите близо до укрепителната стена специалистите намериха редки и добре запазени сребърни тетрадрахми. Такива в целия свят има само няколко. Това предизвика огромен интерес. Друг археологически обект, на който бях благодарение на археолога от Варненския Археологически музей – Теодор Роков е Трети халколитен некропол във Варна. За мен, а и според историците откритието е сенцазионно. Тепърва ми предстои участие там.