Националното училище за танцово изкуство в София в крак с времето

Всяко професионално училище за танц е длъжно да има образци и фрагменти от трите основни балетни школи – френската, руската и датската, казва директорът на Националното училище за танцово изкуство в София Бойко Неделчев.

Най-често сме поставяли фрагменти от балетите на Мариус Петипа, който е французин, но балетите му се смятат за руска класика. Като най-ярък представител на френската школа се възприема Баланчин и имахме възможност да поканим оторизираната хореографка Даяна Уайт от Съединените Щати, която постави с наши ученици част на произведението му „Серенада“. Гостува ни и хореографката Дина Бьорн от Датския балет в Копенхаген, специалист в стила Бурнонвил и заедно с Петя Илиева репетират с учениците ни 25 минутното му произведение „Консерватория“. На концерта за завършването на годината искаме да се изиграят и двете произведения, както и хореографията, която приготви с наши ученици, световноизвестният балетист и хореограф Даниел Ломел. Става дума за фрагмент от негов спектакъл, наречен „Бах ви казва“.

Даниел Ломел е в звездната десетка на най-добрите танцьори в света през миналия век. Роден през 1945 г. в Париж той има щастието да си сътрудничи с множество личности на световното изкуство.

Танцувам от 13 годишен и не съм спрял, каза Ломел по време на краткия си престой в София. Танцът е начин на живот, танцьорите рисуват с движение, а то е еднократно, израз е на вътрешен порив, следва динамиката и не се получава, ако се страхуваме да не сгрешим. Световната кариера изисква много работа – да познаваш различни стилове, да се приспособяваш към различни изисквания, да бъдеш информиран и да се адаптираш бързо. Учил съм също изобразително изкуство, родителите ми бяха художници. На 11 години срещнах Рене Магрит, познавах Пикасо, танцувал съм с Нуреев, но най-важното е да срещнеш точните хора в точния момент. Хората, които съм срещнал, са ми повлияли и са изградили моя характер.

Ломел е бил основен танцьор в трупата на „хореографа на ХХ в.“ Морис Бежар.

Срещнах Бежар в Лиеж, Белгия, преди да стане известен, спомня си Даниел Ломел. Бежар беше хореограф в своята същност, танцът за него беше изразно средство. В постановките му няма особени костюми и декори, в тях има музика (както на Бах така и на Стравински) и танц. Бежар освободи танца.

Ломел създава през 1981 г. в Гърция своята хореографска школа “Аенаон“ и оттогава живее там. Какво го довежда в София?

Непрекъснато срещаме хора, но не се опознаваме с тях, а е важно да общуваме, казва балетистът. Затова съм тук – да видя нещата отблизо. Бях изненадан при вида на една добра школа, но откривам повече техника отколкото изразителност на тялото. Така е днес по света, не се обръща внимание на детайла, а той е съществен и носи послание.

Ето впечатленията от педагогическия подход на Даниел Ломел на момичетата, които тази година ще бъдат абитуриентки на Националното училище за танцово изкуство в София:

Още като дойде, ме впечатли с това, че ни каза да се усмихваме и аз се отворих, казва Александра. Интересно е да идват хора от други страни, научаваме нови неща и си прекарваме хубаво. Методът му е различен, добавя Ива. Неговите комбинации от стъпки не са сложни, но е сложно съчетанието на движението на корпуса, главата и краката в едно необикновено за нас бързо темпо, обяснява Вера. Даниел иска с танците да се забавляваме, обобщава Павлина.

А публиката ще чака с нетърпение да ги види на сцената на 3 май и 2 юни.

Снимки: nutibg.com и личен архив