В 9 от 10 населени места в община Ветрино има читалища

Народно Читалище “Просвета” във Ветрино  е основано през 1905 г. За пръв председател е избран Дони Стоянов Краев. След Първата световна война читалището провежда активна дейност. Водещи в културния живот са учителите Пейчо Атанасов Пейчев, Димо и Димитричка Доневи и др. Сред самодейците са: Вълчав Харизанов, Богдан Хадживълев, Стоян Петров, Стоян Недялков, Неделчо Станев, Мара Станева и др.

   През 1936 г., с доброволен труд на населението, е построена читалищна сграда (в района на бившата административна сграда на АПК). Заслуги за нейното изграждане има и тогавашният кмет Иван Братоев. Културният дом има салон с гримьорна, библиотека, читалня и репетиционна стая на втория етаж. Фасадата й е внушителна – с мраморни колони и мозаечно стълбище. На 4 март 1977 г. сградата рухва от голямо земетресение и се налага да бъде съборена до основи. През следващите години читалището се помещава на различни места – в бившата баня, в бившата сграда на АПК.

    През 2003 година е направен частичен пуск на нова читалищна сграда. Нейният строеж продължава до 2008 г. През 2005 г. Мария Андонова и Стефка Христова подреждат в новото читалище музейна експозиция с етнографски характер.

  Изявени читалищни дейци през втората половина на ХХ век са: Вълчан и Надежда Харизанови, Миланка Вълканова, Тодорка Терзиева, Емил Вичев и др.

Широка културна и богата фолклорна дейност се развива на територията на община Ветрино. В девет от десетте села има действащи читалища.

Репортерът ни Ваня Славова се срещна с Марина Христова, читалищен секретар в НЧ "Просвета" 1905г.

- Здравейте. Кажете с какви корени са жителите на Ветрино, че успяват по такъв удачен начин да съхраняват духа на българщината?

- Първите българи в община Ветрино са преселници от село Бояджик, Ямболско.

     Връзката между Ветрино и Бояджик е от далечните 1829 - 1830 година. Тогава, след поредната Руско-турска война голяма част от тракийските българи се изселват на север към Добруджа и Бесарабия. Част от тази миграционна вълна са и няколкото рода от с. Бояджик, които се заселват в днешното село Ветрино. По-късно, по време на Априлското въстание, когато Бояджик е разорен, още една група жители на селото търсят спасение при своите роднини във Ветрино. Оттогава постоянно са се търсели начини за установяване на контакти между двете села, изразяващи се най-вече в издирване на изгубените родове.

    Паметна ще остане 2005 година, когато ветренци, след толкова години, стъпиха върху горещата бояджишка пръст, напоена с кръвта на дедите им. След толкова години съдбата реши и събра двата клона на дървото.

Целия разговор може да слушате в звуковия файл: