Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Патрик Дюпон: След Варна затанцувах по световните сцени

6
Патрик Дюпон на срещата във Варна
Снимка: Радио Варна

Френската звезда на балета Патрик Дюпон пристигна за финала на Международния балетен конкурс във Варна. Освен солист на Парижката Гранд Опера, той е бил и неин директор. За Дюпон Варна е градът, откъдето тръгва неговата бляскава кариера през 1976-та,носител на златен медал и гран при от конкурса през 1976 г . На срещата му с медиите и почитатели на балета, пред препълнената зала, той отново благодари на организаторите и на варненската публика. Патрик Дюпон дойде във Варна с любимата жена Лейла, както я представи сам той и сподели, че са имали романтична разходка на варненския бряг. Той разказа вълнуващи лични истории, но преди всичко благодари на организаторите и публиката във Варна за любовта:

Варна означава много за мен, защото буквално дни, седмици след Варна аз вече танцувах в Съединените щати. Танцувах с Михаил Баришников, с Наталия Макарова, с Мая Плисецкая, на която по-късно имах честта и да партнирам. Изобщо танцувах с най-големите. Затова именно съм благодарен за възможността да споделя любовта. На сцената аз усетих толкова много любов, която мидаде сила и увереност. И която ми показа, че това, за което мечтаех като 7-годишен, наистина се е сбъднало! Всичко това стана реалност във Варна и за мен мечтите се сбъднаха тук.

Освен златния медал и специалната награда, които получих във Варна, тук дълбоко ме трогнаха срещите – с други изпълнители, с педагози. Обменяхме мисли и идеи.

И още един съвет към младите и в танца, и в спорта и в политиката – ние трябва да се научим на скромност. Просто трябва да си дадем сметка колко хубаво е да направим нещо добро и да го споделим с останалите. Така се случи и с мен, когато бях тук във Варна. Един от танцьорите ми помогна с пируетите. Показа ми какво да направя за да мога да изпълня пируетите си малко по-добре. Той знаеше, че медал няма да получи и не го получи. Медалът получих аз, но въпреки това ми помогна защото смяташе, че аз заслужавам да спечеля.

Убеден съм, че задължението на твореца е да предаде нататък онова, което знае. Така като го правят големите творци като Морис Бежар. Именно в това е красотата на танца. Сега балетът е по-бърз и скоковете са по-високи, но когато творците са с нас, ние сме в сигурни ръце.

Вълнуващо е, че във Варна сме на брега на морето, където се разходихме с моята любима. Лейла направи чудо за мен. Това е една много лична история, която планираме на разкажем в книга върху която работим. Тя е убедена, че чудото е именно да се даде възможност на всички да имат достъп до танца без никаква форма на дискриминация.

Дължим много на г-н Емил Димитров, човекът който създаде този конкурс. Винаги ще си спомням как той ме посрещна на летището в София и разбрах колко държи за нас да бъдат положени грижи, да бъдем показани на света. Той създаде този конкурс, за да изпъкнем и всеки от нас да покаже на какво е способен. Говорил съм и с моят брат Рудолф Нуреев по този въпрос – големите творци като Марта Греъм, Морис Бежар успяват да постигнат това, да издигнат душата.

За срещата си с Морис Бежар Патрик Дюпон сподели: Морис Бежар имаше способността да намира цвят и да ме накара да правя неща, които никога не съм си представял. Например за митичното „Болеро” аз си представях, че трябва да изглеждам като един хедон с дълга руса коса, която пусках в продължение на две години. Когато Бежар ме погледна и каза: Ще си подстрижеш косата, ще я боядисаш тъмна и ще прочетеш този вестник. След това ще ми кажеш какво си видял там, преди изобщо да имаш възможност да изпълняваш моята хореография. Прочетох вестника. По това време течеше войната в Близкия изток, между Израел и Палестина. И аз му казах, че във вестника пише, че конфликта ще продължи милион години и решение няма. Бежар ме попита дали и аз смятам така? Отговорих, че ще може би решението ще бъде в някой много силен лидер. Ами, това си ти, отговори Бежар. С други думи – танцът си е танц, изкуството е изкуство, но на сцената ние имаме послание, защитаваме някаква идея. Не става дума само за скокове и пируети. Когато излезем на сцената и танцуваме, дали ще бъде „Корсар”, „Саломе”, „Пролетно тайнство”, имаме послание. Морис Бежар успява да надникне дълбоко в душата и да види там неща, които човек дори не знае, че съществуват там и той успява да го покаже.

Френската звезда на балета се вълнува много от кризите, през които преминава света и сподели своята философия: Светът наистина преминава през кризи, реалността непрекъснато се променя и често пъти посредствеността и лошият вкус побеждават, побеждават е дилетантството и варварството. Можем да излезем от всичко това като слушаме и се учим от по-възрастните. Например моят идол Владимир Василиев е във Варна сега, той е жив и това е огромна възможност да черпим от неговия опит! Всички ние трябва да се учим от хората, които са живели в други времена, преминали са през други реалности. Вторият ми съвет е – учете се от грешките си, бъдете благодарни, защото всеки човек преминава през кризи, аз също. Любимата ми жена Лейла е израснала с философията на Нелсън Мандела, който казва „Аз никога не губя, всяка загуба за мен е възможност да науча нещо ново”. През живота си ние имаме възможност да направим света по-добър за останалите или поне да се опитаме. Това е, ако позволите да кажа, моята философия.

Пламенно се ражда и любовта на Патрик Дюпон към балета: Изпитвах чувства, на любов, на гняв, радост, най-вече на радост, но ми беше трудно да ги изразя, когато бях малък. Често пъти плачех. Разговарях с птичките, с животните и с дърветата. Изобщо не бях нормален, истински кошмар за майка си! Като малък бях истински дявол, пълен с енергия, никога не заспивах. Затова, както при всички деца опитахме най-напред с футбол, после тренирах джудо. И един ден, докато тренирах на татамито ,чух прекрасна музика. Беше „Фантазия импромптю„ на Шопен. Изпитах силни ччвства, точно както дяволчето пълно с енергия се превръщаше в истински ангел,  когато вкъщи баба ми пускаше музика – Едит Пиаф, Бах, Моцарт, Бетовен. Стана малко като във филм – надолу по коридора момиченцата играеха балет. Отидох там, като видях какво правят си казах: Боже , позволено ли и е и на мен да опитам?  Учителката спря момичетата и ме пусна. Не зная какво съм танцувал, но танцувах с цялата си душа и изпитах огромно облекчение, че всички тези чувства, които бушуваха в мен, намират израз. Накрая всички плачеха, но не от скръб, а от радост! Тогава си казах, че с това искам да се занимавам!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Варненският областен управител: Не е проблем предложените за продажба държавни имоти в морската столица да бъдат поискани от общината

Областният управител проф. Андрияна Андреева е предложила на кмета на Варна да поиска сградата на патентното ведомство в Гръцката махала. За това тя е написала официално писмо до Благомир Коцев, в което предлага след решение на Общински съвет - Варна той да поиска сградата за стопанисване. То се предоставя, когато се комплектова цялата преписка,..

публикувано на 28.06.25 в 15:30
Кметът на Варна Благомир Коцев

Благомир Коцев: Общинските съветници са склонни да не получат възнагражденията си само за да се забави гласуването на бюджета за Варна

Повече от два месеца след като кметската администрация внесе проектобюджета на Варна в Oбщински съвет, той не е гласуван. Няма и насрочена сесия, на която това да се случи. Това заяви кметът на морската столица Благомир Коцев в отговор на въпрос, кой е виновен да се стигне до тази ситуация. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той заяви,..

публикувано на 28.06.25 в 13:58

Бавария - интернационална, но умее да пази традициите си

Бавария и въобще Германия е красива през всеки сезон от годината, но сякаш пролетта е най-подходящият период за посещение. Някои пътуват до тази провинция заради историческите замъци, други - заради най-големия панаир в света - Октоберфест или пък коледните празници, а все по-популярни са винените турове и разходките сред природата. Това научаваме..

публикувано на 27.06.25 в 07:00

James LaBrie (DREAM THEATER): Животът е предизвикателство за всеки

Интервю с James LaBrie (DREAM THEATER) Един от най-чаканите реюниъни в метъла беше завръщането на Mike Portnoyв DREAM THEATER. Барабанситът, единият от основателите на американските прог титани, не само се завърна в бандата, но тя издаде и първи албум с него след 16 години. За последно Mike Portnoy свири в „Black Clouds & Silver Linings“..

публикувано на 26.06.25 в 07:05
Висшето военноморско училище

Запазва се интересът към морските професии

Напливът от гръцки студенти към Висшето военноморско училище във Варна продължава да е голям. Над 600 младежи от южната ни съседка и Кипър се обучават в специалности "Навигация" и "Корабни машини и механизми". Това каза Мирослав Цветков, заместник-началник по учебната и научната част. Не се отчита драматичен спад, запазва се нормалното ниво на интереса..

публикувано на 25.06.25 в 08:05
д-р Цветеслава Гълъбова

Системната употреба на психостимуланти води човека към затвора, гроба или психиатрията

В днешно време употребяваните психоактивни вещества са основно психостимуланти, а системната им употреба води към три възможни пътя - към затвора, гроба или психиатрията. Това коментира за Радио Варна и предаването "Пост Фактум" психиатърът Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски".  Специалистите отчитат..

публикувано на 24.06.25 в 08:00

Alan Averill (PRIMORDIAL): Дигитализацията на обществото е автоматизация на същото това общество

Интервю с Alan "A.A. Nemtheanga" Averill (PRIMORDIAL, DREAD SOVEREIGN) Три години бяха необходими PRIMORDIAL отново да направят концерт в София. Поканата е от „Death Metal BulgarianFans“, с подкрепата на „Perfect Storm Events“. Датата е 28 юни. Мястото – „Mixtape 5“. Съпорта са българските банди OBSIDIAN SEA и ROBUST. Това е само техническата..

публикувано на 23.06.25 в 07:35