Александър Секулов е български писател, поет, публицист и журналист. Роден е в Пловдив на 6 януари 1964 г. Автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“,„Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища“,„Островът“ и „Скитникът и синовете“. Има издадени три книги с есета.
Сред поетичните му книги са „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
Автор е на пиесите: “Светли хотелски стаи”, „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.
Драматург е на Пловдивския театър, носител на награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия” за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.
Александър Секулов е носител е на национални литературни отличия – “Академика” /1988/, “Цветан Зангов” /1985, 1986, 1987/ , “Иван Николов” /1998, 2004/. Носител на наградата “Пловдив” за литература и награда „Перото“.
Първата му среща с читатели във Варна беше на 25.10.2018 г.
Не идвате много често във Варна или поне по литературни поводи...
Това е първата ми среща с читатели тук и аз съм много учуден, че е първата. Не знам защо Варна стои винаги по-далеч от тези обичайни литературни обиколки, които се правят.
Може би, заради липсата на магистрала?
Не, не съм сигурен, че това е причината. Аз не знам дали съществува по-широка литературна публика, тя съществува, но не знам дали е групирана около едно място, събитие или традиции, а тези неща играят огромна роля. Веднага ще дам за пример не Пловдив, а Стара Загора, където имат много сериозна групирана публика и това прави впечатление. Но за сметка на това Варна има други фестивали, които са доказани.
Как протичат срещите Ви с читатели? Има ли сценарий или импровизирате?
Срещите са предимно с читателки и протичат взаимно вълнуващо.
Т.е. повече жени Ви четат, така ли?
По принцип жените четат повече от мъжете, това е световно известен факт. Може би заради естеството на литературата, която пиша – тя е по-филигранна, иска да се замислиш, не разчита чак толкова на сюжета, колкото на едни вътрешни вертикали. Но това, разбира се е под формата на шега – аз не съм правил изследване колко са читателите, колко читателките. Но да те четат жени е определено по-добро.
Как стигнахте до този филигранен, изящен стил? Изискваше ли много работа?
По принцип аз пиша от чувството за щастие, от препълненост с възхита, когато слънцето изпълва човека, както топлият въздух изпълва дирижабъла, когато той полита. Общо взето аз не пиша, когато съм нещастен и не смятам, че изкуството трябва да причинява на човека фрустрация от живота, страх от и без туй страшния краен живот, който всеки от нас има. Този уплах по принцип е вечен и човек още като се осъзнае, че е смъртен, го придобива. Не виждам защо изкуството трябва да допринася за усилването на тази мъка. Затова искам да пиша и пиша, когато нещата в мен са в някаква екстатична форма, когато животът придобие празничен вид и аз го усещам много пълен и хармоничен. Опитвам се такъв пълен и хармоничен да е светът и в книгите ми.
Как запазвате това чувство?
Просто пиша само в тези мигове, когато ме владее това чувство. Иначе като всеки един нормален човек изпадам в състояния на съмнение, вътрешна тревога, депресия понякога. Пиша само, когато съм щастлив или когато възхитата от живеенето ме люлее в някаква люлка. Мисля, че човек е роден, за да увеличава радостта.
.......................... (какво Александър Секулов разказа за Пловдивския театър, за съвременната драматургия, за Пловдив – Европейска столица на културата 2019 чуйте в аудио файла).
В едно интервю казвате, че сте стръмен човек. Какво имате предвид?
Е, какво имам предвид – че съм крив. Не винаги, но по принцип... Аз не съм уютен за себе си и оттам по презумпция си мисля, че не съм уютен и за другите. Аз със себе си трудно се разбирам.
То това не е ли при всеки творец?
Обичайна шизофрения, негодници...
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..