Александър Секулов е български писател, поет, публицист и журналист. Роден е в Пловдив на 6 януари 1964 г. Автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“,„Господ слиза в Атина”, „Гравьор на сънища“,„Островът“ и „Скитникът и синовете“. Има издадени три книги с есета.
Сред поетичните му книги са „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.
Автор е на пиесите: “Светли хотелски стаи”, „Няма ток за електрическия стол”, драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев.
Драматург е на Пловдивския театър, носител на награда „Аскеер“ в категорията „Съвременна българска драматургия” за пиесата „Няма ток за електрическия стол“.
Александър Секулов е носител е на национални литературни отличия – “Академика” /1988/, “Цветан Зангов” /1985, 1986, 1987/ , “Иван Николов” /1998, 2004/. Носител на наградата “Пловдив” за литература и награда „Перото“.
Първата му среща с читатели във Варна беше на 25.10.2018 г.
Не идвате много често във Варна или поне по литературни поводи...
Това е първата ми среща с читатели тук и аз съм много учуден, че е първата. Не знам защо Варна стои винаги по-далеч от тези обичайни литературни обиколки, които се правят.
Може би, заради липсата на магистрала?
Не, не съм сигурен, че това е причината. Аз не знам дали съществува по-широка литературна публика, тя съществува, но не знам дали е групирана около едно място, събитие или традиции, а тези неща играят огромна роля. Веднага ще дам за пример не Пловдив, а Стара Загора, където имат много сериозна групирана публика и това прави впечатление. Но за сметка на това Варна има други фестивали, които са доказани.
Как протичат срещите Ви с читатели? Има ли сценарий или импровизирате?
Срещите са предимно с читателки и протичат взаимно вълнуващо.
Т.е. повече жени Ви четат, така ли?
По принцип жените четат повече от мъжете, това е световно известен факт. Може би заради естеството на литературата, която пиша – тя е по-филигранна, иска да се замислиш, не разчита чак толкова на сюжета, колкото на едни вътрешни вертикали. Но това, разбира се е под формата на шега – аз не съм правил изследване колко са читателите, колко читателките. Но да те четат жени е определено по-добро.
Как стигнахте до този филигранен, изящен стил? Изискваше ли много работа?
По принцип аз пиша от чувството за щастие, от препълненост с възхита, когато слънцето изпълва човека, както топлият въздух изпълва дирижабъла, когато той полита. Общо взето аз не пиша, когато съм нещастен и не смятам, че изкуството трябва да причинява на човека фрустрация от живота, страх от и без туй страшния краен живот, който всеки от нас има. Този уплах по принцип е вечен и човек още като се осъзнае, че е смъртен, го придобива. Не виждам защо изкуството трябва да допринася за усилването на тази мъка. Затова искам да пиша и пиша, когато нещата в мен са в някаква екстатична форма, когато животът придобие празничен вид и аз го усещам много пълен и хармоничен. Опитвам се такъв пълен и хармоничен да е светът и в книгите ми.
Как запазвате това чувство?
Просто пиша само в тези мигове, когато ме владее това чувство. Иначе като всеки един нормален човек изпадам в състояния на съмнение, вътрешна тревога, депресия понякога. Пиша само, когато съм щастлив или когато възхитата от живеенето ме люлее в някаква люлка. Мисля, че човек е роден, за да увеличава радостта.
.......................... (какво Александър Секулов разказа за Пловдивския театър, за съвременната драматургия, за Пловдив – Европейска столица на културата 2019 чуйте в аудио файла).
В едно интервю казвате, че сте стръмен човек. Какво имате предвид?
Е, какво имам предвид – че съм крив. Не винаги, но по принцип... Аз не съм уютен за себе си и оттам по презумпция си мисля, че не съм уютен и за другите. Аз със себе си трудно се разбирам.
То това не е ли при всеки творец?
Обичайна шизофрения, негодници...
Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..