По-интересните събеседници "На село" през 2018

Животът на село е: труден, спокоен, замрял, заседнал някъде в миналото, понякога без перспектива, друг път раздвижен от всички нови хора, решили да се заселят там. А последните са предимно чужденци: германци, англичани, гърци... На тях им харесва тази природна и райска обстановка. Те са загърбили големия град и са потърсили смисъла на човешкото си съществуване в малките неща, при малките (но с големи сърца) хора.

Българското село често е изоставено. С рушащи се къщи, с празни домове.

Българското село е европейска екзотика: с дейността на пенсионерските клубове и все още живите читалища. Само там се открива  пулсиращият кипеж, дозата патриотизъм, българщината, крепящи се на нишки, по-тънки от самодивски косъм...

Имаше кметове, които отказаха във времето да им бъдем гости. Не им се сърдя. Явно смятат, че няма какво да ни кажат: нито те, нито умърлушениете селяни с ниски пенсии, за които журналистите са поредните, на които могат да се оплачат и толкова. По-добре без гости. Българите като цяло вече не сме гостоприемни. Придобихме западния маниер да се срещаме навън, на кафе. Жалко.

Имаше и кметове, които правеха предаването, с отзивчивостта, с която ни насочваха къде да отидем и кого да видим. На тях им благодаря с огромна признателност!!!

Най-добре ми беше в селата Арковна и Невша. Там със сигурност ще отида отново. И вие отидете, ако не сте ходили. Има защо!

Най-отворени бяха чужденците: немците в село Ягнило, които правят реставрация на старите български къщи, странната птица Дейвид Батъл по-известен като Дейвид Бекъм от Падина, Харис от село Осеново, който се изкефи, че "боруме на миламе еллиника"-"можем да си говорим на гръцки".

Най-забавни бяха бабите: Иванка от Щипско, Вангелина от Страшимирово; дядовците: Живко-от Арковна, над 90-годишен...

Това бяха срещи, в които хората до откровеност отваряха чрез приказка сърцата си пред мен. Нямаше как да не отворя и своето. Една колежка, водеща, дори ме скастри, че много лични неща споделям. Аз не съм варненка, не мога, когато събеседникът е открит, да спазвам дистанцията на журналист. Аз съм просто човек, роден в малък град в Родопите, с произход: от село. И не ме е срам. Нито има какво да крия. Аз съм Ваня от Мадан. И мечтата ми е да направя предаване за едно от най-хубавите села в Родопите: Широка лъка, с местни хора, с тяхното гостоприемство и с техния уникален език и хумор.

Дай Боже през някоя следваща година! ;)