Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ирландски музикант посвети композиция на Христо Стоичков

Ирландецът Мартин Койл, който свири на бузуки със своя оркестър, се вдъхновява от българските ритми и често ги използва в своите композиции. Мартин обича да играе футбол, а един от идолите му е Христо Стоичков. Именно поради тази причина решава да кръсти една от композициите си „Танцът на Христо”.

В момента Мартин подготвя концерти, които ще обединят ирландската музика и неравноделните ритми на България. Музиканти от двете държави ще свирят в България и Ирландия. Срещнахме се с талантливия изпълнител, за да разберем повече за нещата, които го вдъхновяват, както и за любовта му към България и българската музика.

Снимка: Фейсбук

-  Добре дошъл в България, Мартин!

-  Благодаря, че ме поканихте. Фантастично е да бъда тук.

-  От двадесет и четири часа си тук, ако някой те попита за първото ти впечатление от страната, какво би му разказал ?

-  В момента, в който пристигнах, бях посрещнат от Драгни Драгнев. Той ме приветства в дома си и ме накара да се почувствам като част от неговото семейство. Вече съм бил в България няколко пъти и докато се разхождах из улиците на Варна ми се върнаха някои приятни спомени.

-  Представи се на нашите слушатели. Всъщност, от къде си в Ирландия, с какво се занимаваш, какво те доведе тук, за пореден път в България?

-  Аз свиря на ирландско бузуки. Винаги съм се впечатлявал от българската фолклорна музика и от ритмите на България. Тези ритми са нещо, което искам да обединя с ирландската музика в моите композиции, заедно с моя оркестър.

-  Помниш ли момента, в който чу за първи път българска музика?

-  Да, всъщност,  първия път когато чух българска музика беше когато слушах един диск на  ирландската група Планксти, от колекцията с дискове на баща ми.  В албума имаше десет ирландски песни и една българска. Когато я чух, слухът ми се обостри.

-  Коя беше тя?

-  Смесено хоро.

-  Всъщност ти си чул ирландски състав, който изпълнява българска музика. А първата среща с българските музиканти?

-  В северна Ирландия има много голямо българско общество в момента. Да се срещна с музикантите беше много важно за мен, за да мога да изразя автентична българска музика чрез моето свирене.

-  Ти каза, че имаш банда. Традиционна ирландска музика ли свирите с твоята група и по какъв начин влияе българската музика на твойте композиции?

-  Като композитор съм бил повлиян от много различни традиции, идващи от целия свят, но нещото, което стои в центъра на моите композиции са българските ритми.  В Ирландия обикновенно използваме равноделни ритми, но в моите композиции аз използвам неравноделни такива.

-  Разкажи ни повече за твоята група?

-  Ние сме десет човека в малък оркестър. Смесваме различни стилове, но винаги присъстват българските ритми. Присъстват, разбира се, джаз и рокендрол.

-  Какви инструменти включвате?

-  Ирландско бузуки, саксофон, кларинет, туба, цигулка, тромпет, барабани, ирландска арфа и вокали.

Снимка: Фейсбук

-  С какво се различава ирландското бузуки от своите събратя по цял свят?

-  Ирландското бузуки е, може би, най-младият инструмент в Ирландия. Стана популярно преди около четиридесет години. Традиционно този инструмент идва от Гърция и има извит корпус, но ирландското бузуки има равен корпус.

-  Поводът, по  който си тук, е много любопитен. От една страна да получиш вдъхновение от  България, за да може след даден период от време да направите един концерт в Ирландия.

-  Правим този проект за северно ирландското посолство на културата. Целта е да смесим българската и ирландската музика, като в този концерт ще участват и български музиканти. Трябва този концерт да се състои по време на джаз фестивала в Дери, но преди това ще направим един концерт в България.

-  Кои ще са българските музиканти?

-  Българските музиканти ще бъдат Драгни Драгнев и Петя Драгнева, а третият участник остава таен. С моята група свирим някои традиционни български хора. Забавно е да свирим неравноделни ритми, защото ни харесва да гледаме как ирландците танцуват на тях.

-  Кое е общото между Ирландия и България в музиката ?

-  Мисля, че и двата вида музика са насочени към обществото и към танците. Личи си, че те са създадени, за да сближават хората и да ги карат да танцуват. Именно заради това и свирим.

-  Извън съвременната ирландска музика, която познаваме, на какво ниво е автентичната музика в Ирландия? Докъде се е запазила.

-  Със сигурност има много ирландски групи, които все още запазват традиционния стил в страната, но понеже светът се развива и е лесно да пътуваш, също така посредством интернет е лесно да видиш какво се случва в другите култури, навлизат и много влияния.

-  Имаш ли си любим български инструмент?

-  Да, тамбура. Мислех си, че е близка като инструмент до бузукито, но всъщност трябваше да положа много усилия докато се опитвах да свиря.

-  Написах специална песен, която има български ритми, но е с ирландска мелодия. Когато бях малък обичах да играя футбол и моят идол беше Христо Стоичков, така че кръстих тази песен „Танцът на Христо”.

Чуйте повече в прикачения звуков файл






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Актьорите Ели Колева и Ясен Атанасов за "Хамлет": Всеки ден се питаме "Да бъдеш или да не бъдеш"

Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..

публикувано на 02.06.25 в 11:13

Åke Henriksson (MOB 47): Не сме фалшиви пънкари

Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни.  Интервюто с..

публикувано на 02.06.25 в 10:25

Фотографска изложба "На фокус: Крайбрежие"

Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години.  Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..

публикувано на 02.06.25 в 07:00
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Последното убежище на доганизма е травматичната памет

Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..

публикувано на 31.05.25 в 13:12

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06