Ваня Славова

В радиото съм от 2006 година. Минах през въртележката на графика: била съм водеща и новинар, но най-вече съм репортер по призвание. В тази роля се изявявам основно сега, макар да водя често предаването на БНР „По първи петли” с морски теми от Варна и да правя предаване „За селото” – нашенското, от Североизтока, което вече е интересна европейска екзотика. Така между морето и селото се изявява родопската ми душа!

Репортерството ми дава простор: да летя навън, да споделям емоции, да срещам хора. Да имам реално нов и ярък ден. Студиото ми е тясно, стерилно и без живителен кислород.

Завършила съм Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. 

Журналистиката направи на пух и прах много знания от там, заради неправилния словоред в медиите, честата липса на членуване и изобщо всички особености уж за грабване вниманието на слушателя.

При нас да цепиш секундата е майсторлък. 60 секунди пред микрофона могат да ти се сторят вековна бездна, ако си забравиш граматиката. Равносилно е на дълбока пропаст без гравитация. Случвало ми се е! :) Неколкократно. Иначе обичам да хващам интрото на песента. При мен обаче става по интуиция. Без да гледам стрелките на часовника. Не нося часовник, предпочитам обици.

Обичам да говоря директно, нямам цип на устата и не броя нито до три, нито до десет, преди да изрека това, което мисля. Малцина го приемат. Така или иначе те са ми важни, а не останалите, които очакват красиви фалшиви лексеми. Гласът ми издава моите емоции и състояния. В нотките му личи дали са ме ядосали колегите, дали информацията ми е безинтересна, особено ако е сервизна; звуча по-добре сутрин.  Не ставам за актриса. 

Мечтая за ерудирани събеседници, интересни събития и слънце в ефира!

Гласът не винаги дава адекватна представа за визията, но със сигурност разкрива духа. 

Затова, макар и скрити в радиото, сме открити пред вас: от "По първи петли", през "Новият ден", по обедно време в "На светло" или по залез в  "POST Factum". 

За финал гръцка философия: О,τι γράφει η μοίρα, δεν ξεγράφει η χείρα! В превод: "Каквото напише съдбата, не се заличава от ръката"!