Талант и новаторски мислене се искат за създаването на дизайнерски мебели

Когато става дума за мебели, интересен е въпросът за авторството и произхода им – кой и къде ги е създал, доколко са уникални и неповторими, колко би струвало да имате такива.

Дизайнерските мебели, в буквалния смисъл на думата, са дело на творци с талант и новаторско мислене. Те са уникални, често смятани за художествени произведения. В обичайния, масов случай, дизайнерските мебели са резултат от оригинални проекти, достатъчно са функционални, за да могат да се използват в ежедневието. И са много скъпо удоволствие. Понякога една маса може да достигне четирицифрена сума, споделя Милко Дюлгеров, който се занимава с дизайнерски мебели, които се реализират основно в чужбина. Чуйте в интервюто на Мартин Николов какви са тенденциите за тази година:

Какви са тенденциите за 2019 година ? Мина вече една четвърт от годината, но все пак престоят още девет месеца

Тенденциите няма може би много да се променят. Те бяха свързани с метал, с метални структури и с масиви от дърво. Напоследък нашумя, малко извън мебелната индустрия, но все пак нашумя много и смолата, епоксидната смола.  Примес от тези три неща е нещо, което най-вероятно и през 2019 ще продължи.

Т.е  това е комбинацията: масив, метал и епоксидна смола?

Най-често да, защото самият масив се комбинира много добре с епоксидна смола, т.к. той може да се цепи, движи се – все пак масивното дърво е живо. От своя страна епоксидната смола е тънколивко нещо. Тя може да попълни всички възможни дефекти, дори които не се набиват на очи. Комбинацията между тези две неща - от една страна много хубаво качество, а от друга страна - на хората много им харесва точно заради това качество на епоксидната смола. Така може да се вземе дърво, което целенасочено да има много дефекти, а епоксидната смола да превърне тези дефекти в ефекти. Това е, което привлича хората.

  Какви мебели или дизайнерски решения най-често се предпочитат?

  Най-често засега са масите. Забавното е, че те тръгват не от епоксидната смола, поне тези, които са известни като ривъртейбъл. Те са две парчета дърво с такава динамична форма и между тях първоначално имаше стъкло, което перфектно пасва. Просто в някакъв момент се появиха вариации на това със смола. Тези вариации със смола от една страна са по-лесни,  защото  тя може да заема каквато и да е форма, която дървото и задава.  От друга страна е много ефектно, защото има повече обем, а не е линейно стъкло. Просто смолата  поглъща цялото пространство.

Най-интересните може би са тези, при които сме имали най-много свобода да си направим кефа. Със сигурност в момента правя едно от най-интересните за мен неща, защото клиентът искаше  маса с определен размер, да е със смола, с  начупено дърво с много дефекти. При това нямаше почти никакви други претенции. Следващият етап беше да измислим крака. Имах свободата да направя нещо скулптурно.  От една страна няма да е много характерно, а от друга като се направи, ще изглежда много интересно. Всеки си вкарва своя артистичен, креативен процес в определени мебели, но те често струват много пари.

Предполагам, че трябва и самият творчески импулс да се ограничава  в някаква степен, ако клиентът иска нещо точно определено ?

Разбира се, да. Това се опитвам да го възпитавам в себе си. Смятам, че професионализмът е да можеш да направиш това, което иска  клиента. Той плаща, дава пари, иска да си го гледа всеки ден в къщата, както той го иска, дори и за теб да не е напълно правилно. Така да се каже много хора могат да се припознаят в някаква мебел, да и се радват, биха я имали вкъщи, дори да не е напълно практична. Има  много хора, които са отворени към шантави работи, не напълно практични, и за мен това е много интересно.