Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Актьорът Михаил Мутафов: Стремя се да съм честен с публиката и със себе си!

2
Снимка: Веселин Василев

Навръх Международния ден на театъра – 27 март варненският актьор Михаил Мутафов получава награда „Икар” на Съюза на артистите в България. Призът му се връчва за чест и достойнство.

Роден на 4 юли 1947 година в Харманли, отраснал в Ивайловград в семейство на фармацевти, отишъл да става инженер в София. Но – кривнал от „правия път” и се записал в Театралния институт.

Завършва в класа на проф. Желчо Мандаджиев и първият му театър е Димитровградският. След три силни ентусиазирани години там идва във Варна през 1975-а. Оттогава не напуска морския град, който му влиза под кожата. Почти 45 години е на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

Със сигурност си имал покани и за други театри. Защо остана във Варна?

Имах, ама, аз като свикна с някое място, трудно го напускам. Пък и тук ми харесва. Аз съм живял в Източните Родопи, а тук е морето – другата сила, която може да привлече човек. И спокойствието, което дава морето. София, например е град да се работи, не е град, където можеш да си починеш след работа.

Повече от 40 години на варненска сцена. Предполагам, че много етапи в развитието на театъра са минали през теб?

Моят професор Желчо Мандаджиев и Гриша Островски ме поканиха тук, уж за малко дойдох на море, а пък останах, малкото стана много...

Какво се поставяше тогава?

Интересни пиеси бяха. „Многострадална Геновева” си спомням, „Честна мускетарска”, „Моята прекрасна лейди”, „Полет над кукувиче гнездо” – много силна постановка на Станчо Станчев, „Архангелите не играят флипер”, „Под игото” правихме и разбира се по това време имаше и партийни пиеси. Сменяха се периодите. След Желчо Мандаджиев и Гриша Островски, Станчо Станчев беше главен художествен ръководител и направи много силни постановки.

След 10 ноември 1989 се смениха много директори, имаше интересни режисьори – Руси Карабалиев, Иван Добчев, Пламен Марков, Красимир Спасов, Стоян Камбарев имаше силен период. По-късно за доста дълаг период – около 10 години – Явор Гърдев, тогава обиколихме много европейски държави с „Марад-Сад”, „Пухения”, „Калигула”...Бяха интересни години...

Сега какъв е периодът?

Театърът се мъчи да намери своето лице, трудно е в момента, защото хем трябва да е стойностно, хем да има публика, някъде може да се уцели, може, но не винаги. Да се правят хубави спектакли не може винаги, все пак е изкуство, не е фабрика. Театърът е труден, защото се прави от много хора – трябва единомислие.

Много е трудно и да се изгради публика с определен вкус – то е изкуство, което се продава, то се прави за публиката и зависи от нея. Тази материя е много сложна да се работи, особено в пазарна обстановка – как да намериш точния баланс, златното сечение.

Кои са твоите театрални върхове?

Трудно мога да кажа, може моята преценка да не съвпада с тази на публиката. Все пак – когато съм работил ползотворно с някой режисьор, като например Станчо Станчев, с Явор Гърдев, Стоян Камбарев, Пламен Марков, Краси Спасов – когато се случи щастливо събиране на съмишленици, на хора, които обичат театъра. Без да обичаш театъра не става, както знаем, там заплащането не е за хвалене, така че...

Трябва да има нещо друго, което да държи хората...

Трябва да има любов, някаква привързаност към театъра. Не съм пробвал никога дрога, но си мисля, че театърът е като дрога – не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво.

Играл си разнообразни роли, опитвали ли са да те вкарат в някакво амплоа?

Опитваха, ама аз не се давах. Не обичам тази дума „амплоа”, обичам да опитвам различни неща, харесва ми да бъда изненадван.

Как изграждаш ролята извън работното време в театъра?

Тя е постоянно в главата ми, занимава ме непрекъснато, иначе не става.

Връчват ти награда „Икар” за чест и достойнство, на мода ли са тези понятия?

Това зависи от човека. Не винаги сме изправени пред лесни решения, налага се да правим компромиси, както казва един приятел – само акулата е безкомпромисна, а ние сме хора.

Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш съвършен, но важното е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда честен в работата си, доколкото мога, разбира се, все пак ние сме актьори...


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Емил Радев

Емил Радев: След поправките в доклада за напредъка на Северна Македония показахме на нашите съседи, че не може да се лобира по този безобразен начин

Тази седмица  Европейският парламент прие поисканите от България три поправки в доклада за напредъка на Северна Македония за присъединяване към ЕС. Така от доклада ще бъдат заличени всички референции за "македонски език и идентичност". Новият текст беше приет с 461 гласа "за", 121 "против", а 107 евродепутати гласуваха "въздържал се". Това..

публикувано на 12.07.25 в 16:05
Николай Денков

Николай Денков: Постигнахме междинната си цел да влезем във всички европейски институции. Сега ни остава да се справим с мафията

Бившият премиер и депутат от ПП/ДБ Николай Денков обвини прокуратурата и службите в поръчкови акции срещу представители на "Промяната". Той определи действията на държавното обвинение срещу кмета на Варна Благомир Коцев и срещу Асен Василев като опит за сплашване и политически рекет. В обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“ Денков заяви,..

публикувано на 12.07.25 в 13:20

Пламена Георгиева: Иракчаните са най-безценната принадлежност на тази страна

Иракчаните са много добри, радушни и гостоприемни хора, най-безценната принадлежност на тази страна. Отношението е това, което най-много ме дърпа натам. Това споделя в предаването за туризъм и приключения "Хоризонти" Пламена Георгиева след 13 дни в почти самотно пътуване из Месопотамия и Кюрдистан, на територията на днешен Ирак.  "В Близкия..

публикувано на 11.07.25 в 08:07
проф.Драгомир Пламенов, ректор на ТУ-Варна

Ректорът на ТУ-Варна за студентските такси: Положението става притеснително

Ректорите не могат да влияят върху таксите, тъй като се придържат към определена формула, а всяко отклонение е незаконно. Това подчерта за Радио Варна проф. д-р  Драгомир Пламенов, ректор на Техническия университет във Варна.  Отчита се  намалено желание за обучение в магистърските програми извън държавната поръчка заради по-висок размер на..

публикувано на 10.07.25 в 14:30

Blackie Lawless (W.A.S.P.): Интернет обезцени музиката

Интервю с Blackie Lawless (W.A.S.P.) MANOWAR, W.A.S.P. и Alice Cooper са големите хедлайнъри на традиционния вече „Midalidare – Rock In The Wine Valley“. Тази година датите на фестивала са 11 – 13 юли. Мястото – отново малкото средногорско селце Могилово. Във втората вечер (12 юли) Blackie Lawless и W.A.S.P. ще изпълнят целия дебютен..

публикувано на 10.07.25 в 07:32

Емануела Ковач с първа самостоятелна изложба във Варна

Графика, но не съвсем – така Емануела Ковач определя новите си творби, които е подготвила за първата си самостоятелна изложба във Варна. „Кръстих изложбата „Love is“, защото всичко е любов. Това са фрагменти от моя живот, които обичам. Ще ги представя по един нетрадиционен начин. В процеса на работата си забелязах колко красива изглежда металната плоча..

публикувано на 09.07.25 в 08:35

Кристиян Милатинов: Привлича ме енергията и автентичността на Централна Америка

От нещо ако те е страх, направи го! С това мото Кристиян преодолява много препятствия в своите пътувания и не крие  пристрастията си към Централна Америка. Уникално кафе, специфична храна, разнообразие от подправки - това са част от причините да се потопим в тропическия климат на Гватемала.  Освен физическите предизвикателства Кристиян опитва да..

публикувано на 08.07.25 в 08:20