2
Роден на 4 юли 1947 година в Харманли, отраснал в Ивайловград в семейство на фармацевти, отишъл да става инженер в София. Но – кривнал от „правия път” и се записал в Театралния институт.
Завършва в класа на проф. Желчо Мандаджиев и първият му театър е Димитровградският. След три силни ентусиазирани години там идва във Варна през 1975-а. Оттогава не напуска морския град, който му влиза под кожата. Почти 45 години е на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
Със сигурност си имал покани и за други театри. Защо остана във Варна?
Имах, ама, аз като свикна с някое място, трудно го напускам. Пък и тук ми харесва. Аз съм живял в Източните Родопи, а тук е морето – другата сила, която може да привлече човек. И спокойствието, което дава морето. София, например е град да се работи, не е град, където можеш да си починеш след работа.
Повече от 40 години на варненска сцена. Предполагам, че много етапи в развитието на театъра са минали през теб?
Моят професор Желчо Мандаджиев и Гриша Островски ме поканиха тук, уж за малко дойдох на море, а пък останах, малкото стана много...
Какво се поставяше тогава?
Интересни пиеси бяха. „Многострадална Геновева” си спомням, „Честна мускетарска”, „Моята прекрасна лейди”, „Полет над кукувиче гнездо” – много силна постановка на Станчо Станчев, „Архангелите не играят флипер”, „Под игото” правихме и разбира се по това време имаше и партийни пиеси. Сменяха се периодите. След Желчо Мандаджиев и Гриша Островски, Станчо Станчев беше главен художествен ръководител и направи много силни постановки.
След 10 ноември 1989 се смениха много директори, имаше интересни режисьори – Руси Карабалиев, Иван Добчев, Пламен Марков, Красимир Спасов, Стоян Камбарев имаше силен период. По-късно за доста дълаг период – около 10 години – Явор Гърдев, тогава обиколихме много европейски държави с „Марад-Сад”, „Пухения”, „Калигула”...Бяха интересни години...
Сега какъв е периодът?
Театърът се мъчи да намери своето лице, трудно е в момента, защото хем трябва да е стойностно, хем да има публика, някъде може да се уцели, може, но не винаги. Да се правят хубави спектакли не може винаги, все пак е изкуство, не е фабрика. Театърът е труден, защото се прави от много хора – трябва единомислие.
Много е трудно и да се изгради публика с определен вкус – то е изкуство, което се продава, то се прави за публиката и зависи от нея. Тази материя е много сложна да се работи, особено в пазарна обстановка – как да намериш точния баланс, златното сечение.
Кои са твоите театрални върхове?
Трудно мога да кажа, може моята преценка да не съвпада с тази на публиката. Все пак – когато съм работил ползотворно с някой режисьор, като например Станчо Станчев, с Явор Гърдев, Стоян Камбарев, Пламен Марков, Краси Спасов – когато се случи щастливо събиране на съмишленици, на хора, които обичат театъра. Без да обичаш театъра не става, както знаем, там заплащането не е за хвалене, така че...
Трябва да има нещо друго, което да държи хората...
Трябва да има любов, някаква привързаност към театъра. Не съм пробвал никога дрога, но си мисля, че театърът е като дрога – не можеш без него. Най-хубавото е да обичаш работата си, тогава се получава, тогава е хубаво.
Играл си разнообразни роли, опитвали ли са да те вкарат в някакво амплоа?
Опитваха, ама аз не се давах. Не обичам тази дума „амплоа”, обичам да опитвам различни неща, харесва ми да бъда изненадван.
Как изграждаш ролята извън работното време в театъра?
Тя е постоянно в главата ми, занимава ме непрекъснато, иначе не става.
Връчват ти награда „Икар” за чест и достойнство, на мода ли са тези понятия?
Това зависи от човека. Не винаги сме изправени пред лесни решения, налага се да правим компромиси, както казва един приятел – само акулата е безкомпромисна, а ние сме хора.
Важно е в какво вярваш, към какво се стремиш. Когато играеш на сцената, ти не можеш да бъдеш съвършен, но важното е да се стремиш. Аз съм гледал да бъда честен в работата си, доколкото мога, разбира се, все пак ние сме актьори...

Хората не вярват в себе си – за мен това са тревожни данни, но не изненадващи, коментира за Радио Варна проф. Христо Кожухаров, началник на Втора психиатрична клиника във Варна, по повод проучването, направено от агенция "Тренд", което показа, че голям процент от българите вярват в свръхестествени сили, врачки и магии. "Тренд": 38% от..
Интервю с Gus G. (FIREWIND, екс-Ozzy Osbourne) Гръцкият китарен герой Gus G. се завръща в България за специално шоу на 14 ноември в софийския клуб „Joy Station“, със съдействието на „BGTSC“. Шоуто е специално, защото с него ще бъде и съвременния глас на рока и метъла Ronnie Romero. Миналата година двамата направиха акустично шоу в..
Новата билетна система във варненския градски транспорт, която все още не функционира, можеше да бъде спестена като разход. Това каза в обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ГЕРБ/СДС Биляна Раева. По думите й интересът на варненци е средства, които могат да не бъдат изхарчени, да бъдат предназначение за нещо друго. Според Раева..
Всяка есен на 19 октомври, когато почитаме Св. Йоан Рилски Чудотворец и отбелязваме деня на българския лекар, по традиция Българският лекарски съюз връчва награди за принос в развитието на медицината. Трима лекари от специализираната АГ болница във Варна бяха отличени тази година от варненската колегия на съсловната организация. Д-р Добрин Николов,..
Суши културата навлезе бързо у нас, благодарение на младите, които са готови да пробват нови вкусове. Това каза суши майсторът Мариела Чобанова, полуфиналист в предаване за кулинария и носител на приза "Бизнес жена на годината" в наградите "Злато токче". Мариела Чобанова обича екстремната кухня и признава, че не ѝ допада да е като всички останали...
Интервю с Jimmy Waldo (ALCATRAZZ) Американската банда ALCATRAZZ основно е свързвана с вокалиста Graham Bonnet и с китаристите Yngwie J. Malmsteen и Steve Vai. Обаче през последните години никой от тях не е част от състава. След поредното си събиране през 2019 година бандата издава един албум с Graham Bonnet, който е заменен от Doogie..
Увеличението на пенсионните осигуровки от следващата година няма да реши структурните проблеми в пенсионната система, а само ще отложи дълбоката реформа, от която тя има нужда. Това каза финансовият анализатор Николай Устамитев в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Преди няколко години вноската беше 17,8%, после стана 18,8%, после 19,8%,..