"Цялостната икономическа картина в една държава определя тенденциите в търговския сектор. Закономерно по-напредналите в своето икономическо развитие страни имат по-добра осигуреност на населението с търговски площи и реализират по-висока производителност от тях", това каза за Радио Варна доц. Михал Стоянов от Икономически университет - Варна. "Варна не изостава, напротив, на фона на достигащата свръхизмерения концентрация в столицата, има своето позитивно развитие".
- За малките населени места инвестицията в големи търговски площи, каквито са моловете е неоправдана. Варна също има своят капацитет - един мол се открива, други затварят. Наситен ли е градът ни с търговски площи?
- Наситен е, да, такава е думата. Конкуренцията ще определи дали има място за още един участник. Във Варна имахме един интересен феномен преди около 10 и повече години. В еуфорията на членството ни в ЕС всяка година се откриваше нов мол, като всеки нов отваряше проблеми на тези, които съществуваха преди него. Пазарът ще реши дали има нужда от още един мол. Той се ръководи от нуждите и потребностите на клиентите, които както знаем са безкрайни. Имаме потребност от нови колекции, нови марки...
- И ново изживяване, защото молът се превърна в място на безвремие.
- Точно така. Това, което наблюдаваме е еволюция на самата концепция на търговските центрове. И преди 1989 година имахме търговски центрове, но тогава тази концепция се реализираше планообразно – имахме районни и градски универсални магазини, а в София имаше ЦУМ. Акцентът днес вече е поставен върху този развлекателен елемент, защото молът се опитва да привлича ежедневно потребители. На нас, обаче ежедневно не ни трябват дрехи и обувки, а храна. От тази позиция в мола на първо място има един обект-магнит. Това е супермаркет или хипермаркет, който всеки ден да привлича клиенти. Като проблем на позиционирането е, че възможностите за такива големи проекти са по периферията на Варна. Феномен за нашия град е, че в един кръг с диаметър от 2 километра са концентрирани всички работещи молове на нашия град.
- Пазарът ще реши колко от моловете ще просъществуват, но все пак очаквате ли още от тях да затворят?
- Според едно проучване, което анализира осигуреността с търговски площи, в Белгия е достигнато равнище от 1.67 кв.м. насищане средно на едно лице, в Австрия – 1.66, в Германия – 1.44, в скандинавските държави – 1.3. България осигурява 0.75 кв. метра на един човек от населението или само половината от достигнатото равнище в западна Европа.
- Това означава ли, че би било добре да ги догоним? От пътуванията си имам впечатление, че в Европа тенденциите са други. Възраждат се кварталните магазинчета на местните производители и като че ли вече молове не се строят?
- Така е, но молът може да отговори и на това предизвикателство като привлече малки производители и търговци с тяхното уникално предлагане.
- Да се върнем на нивата на търговски площи в Европа. Трябва ли да ги настигнем или по-скоро да направим паралел с покупателната способност, понеже Белгия не е със стандарта на България?
- Точно така. Но не означава, че на всяка цена трябва да ти догоним. Важен показател е производителността на площите – може да имаме много площи, но ако там не се случват продажби, нещата няма да вървят за търговския център и той много скоро ще затвори. Например в Норвегия от 1 кв.метър се получават по 7 832 евро продажби, докато България е на предпоследна позиция и на 1 кв. метър се осигуряват 2 313 евро. Приема се, че ако молът е запълнен 70-80% с наематели, то той може да покрива разходите си и да има минимална възвръщаемост на инвестицията.
- Кой е градът на моловете в България?
- В края на 2018 година в България имаме 773 хиляди кв. метра търговски площи, което прави средно по около 108 кв.м. на хиляда жители. Във Варна осигуреността е 247 кв. м. на хиляда жители, което е над средното за страната, но е на изоставащо равнище в Европа, където на хиляда жители се падат 300 кв. метра, т.е. все още имаме някакъв резерв. Най-много търговски площи имаме в Стара Загора /355/, следва Бургас /320/ и София /316/.
Цялото интервю чуйте в прикачения файл:
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..
Ако проeктобюджетът за 2025 година бъде приет, следващата година дефицитът ще нарасне лавинообразно, бедните ще станат още по-бедни, а богатите - по-богати. Такава прогноза направи Иван Костов - бивш министър на финансите и бивш министър-председател. Той сравни ситуацията с 1994 година и времето на правителството Жан Виденов, когато по думите му е..
Помагалото „Феноменът художествена деформация в детското изобразително творчество" – научно издание, предназначено за учители от специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика“, както и за широк кръг читатели, излезе на бял свят, след като в средата на тази година от общинския бюджет на Балчик бяха отпуснати средства за издаването му...
Няма ясна представа какво се случва със средствата, отпускани за общинското предприятие „Градски транспорт“, каза за обзорното предаване „Позиция“ общинският съветник от ПП/ДБ Михаил Луков. Според него одитът на дружеството е описал една позитивна картина, която не отговаря на действителността. „Има много критики към ТАСРУД, но те си изпълняват..
Обяснението на синдикалния лидер на КНСБ Пламен Димитров защо имаме такава предложена макрорамка на бюджет 2025-та е, че вината е на депутатите, които тази пролет гласуваха единодушно разходи, които сега се питат "от къде са?". В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция" той припомни, че тогава те са гласували изменение на закона на МВР,..
Ясно
Разкъсана облачност
