Люси Дяковска: Изключително съм щастлива да бъда сред солистите на концерта "Най-доброто от Андрю Лойд Уебър"

Интернационалната мюзикъл сензация “The best of ANDREW LLOYD WEBBER“ ще се проведе за първи път в България на 15 май. Концертът представя емблематична част от творчеството на най-значимия мюзикъл композитор на всички времена - Андрю Лойд Уебър. Негови са мюзилълите „Котките“, „Фантомът на операта“, „Евита“ и "Исус Христос Суперзвезда“.

Звездата на мюзикъл театъра, диригентът Себастиан Де Доменико, ще поднесе на варненската публика една незабравима вечер с уникалните симфонични оркестрации, които ще прозвучат за първи път в България, преди да бъдат представени на немскоговорящата европейска публика през 2020 година. Концертът ще се проведе на 15 май в Двореца на културата и спорта във Варна. Една от солистите ще бъде Люси Дяковска. Мартин Николов разговаря с нея.

Чуйте още в прикачения звуков файл:

-  Предстои нещо, което до момента не е правено в България. През последните две години обмисляхме как да доведем в България този концертен проект и да го представим в целия му блясък. Музиката на Андрю Лойд Уебър е, може би най-хубавото нещо, което се е случвало в музикалния свят през последния век. Бих го нарекла най-значимия композитор на миналия век. Предполагам, че абсолютно всеки е чувал поне една от неговите мелодии. Сега през месец май ще се състои този мега концерт и съм изключително щастлива да бъда един от солистите. На сцената ще излязат почти 70 музиканти, националният хор „Светослав Обретенов” с 45 певци и към тях се присъединяват шест солисти. Някои от солистите вече бяха тук, защото имаха репетиции. Интересното беше, че бяха много впечатлени от таланта на българските музиканти. И на 14 май пристигаме абсолютно всички във Варна за големите, генерални репетиции в Двореца на културата и спорта, а на 15 май ще се случи нещото.

-  Тези гласове, за които споменахте, са част от мюзикълите на Андрю Лойд Уебър. Те са участвали в неговите мюзикъли?

-  Абсолютно да. По-голямата част от тях са работили много интензивно със самия Андрю Лойд Уебър. Всички те ни разказаха много интересни истории, свързани с композитора и директно с работата им с него. Това означава, че всеки един от тях е избиран изключително прецизно и във всеки един от тези солисти Андрю Лойд Уебър е видял нещо толкова специално, за да бъдат, наистина, част от оригинални продукции. Аз бях част от оригиналната продукция на „Котки” в Щутгарт през 2002 година. Една много реална и много истинска история ще бъде разказана директно от хора, работили с Уебър на сцената. Страхотни гласове, които имат стотици представления зад себе си – било то „Фантомът в операта”, „Котките” и, разбира се, „Исус Христос Суперзвезда”. Това са произведенията, които ще бъдат представени  под тази концертна форма на сцената на Двореца на културата и спорта. Ще има уникални аранжименти, които до този момент не са чувани под тази им форма. Един страхотен диригент ще ръководи този концерт – Себастиан Де Доменико, който преди две седмици имаше премиера на мюзикъла „Тина”, лично с Тина Търнър в Хамбург. На 15 май ще покажем нещо много различно от света на мюзикъла.

-  За Вас къде беше предизвикателството?

-  За мен предизвикателството беше, разбира се, да изпълня произведение в мюзикъли, в които не съм участвала. Например ще пея една песен от „Евита”, а не съм играла в него. Също много голямо предизвикателство за мен е да изляза наравно с артисти, които вече са били във всички тези роли на сцената. Ние, обаче, няма да преразказваме на сто процента мюзикълите и историите, а правим подбор от най-доброто на тези произведения. Разбира се, историята от всяка песен, дори и да не искаш, се разказва. Просто няма как да изпееш една песен, в която знаеш за какво става въпрос, без да я разкажеш на публиката. От една страна съм изключително щастлива, че успях изобщо да направя връзката с тези изпълнители и да помогна за това, всички те да дойдат в България. Това беше също голямо предизвикателство, защото всички те са изключително заети. Сега единственото усещане, лично за мен, е огромното удоволствие, което знам, че ще изпитам от това да бъда на сцената с бивши мои колеги, дори с бивши мои съученици. С хора, на които се възхищавам и никога не съм била на една сцена с тях.