Ти си получавал много награди, тази къде я поставяш?
Да, вярно е, че имам много награди, но тази ми е може би най-хубавата. Не е от тщеславие – точно обратното. Даването на награда на фотограф, защото виждате какво става: всичко живо снима и това срива имиджа на един артист, който ползва фотографията като средство за изказ. И изведнъж такова отличие! Не го приемам толкова лично, колкото израстване в общественото мнение, че средството всъщност не е най-важното, а кой ще го ползва. Това касае мен, но касае и много други хора, които познавам и се занимават честно и прекалено искрено понякога с нещата около себе си. Това дали е изкуство или не е много сложен проблем. Изкуството е въображение, измисляне, потапяне в познание или в мечти...Но така или иначе не може човек да бъде безразличен, когато хората го харесват. На мен това ми се случи и много ми харесва, че точно във Варна. Варна става флагман на признанието на фотографията, Варна коронясва фотографията!
Откъде си родом?
От Варна съм. „Роза Димитрова” се казва родилният дом, в който съм роден. Беше почти залепен за Дом народен флот.
Т.е. свързан си много с града...
Както е казано: три пъти съм раждан в България, два пъти във Варна. Майка ми - в Пловдив, аз – тук и синът ми тук.
Истината все някой трябва да я разкаже и фотографите имат тази привилегия да я разказват без думи, само подбирайки парчета от нея. Всички заедно могат да направят едно огледало на света, събирайки парченцата от истината.
Коя истина искаш да покажеш сега? Какво те интересува?
О, много просто нещо ме интересува – аз не съм вече млад и мисля, че най-красивото нещо, което мога да направя за моите приятели, е да им подаря по един техен портрет – да помнят, че сме се познавали. А този портрет може да надживее всичките измислени работи на света.
Снимал си много различни теми, включително и портрети. Кое е било най-близко до теб?
Нещата, които най-много са ме вълнували и са ме накарали да вдигна камерата, беше когато работех в бившия завод „Васил Коларов”. Тогава можех да снимам истината в упор. Това не беше много лесна работа, но аз не си давах сметка какво точно правя. Изглежда, единственото нещо, което най-много обичам, е истината! Тя никога не е много блага, точно обратното. Аз дори не съм виждал човек, като се види на снимка и да се хареса.
Наистина?
Е, след време се харесват, като одъртеят всичко е наред, но в момента – не. Това е странна работа, хората живеят с измислена представа за себе си или тя им се набива в главата отвън. Трудно е хем да си себе си, хем да си другият, хем да си във времето, хем да си представяш 50 години след това...
Я да се върнем пак на наградата, че ми е много интересно това... Все пак тя се дава не защото си снимал кюфтетата си снощи и си ги изпращял в интернет. Хората се опростачват, гледайки такъв наплив от неща, които нямат никакво значение.
Отнася се не само за фотографията – всеки рисува, всеки пише, всеки пее... Не е ли същото?
Не, то е хубаво, че се пробват, но ние не искаме проба, искаме представление, искаме изложба, искаме постижение в спорта, а не някой, който вървял от тук до Станчовата алея и обратно всеки ден и си мисли, че е спортист. Той си рздвижва така камъните в бъбреците, но нас това не ни интересува, това е негов проблем.
Трябва да имаш критерий, за да кажеш: това е изкуство, а това са някакви опити.
Ама изграждането на критерий е толкова сериозна работа, че трябва доста неща да са минали през тебе. Например всички мислят, че Чарлз Буковски е един простак, защото пише такива едни нецензурни работи. Само че като влезеш в неговия свят, виждаш, че той е един изключително тъжен, ужасен от действителността човек. Защото това, което той пише, ние го преживяваме в ежедневния си живот, ама не смеем да го кажем, защото така е възприето в обществото - да не се говори за тези работи.
А ти чувстваш ли се тъжен?
Никога не мога да отрека, че дълбоко в себе си винаги съм тъжен. А хуморът, който ми избива, е всъщност нещо като пейн килър. Знаят ли хората какво е това? Това е едно мазило, което са давали на английските войници по време на Първата световна война, с този мехлем като се намажеш минава ти всичко – главоболието, раната и т.н... Та пейн килър означава болкоубиец. Хуморът за мен е болкоубиец.
Ти си много взискателен, какво пазиш от всичко, което си снимал?
Ами нищо не пазя.
Така ли?
Аз ги раздавам, за продаване трудно може да стане дума... Пазя негативите, които обаче се унищожават от невъзможността да бъдат съхранени при специални условия – безкислородна среда, влажност и т.н.
Не те ли е страх, че всичко това ще изчезне?
То си заминава, да. Нищо не остава завинаги. Между два взрива на Вселената нищо не преминава от другата страна, освен може би енергия, ама аз не знам в какъв вид. Така че – фотографията се бори временно с времето.
Цялото интервю с Гаро Кешишян можете да чуете в прикачения звуков файл.
33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм. „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..
Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..
Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..
Черноморският младежки център към Община Варна вече е факт. В началото на май приключи подборът на екип от социални и младежки работници и психолог и те вече работят "на терен", за да представят дейността на новата организация. "В ход са процедурите за възлагане на обществените поръчки за ремонта и оборудването на сграда на центъра, който ще се..
Защо се допуска изграждането на ветроенергийни паркове в земеделски земи, има ли инвестиционни предложения, получили отрицателна оценка за въздействие върху околната среда от РИОСВ-Варна? Това са част от въпросите, които Радио Варна отправи към Екоинспекцията, след проведеното обществено обсъждане във Вълчи дол по новия проект на "Добротич уинд"..
Интервю със Sami Hinkka (ENSIFERUM) За 30 години сме гледали ENSIFERUM четири пъти в България. В края на миналата година финландците пуснаха новия „Winter Storm“ – девети в дискографията им. Да се надяваме, че бандата ще го представи и с концерт в България. Иначе за албума и по други теми гост в „От другата страна“ е басистът на бандата Sami..
Първото издание на фестивала Animalia Art Fest посветен на децата и животните ще се проведе днес, 26 май, понеделник, до кривото дърво в Морската градина във Варна. Организаторите промениха първоначалния, заради дъжда и така ще започнат в 13 часа. Работилниците ще са тематични – децата ще моделират с глина и пластилин и ще рисуват животни...