Под майсторската палка на маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера три поредни вечери варненската публика се срещна с духа на приказната Флоренция от 1298 година чрез оперите на Пучини - "Сестра Анджелика" и "Джани Скики". Диригент на оркестъра е маестро Грегъри Бухалтер от Метрополитън опера, който за втори път работи в България.
За мен независимо, че говорим на много и различни езици - руски, български, английски, има нещо по-голямо, един общ език и това е езикът на музиката – най-великия език от всички езици. Аз не трябва да говоря, аз трябва да показвам. Понякога като шут, друг път с музиката – но комуникираме. Тогава и езиците почти не са необходими. Е, наложи ми се да науча някой български думи, за да се оправям, за да окуражавам музикантите, също така се научих да броя, което ми е много полезно при репетициите. Но от друга страна ние се разбираме на друго ниво – в ума и се усещаме някъде в душата. Така работи музиката. И всички в оркестъра го знаем. Това е най-важното в случая. Защото когато свирим заедно, не е необходимо да изричаме нито една дума - правим нещо, което усещаме. Разбира се, че стилът на изпълнение в Америка се отличава от този, който се практикува тук, както и в европейските страни. Преди няколко години бях поканен да дирижирам „Евгений Онегин“ на Чайковски в Москва. За мен беше голяма чест да поставя руско произведение в Русия. Нещо невероятно е. Няколко пъти съм дирижирал тази опера в Америка и все пак попитах домакините ми, защо искат американски диригент, след като имат толкова много добри диригенти. А те ми отговориха, че руските музиканти се отнасят и изпълняват руската музика по точно определен начин, а те търсят друг поглед. Почувствах се горд и в същото време леко уплашен, защото като американец, който се опитва да постави руска опера в Русия, нещата са по-различни. Направих го по моя начин, който със сигурност се различава от техния. Но още веднъж ще повторя, че музиката е музика. Няма значение дали си от САЩ, Русия или България – всички ние говорим на този език. Ето, в момента изпълняваме две опери на Пучини, който е италиански композитор, но не сме италианци. Напълно съм наясно, че имаме различен опит в изпълнението на тези произведения, който сме натрупали през годините. Има и нещо интересно - винаги отделям внимание на историята на съответния композитор и какво е преживял, защото това също оказва влияние върху изпълненито на музиката. За да ни помогне неговата история да усетим музиката му някъде от вътре, което е най-важното. Дирижирал съм оркестри навсякъде по света, попадал съм на различни култури, работя в Метрополитън опера – буквално международна организация с изпълнители от всеки край на света. Въпреки всичко това - музиката си остава музика.
Но визията към музиката в различните части на света е различна...
И това прави работата ми страхотна. Ако всичко се повтаряше по един и същ начин всеки ден, щеше да се отегча. Но когато поставяме опери на Пучини, които съм дирижирал в Метрополитън, да, там имаме изпълнители от други страни като Пласидо Доминго например е пял в „Джани Скики“, имаме изпълнители от всяка оперна школа, използвам този натрупан опит. И отново ще кажа - музиката е музика. Всички ние работим заедно. И в същото време аз се обогатявам от Вашия начин за разбирането на музиката и нейното изпълнение, което е различно от американския. Също така трябва да съм гъвкав, защото не мога да поставям ултиматоми, да тропам с крак и да налагам моя начин. Може би ми се иска всичко да става така, както аз го разбирам, но знам, че идвам в друга страна, осъзнавам, че трябва да правя някакви компромиси и промени със себе си. Вижте, ако дирижирам Щраус във Виена, което е голяма чест, защото това е тяхната музика, като американец не бих могъл да нареждам на виенските оркестри как да изпълняват тяхната музика. Те знаят най-добре. Налага ми се да се поразтърся и да науча как го правят. Защото валсовете, които изпълняват, са представени по различен начин от нашия в Америка. Трупам опит, за да разбера техния начин.
Принасяте ли нещо в работата си в Метрополитън опера след срещата с чуждите музиканти и оркестри?
Не знам точно какво, но усещам, че наистина има по-различни нюанси. Навсякъде взаимотношенията между диригента и музикантите са различни. Характерите са различни. Преживяванията винаги са различни. Може би отнасям със себе си начинът по който свирят, магията която привнасят в изпълненията,
Къде срещате предизвикателството при поставянето на оперите на Пучини „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“?
Оперите „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“ са част от Оперен триптих, създаден от Джакомо Пучини. Първата, която не изпълняваме, е за изневяра и убийство. Тя е много мрачна. Втората, която е всъщност първа в нашето изпълнение, е за един вид изкуплението. Тя е за жена, която е отритната от обществото, защото има дете, а не е омъжена. А това при католическата религия е срам и голям грях. Тя е затворена в манастир. Докато е там, я посещава леля й, която е много подла и й казва, че детето, което е родила, е мъртво. Бебето е отнето от майка му, защото тя не е омъжена, като й казват, че то не е живо. Тогава тя изпълнява тази разкошна ария, за това как детето си е отишло от този свят без майчина прегръдка и целувка, съвсем само. Само като си помисля за изпълнението и очите ми се насълзяват. Арията е толкова емоционална, музиката – завладяваща. На края жената има видение, как детенцето й се появява пред нея. Има лека фантастика в операта. Но може би детето не е мъртво и наистина това е знак, че е живо. Финалът може да се интерпретира по много начини. И независимо, че историята е тъжна, краят е оптимистичен. Третата опера от триптиха на Пучини е комедия. Той е гений, успял да комбинира тези три напълно различни произведения. Предизвикателството в случая е да се изпълняват едновременно сериозна и комедийна опера. Всъщност не е точно предизвикателство, защото музиката е музика. Винаги е имало музика, която предизвиква щастие и в същото време произведения, които носят печал. Имаме силна музика, имаме музика, носеща емоции. Като музиканти с голям опит всички сме наясно как да изпълняваме коренно различни стилове. Оркестърът може едновременно да свири една след друга „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, които са две много различни опери, заради опита, който има, при изпълняването на толкова различни стилове и жанрове музика.
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..