Тракийската певица Надя Петрова - от сватбарската сцена до Първо студио на БНР

В предаването "Съботна трапеза", излъчено на 5 октомври, певицата представи премиерно своите нови записи и разказа интересни подробности от музикалния си път до този момент.

* * *
Аз съм една обикновена народна певица, която хората обичат в Тракия. Аз също ги обичам! Когато пея аз се раздавам, аз не пестя. Прави ме щастлива факта, че публиката оценява това. А това се учи на сцената, на събора, на сватбата... Когато хората уважават труда ти, продължаваш все повече да даваш. 

Така ли пее Вашата майка? 
Моята майка пее само вкъщи, но винаги от сърце. Един меден и звънлив глас. Тя продължава да пее. 

Имате ли песни от нея? 
Да, стари бавни тракийски песни. 

А тя откъде ги знае?
От нейната майка, нейната баба. Майка има четирима братя, всички пееха. 

А къде пееха - вкъщи или по тракийските събори? 
Повече вкъщи, на събирания на всеки семеен празник - Коледа, Великден, имени дни. Като се сложи софрата и всичко запява. 

Кое населено място е това? 
Карловския регион, майка е от с. Дъбене, а ние сме от Сопот. 

Вярно ли е това, че едва на 12 години сте започнала да пеете по сватби?
Вярно е, да. Много добре си спомням, когато отидох да пея нямаше барабани. Но аз така пях, че все едно има ритъм, не спирам да пея, а музикантите закъсняват, и слагат барабаните в движение на сцената, и казаха: Това дете направо се раздаде! 

Какво сте разбирала на 12 години за сватбарската музика, за празненствата...?
Като съм пяла у дома, хората са ме чули. Дори в нас дойде сватбарски оркестър да ме канят да пея с тях. И татко каза "Ама чакайте, тя е още много малка, не е за сватби, трябва да учи.", а те "Тя е готова, ние я чуваме как пее, тя е готова за сцената". То стана малко на шега, поканиха ме, отидох, качих се и то се получи спонтанно. Успях от първия път! (смее се) 

И така колко години вече на сватбарската сцена?
Около 30 години. Много хора сме оженили, много кръщенета сме направили, много събори. Много музика, много спомени...

Днес е Международният ден на учителя. Вие на кого искате да благодарите?
"Първите седем" ти ги дават родителите, а после това бяха другарката Баракова и г-жа Дечева. И учителите в музиката, на които продължавам да се прекланям, от които много черпих и учих - Мария Карафезиева, Динка Русева, Славка Калчева, Недялка Керанова. Това са хората, след които тръгнах, но успях да се отделя и като ме чуят хората да кажат "А, това е Надя!". 

А на кого сте кръстена? 
На баба ми Надежда, на татко майка му. 

Сигурно и тя пееше?
Не, тя не пееше. (смее се) Но пък много хубаво готвеше, което съм научила от нея. 

Имате ли си запазено ястие специално за Вашето семейство?
Да, разбира се. По Нова година сармичките и боб с месо и много лук, но на гъсто в тавата. Много вкусно!

Каква песен върви с това ястие?
Предимно бавна тракийска. Примерно "Вино пият 50 юнака", "Заградил Богдан калето", "Седнал Господ да вечеря", това са песните, това е моят живот! 

Запява:

Вино пият петдесет юнака, 
вино пият в механа широка, 
вино пият, тежка клетва дават. 
Кой са закле във жена и дечица? 
Кой са закле във първо венчило?

Благодарим за този прекрасен поздрав!
Тази песен много се пееше вкъщи, аз я знам от моите дядо и баба. 

Записахте три песни с ОНМ на БНР, избрана сте да вземете участие и в първия им концерт от новия творчески сезон. Навярно за Вас това е голяма емоция. 

Да, усещането е невероятно. Искам да благодаря много специално на диригента Димитър Христов, на Ваня Монева, на целия оркестър. На Ангел Димитров за перфектните аранжименти. Ние с Ангел Димитров и Недялко Недялков сме работили близо 7 години заедно в един оркестър, близки сме. Прекланям се пред всички тях, усещането, чувството да запишеш с тези велики музиканти, с този оркестър, е невероятно! Много съм щастлива! Очаква ме един голям концерт, да помоля Бог да бъде с мен, да мине всичко благополучно. 

Какви песни записахте с Оркестъра?
Три хороводни песни записах - "Провикнала се Ирина", "Стоил Русанки продума" и "Дарина мома хубава". И трите са мои авторски песни. 

Как ги създавате?
С душа, сърце и любов. Едната песен "Стоил Русанки продума" е създадена по време на сън, събуждам се и мелодията ми звучи в главата. 

За какво Ви се пее на тези години, каква музиката Ви се прави?
Тази, която пея досега. Хубавата тракийска музика, която кара хората да оживяват. Аз като запея започвам да следя хората и реакциите им, започват да се обръщат, да пляскат, да викат и това е много ценно за мен. 

Сигурно е изтощаващо? 
Много, много, но пък като видя реакциите на хората и се зареждам.Трябва да благодарим на хората, защото те са тези, които те вдигат и свалят.  

Но не можеш да се харесваш на всеки... 
Не може. Има и такива. Не може да бъдем харесвани от всички. 

Това обижда ли Ви? 
Не, прави ме щастлива и ме нахъсва да продължавам напред. Има такива, които преди не са ме харесвали, а сега са едни от най-големите ми фенове. Явно съм променила нещо в тях. 

А Вие променяте ли се?
Не, аз не! Оставам си същата. Със стария - стара, с младия - млада, с детето - дете.

Интервюто и песните може да чуете в звуковия файл