Четири пласта история разкриха варненските археолози в сърцето на града през 2019 г. – античност, римско време, византийско и края на Османската империя могат да се видят в пространството известно като "градинката до ДЗИ". Това е уникален късмет както за археолозите, така и за Варна и за България, смята археологът доц.д-р на историческите науки Валери Йотов от Регионален исторически музей-Варна. Най-доброто решение е там да се обособи един парк, който да показва археологията. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града. За да бъде опазена археологията, обаче трябва да бъде оградена, да бъде отворена през деня за посетители, а през другото време да е затворена и да има някаква система на охрана, подчерта в интервю за Радио Варна Валери Йотов. Най-важните и значими открития през археологически сезон-2019 ще представят по повод своя празник днес, 14 февруари варненските археолози от Регионалният исторически музей.
С това, че имах според мен, един много добър шанс като археолог, а и моите колеги, с които работя. Това е шанс и за археологията на Варна и на България. Имахме щастието да попаднем на елинистическата крепостна стена, най-вероятно югозападната на античния Одесос, която по-късно през Римския период е била поправена. И до нея една друга стена, която може да се определи като византийска от края на 4-ти, 5-ти, 6-ти век. Възможно е при продължаване на проучването да излезе и входа към пристанището. Върху тези струкури има един военен склад, който е бил построен в периода 1832-1834 г. под ръководството на специално изпратения тук доверен човек на султан Махмуд II – инженер Пепе Мехмед паша. Това е малко известна история, но за първи път имаме шанс в археологически план да попаднем на структури от това строителство и няма значение, че това не е така далеч във времето, само преди век и половина.
Какво ще е бъдещето на тези старини? Как ще прекарат зимата?
Буквално аз и моите колеги трябваше да употребяваме усилия, за да убедим и инвеститора, и изпълнителите особено, в това че е необходимо да се направят там археологически проучвания. Слава Богу, че намерихме такова положително отношение и внимание.
Инвеститорът е община Варна.
Да, г-н Иван Портних беше там на място, запозна се със ситуацията. Главният архитект на Варна Бузев е с голямо разбиране към откритията и с идеи, бих казал в перспектива. Варна има в момента много сериозен проблем с т.нар. Дупка и аз се притеснявам сега това откритие, което имаме в градинката под ДЗИ, да не стане втората Дупка във Варна. Това си е сериозен проблем, няма никакво съмнение.
Питам ви, защото сме туристически град и показването на тези находки по подобаващ начин би било изключително привлекателно за Варна като дестинация с древна археология.
Аз имам усещането, не съм напълно убеден, че главният архитект на Варна е така да се каже в нашия отбор.
Какви са идеите за това пространство?
Най-малкото проучването на обекта да бъде довършено. И най-малкото – зоната с тези археологически структури, където са тези три стени от три периода плюс военният склад от османския период да бъдат показани по някакъв начин. Това не е много трудно. По-трудно е, според мен, да се обособи един парк, който да показва археология и архитектура. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града.
Във времето как ги виждате?
През пролетта е възможно да приключим тези изследвания. Там има няколко проблема, които са сериозни. Подпочвена вода излиза излиза на близката кота, буквално на нивото на византийския и римския пласт. И при всяка намеса, дори с лопата, веднага избликва вода. Има някакви инженерни решения, сигурно, но не съм компетентен да кажа какви. А другото е ограждането на самата градинка. Това, според мен, би било най-доброто – да се огради, да има някакъв вход, който да бъде за за деня, за да може да се виждат тези старини, а през другото време да бъде затворени, за да бъдат опазени, тоест да има някаква система на охрана. Градинката предоставя добри възможности там да се пренесат част от съхраняваните в музея артефакти, като прословутия питос (бел.ред. делвата, открита пред храма „Св.Николай Чудотворец“ на пешеходния бул.Княз Борис Първи).
Музей на открито?
Да, какъвто е например Римски терми.
А как ще прекарат зимата?
Слава Богу тези старини са доста здрави. Надявам се, че няма да има някакви сериозни повреди по тях. Те са в добра кондиция, няма нужда и от консервация в момента. Според мен, няма нужда да се вземат някакви мерки и да се покриват, макар че Закона за опазване на културното наследство беше необходимо да се направи такова покритие. Това им състояние сега ги пази, даже по-добре, тъй като всяко едно покриване би довело до мухъл, защото там има много влажна среда.
Ще бъдат ли опазени тези находки?
Това е добър късмет за един археологически екип, но това е много по-голям късмет за Варна! Най-големия късмет е, че за първи път имаме случай, когато структури са установени в градинка. Тоест няма да има намеса, тук никой няма да има претенции тук да се построи един голям блок, банка, увеселително заведение и т.н. Тоест това ще си остане градинка. Е, притеснявам се да не остане дупка!
Самостоятелна изложба на Деница Янева открива афиша на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна за 2025 г. Експозицията отбелязва юбилея на авторката, представяйки 55 творби рисунка, графика и живопис от последните 25 години. Тя е предпочела да покаже не толкова хронологията, колкото тенденциите, посоките, в които се е развивала през..
Когато музиката се преплита с емоция и прецизност, се ражда магия. Италианският квартет 40 F INGERS е живото доказателство за силата на този съюз. Музикантите избраха Варна за второто си гостуване у нас. Остават броени дни до концерта им в морската столица – на 17 януари в Двореца на културата и спорта. В продажба са последните билети...
Младите кинематографисти от киношкола „Братя Люмиер“ при ЦПЛР – Общински детски комплекс канят варненци на открит урок в отдел „Изкуство“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“. Той ще се проведе от 17 часа на 13 януари. Поводът е рождената дата на българското кино. На 13 януари 1915 г. се е състояла премиерата на първия български филм..
Най-добрите и най-ярките холивудски актьори от киното и телевизията ще излязат на червения килим тази вечер за наградите „Златен глобус“. Това е първата голяма галавечер за годината в шоубизнеса. Златните глобуси предлагат отделни награди за драми и комедии/мюзикъли, като по този начин разширяват полето на филмовите звезди, които се..
Той е татуировчик и музикант. Познат е като барабанист от харкор пънк сцената. Изкарва си парите като „рисува“ по кожата на хората. Всъщност това е и най-голямото му платно. В същото време е и художник. И на 4 януари в галерия „Графит“ ще открие втората си самостоятелна изложба. Която се казва „50 години въображение". И е посветена на 50-годишния му..
В навечерието на 2025 година от печат излезе сборникът с разкази на ужасите „Измерения на болката“. В него са включени 12 произведения на 12 български автори - Алекс Цонков, Анна Гюрова, Димитър Маргаритов, Димитър Цолов, Елена Зелена Бърдарова, Елена Павлова, Мария Пеева, Мария Раднева, Милен Димитров, Нина Митева, Ралица Пейкова, Явор Цанев...
Огненото и светлинно шоу „Палячи“, носител на награда „Икар“ за атракционно и сценично изкуство за 2024 година, ще радва варненци и гостите на града на 3 януари, от 18:00 часа, на коледния базар на площад „Независимост“. Спектакълът, който първоначално беше насрочен за 26 декември, беше отложен заради неблагоприятните метеорологични условия...