Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археологът Валери Йотов: Надяваме се градинката до ДЗИ да не стане втората Дупка във Варна

| обновено на 14.02.20 в 08:45
2
Доц.Валери Йотов
Снимка: Радио Варна

Четири пласта история разкриха варненските археолози в сърцето на града през 2019 г. – античност, римско време, византийско и края на Османската империя могат да се видят в пространството известно като "градинката до ДЗИ". Това е уникален късмет както за археолозите, така и за Варна и за България, смята археологът доц.д-р на историческите науки Валери Йотов от Регионален исторически музей-Варна. Най-доброто решение е там да се обособи един парк, който да показва археологията. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града. За да бъде опазена археологията, обаче трябва да бъде оградена, да бъде отворена през деня за посетители, а през другото време да е затворена и да има някаква система на охрана, подчерта в интервю за Радио Варна Валери Йотов. Най-важните и значими открития през археологически сезон-2019 ще представят по повод своя празник днес, 14 февруари варненските археолози от Регионалният исторически музей.

доц.Валери ЙотовС какво е забележителна за вас 2019-та година?

С това, че имах според мен, един много добър шанс като археолог, а и моите колеги, с които работя. Това е шанс и за археологията на Варна и на България. Имахме щастието да попаднем на елинистическата крепостна стена, най-вероятно югозападната на античния Одесос, която по-късно през Римския период е била поправена. И до нея една друга стена, която може да се определи като византийска от края на 4-ти, 5-ти, 6-ти век. Възможно е при продължаване на проучването да излезе и входа към пристанището. Върху тези струкури има един военен склад, който е бил построен в периода 1832-1834 г. под ръководството на специално изпратения тук доверен човек на султан Махмуд II – инженер Пепе Мехмед паша. Това е малко известна история, но за първи път имаме шанс в археологически план да попаднем на структури от това строителство и няма значение, че това не е така далеч във времето, само преди век и половина.

Какво ще е бъдещето на тези старини? Как ще прекарат зимата?

Буквално аз и моите колеги трябваше да употребяваме усилия, за да убедим и инвеститора, и изпълнителите особено, в това че е необходимо да се направят там археологически проучвания. Слава Богу, че намерихме такова положително отношение и внимание.

Инвеститорът е община Варна.

Да, г-н Иван Портних беше там на място, запозна се със ситуацията. Главният архитект на Варна Бузев е с голямо разбиране към откритията и с идеи, бих казал в перспектива. Варна има в момента много сериозен проблем с т.нар. Дупка и аз се притеснявам сега това откритие, което имаме в градинката под ДЗИ, да не стане втората Дупка във Варна. Това си е сериозен проблем, няма никакво съмнение.

Питам ви, защото сме туристически град и показването на тези находки по подобаващ начин би било изключително привлекателно за Варна като дестинация с древна археология.

Аз имам усещането, не съм напълно убеден, че главният архитект на Варна е така да се каже в нашия отбор.

Какви са идеите за това пространство?

Най-малкото проучването на обекта да бъде довършено. И най-малкото – зоната с тези археологически структури, където са тези три стени от три периода плюс военният склад от османския период да бъдат показани по някакъв начин. Това не е много трудно. По-трудно е, според мен, да се обособи един парк, който да показва археология и архитектура. Да бъде зона, не само за отдих, но и зона за опознаване на археологията на града.

Във времето как ги виждате?

През пролетта е възможно да приключим тези изследвания. Там има няколко проблема, които са сериозни. Подпочвена вода излиза излиза на близката кота, буквално на нивото на византийския и римския пласт. И при всяка намеса, дори с лопата, веднага избликва вода. Има някакви инженерни решения, сигурно, но не съм компетентен да кажа какви. А другото е ограждането на самата градинка. Това, според мен, би било най-доброто – да се огради, да има някакъв вход, който да бъде за за деня, за да може да се виждат тези старини, а през другото време да бъде затворени, за да бъдат опазени, тоест да има някаква система на охрана. Градинката предоставя добри възможности там да се пренесат част от съхраняваните в музея артефакти, като прословутия питос (бел.ред. делвата, открита пред храма „Св.Николай Чудотворец“ на пешеходния бул.Княз Борис Първи).

Музей на открито?

Да, какъвто е например Римски терми.

А как ще прекарат зимата?

Слава Богу тези старини са доста здрави. Надявам се, че няма да има някакви сериозни повреди по тях. Те са в добра кондиция, няма нужда и от консервация в момента. Според мен, няма нужда да се вземат някакви мерки и да се покриват, макар че Закона за опазване на културното наследство беше необходимо да се направи такова покритие. Това им състояние сега ги пази, даже по-добре, тъй като всяко едно покриване би довело до мухъл, защото там има много влажна среда.

Ще бъдат ли опазени тези находки?

Това е добър късмет за един археологически екип, но това е много по-голям късмет за Варна! Най-големия късмет е, че за първи път имаме случай, когато структури са установени в градинка. Тоест няма да има намеса, тук никой няма да има претенции тук да се построи един голям блок, банка, увеселително заведение и т.н. Тоест това ще си остане градинка. Е, притеснявам се да не остане дупка!

Цялото интервю чухте в звуковия файл:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

46-и пехотен Добрички полк представя България на възстановка в Словакия

46-и пехотен Добрички полк ще представи българската военно-историческа реконструкция на международна възстановка в Словакия. На 21 септември в Калинов ще бъде пресъздадено първото сражение за освобождението на Чехословакия от нацистка окупация през Втората световна война. 46-и пехотен Добрички полк е единственият български военно-исторически клуб,..

публикувано на 19.09.24 в 14:26

"Не затваряй очи" на филмовия фестивал " Златна роза" във Варна

Българският игрален филм „Не затваряй очи“ е един от акцентите на филмовия фестивал "Златна роза" във Варна през тази година. Филмът е създаден през 2024 по едноименния роман на Мартин Ралчевски, който е и негов сценарист. „Не затваряй очи“ се представя като начало на българското православно кино и като „Филм за силата на вярата, любовта и..

публикувано на 19.09.24 в 14:24

"Дедал" приема деца за новата учебна година

Приемът за предстоящите учебни занятия в школа "Дедал" ще е на  28 септември, събота от 9 до 13 часа  в художественото ателие на школата, намиращо се на бул. "Съборни" 24, ет. 7 Обучението ще се провежда по програмата на екипа за 2024-2025 година  с мотото "Фарът на Дедал свети". Реализирането й се финансира с лични средства и средства от дарения, а за..

публикувано на 19.09.24 в 07:03

Започва фестивалът на българския игрален филм „Златна роза“

42-рият Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ представя разнообразна селекция от филми, дискусии, книги и инициативи за млади творци 42-рият Фестивал на българския игрален филм „Златна роза“ ще се проведе във Варна от 19-и до 26-и септември 2024 г. и ще предложи на публиката разнообразна програма от филми, дискусии,..

публикувано на 19.09.24 в 06:47

84 години от връщането на Балчик в пределите на Майка България (21 септември 1940 г.)

По повод празника на града, освобождението от румънска окупация, на 21 септември на едноименния централен площад от 10.00 часа започва церемония по издигане на националния флаг на Република България, с участието на представителна част  и Представителния духов оркестър на Военноморските сили. Пред Паметника на героите, паднали за Отечеството, ще бъдат..

публикувано на 18.09.24 в 17:53

Изложба на Николай Русев, посветена на тракийски царе, във Варна

Художникът Николай Русев представя във Варна изложба, посветена на тракийски царе. Тя включва художествени портрети и панели от комикса „Тайната на Котис I“.   Портретите на тракийски царе са част от музейната сбирка на Етнографски комплекс Златоград. Те са предоставени специално за случая от неговия създател и управител, инженер Александър..

публикувано на 18.09.24 в 12:08

Японският епос „Шогун“ с най-много награди „Еми“

76-ите награди „Еми“ бяха раздадени късно снощи в Лос Анджелис.  Японският епос „Шогун“ на FX влезе в историята със своите 18 награди „Еми“ - най-много, печелени някога от сериал за един сезон, включително за най-добра драма, най-добър актьор и най-добра актриса. „Хакери“ на HBO предизвика изненада, като взе приза за най-добър комедиен сериал пред..

публикувано на 16.09.24 в 08:58