Наричат Дунавското хоро неофициалният химн на България. То е създадено през април 1937 г. от военния музикант, композитор и баща на духовата музика у нас Дико Илиев. Хорото, превърнало се в един от символите на българската култура, е неизменна част от посрещането на Новата година. Дунавското – най-специалното хоро, което танцуваме на Нова година, освен всичко друго носи и своята символика – стъпките напред са повече от тези настрани. "Нека така да е и през новата година" сякаш си казват хората, хванати за ръце на празника. Ще го правят и следващата, и по-следващата година...
Трудно ли се научават стъпките на Дунавското хоро, каква е неговата история и има ли Нова година, в която не сме го танцували? Попитахме Петър Пенков, дългогодишен хореограф и бивш художествен ръковител на детския фолклорен ансамбъл „Китка цвете“. Започваме разговора от създателя на музиката – Дико Илиев:
Той е бил диригент на военен духов оркестър и автор на музиката на "Дунавското хоро". Именно тази музика е накарала хората да създадат хорото, то е създадено от народа. То не е авторско като самата музика. Народът го е обикнал толкова много и ще продължава да го танцува - и още, и още! Това хоро много добре легна на самите хора, на самите слушатели. А радиото и телевизията го разпространиха и то стана обичано от всички.
Има ли момент, в който да сме пропускали Дунавското хоро на Нова година?
За колко време един начинаещ може да научи стъпките на Дунавското хоро?
Зависи от човека – имал съм различни случаи. Веднъж при мен дойде един човек и каза, че иска да го научи. Мъчих го две седмици. Справихме се със задачата, но както и да го обясняваш – когато човекът иска да го научи, го научава. Зависи кой как чува музиката. Преди хорото се играеше много, особено когато имаше срещи. Ние му казвахме "Хорото на бай Тошо". Иначе предимно се играе в Северняшката област.
Разговора с Петър Пенков чуйте в звуковия файл:
Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия, „ Словото стана плът “: в това се заключава висшата радост на християнската вяра. В това е пълнотата на Откровението. Същият въплътил се Господ е съвършен Бог и съвършен човек. Истинското значение и основната цел на човешкото..
Димитринка Георгиева е директор на училище "Любен Каравелов" във варненския кв. Аспарухово. Позната е на мнозина, като жена, която направи училището по-добро място за децата от ромски произход, украинските деца и деца със СОП (специални образователни потребности). Тя бе отличена в конкурса "Човек на годината" на Българския хелзингски комитет..
По статистическ и данни двойките с фертилни затруднения в България са между 15 – 20 % от населението. Резултатите показват, че младите хора не са достатъчно информирани относно репродуктивното си здраве и семейното планиране. В навечерието на Рождество Христово по темата разговаряме с акушер-гинеколога д-р Симона Анжел от Медицински център..
"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..
“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..
Музикално пътешествие през близки и далечни земи – това обещават концертите „Музиката на България и Ирландия в едно“. Ирландско-българското дуо „Келтора“ в състав Томас Кийтинг и Лора Паносян ще представи музикална програма, съставена от авторски аранжименти на популярни и обичани български народни мелодии, вплетени с жизнерадостните ритми и приказно..