Левски е бил в мир с това, че неговият гроб най-вероятно няма да бъде намерен

Лъвски скок, Освобождението, най-големият герой на България, смелост, борба – така децата отговориха на въпроса какво означава името Левски за вас. Но в родовата памет Левски е не само буен и смел, той е един пъстър човек, любопитен, любознателен, очаквал с огромна страст първия си учебен ден.

147 години след кончината на Апостола на Свободата заръката на неговата прапраплеменница е да помним всяка една дума и постъпка на този човек, защото те са безценни уроци за нас. Част от разказваните истории от поколения в рода и Христина Богданова сподели с Албена Иванова:

Гледам очите Ви – какво са Ви казвали за тях?

Че има много силна прилика, заради синия им цвят, заради формата…Понеже съм и с руси коси, визуалната прилика е поразителна. Това е още една причина да е изключително вълнуващо за мен.

Какво имате да кажете на децата в Балчик за родовата памет и Левски?

Тя ни дава възможност да се докоснем до човека Васил, да видим каква е била атмосферата в това изключително българско семейство, как са възпитавали децата си, как са успели да ги пропият с вярата в човек и в Бог. Това е един от важните фактори, които превръщат човека Васил в националния герой Левски.

Какъв човек е бил той? Кажете ни нещо, което го няма в учебниците.

Той е един пъстър човек, любопитен, любознателен, очаквал с огромна страст първия си учебен ден. Същевременно и буен, смел, куражлия…

Някакъв разказ за него?

Много са разказите…Една от родовите истории е, че – той трябва да е бил на 10-ина години, баща му е бил болен и Васил, като най-голямо дете, е поел мъжката работа. Един ден с майка си, с която имат изключително силна връзка цял живот, отиват да връзват лозята. На връщане са нападнати от заптиета, хулени са и са бити. Прибират се у дома, раните са излекувани. След няколко дни Васил се изправя пред майка си и със сълзи в очите казва: Мале, аз един ден ще отмъстя за това…

От ранна възраст той е бил непримирим към всяка несправедливост, незачитане на човешкото достойнство.

Робство, присъствие, владичество?

Хората от онази епоха са го приемали като робство, те са се борили срещу робството. Не знам как от позицията на времето днес ние имаме самочувствието да твърдим нещо различно от това, което е било като преживяване за хората тогава.

Един от неизяснените въпроси - къде е погребан Левски?

Всеки път като стане дума за това, в чисто човешки порядък си мисля, че когато на Великден 1864 година той отрязва косите си с този символен акт, отказвайки се и от светския, и от монашеския си живот, той ги дава на своята майка да ги пази със заръката – един ден, ако гробът му не бъде намерен, тя да ги опее и погребе вместо него. Тя ги пази 9 години в своя сандък. Когато научава новината за смъртта на своя син, ги опява, но сърце не и дава да ги погребе. След нейната кончина Яна ги поема и през 1907 година ги дарява, за да напомнят на българите за делото на нейния брат.

Исках да кажа, че някак си Левски е приемал, бил е в мир с това, че неговият гроб най-вероятно няма да бъде намерен.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.