Изложба без зрители - какво мислят авторите?

„Само изкуството ще ни спаси, за да не умрем от истината“, е казал на времето Фридрих Ницше. И е прав, защото днес истината е страшна. Заради вирус, тръгнал от Китай, се затварят културни институти, отменят се театрални постановки и концерти. Подреждат се изложби, които никой няма да види.

Вчера например във Варна младите членове на две арт групи – „Схмеа” и „Траш”, представиха творбите си в Градската художествена галерия „Борис Георгиев”. Откриване нямаше. Заради заразното положение – зрители също може и да няма. Творците обаче са там. Техните произведения също. И стоят някак самотно в притихналото културно здание. Идеите и посланията им със сигурност ще останат затворени и няма да напуснат стените на галерията. Защото няма да има кой да ги види.

И всъщност Ницше може и да греши, че изкуството ще ни спаси, за да не умрем от истината. Защото днес на изкуството е поставена защитна маска. И все пак младите творци от "Схмеа" и "Траш" продължават да работят. Без противопоставяне, категоричен е Борислав Иванов. А творбите ще останат там до 30 март. Галерията остава отворена за посетители.

Какво представлява този "Пир по време на чума"?

В краен случай решихме, че няма да отменим изложбата, а ще я създадем така, както сме я планували и огранизирали.

Какво е чувството да има изложба, но да няма кой да я види?

Въпрос на избор е дали да дойдат да я видят в работното време на галерията или да не дойдат от страх. По-страшна за мен е глобалната тъпота, която царува успешно напоследък. Да затвориш театри и галерии не е най-подходящото решение, вместо да затвориш молове и пазари.

 С изкуството тази тъпота може ли да бъде преборена?

Затова се борим, затова правим изкуство!

Как хората могат да бъдат привлечени да влязат в галерията?

Според мен те могат да си отделят от времето и вместо да прекарат три часа за вечеря или да пият четири часа ракия, те да дойдат да погледат нещо интересно.

А изкуството отговаря ли на съвременността?

Стараем се да бъдем съвременни възможно най-много и да преоткриваме всеки път себе си с това, което правим на платната, на хартията.

Защо е важно за млади творци като вас да стоите близко до действителността?

Защото иначе ще се загубим като творци и като хора. Трябва да сме будни - с широко отворени очи, не широко затворени.

Изкуството е отражение на живота - защо животът започна да става отражение на изкуството?

Защото се влияе - дори и ние като художници се влияем малко или много.

Цялото интервю на Мартин Николов с Борислав Иванов чуйте в звуковия файл: