Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

НА СЕЛО в Рояк

41
Снимка: Д.Дончева

Тази събота гостуваме на жителите на село Рояк. Стигнах до там през Провадия по пътя за Айтос. След 12 км. има отбивка вдясно, а след още километър се влиза в селото. То е част от община Дългопол и посреща с две табели. Наложило се да сложат нова - светлоотразителна, но не премахнали старата, защото и тя е в добър вид и не пречи на никого. Главният път се вие през селото, а първото впечатление е че в него цари ред и чистота.

Годината на основаване на селото се губи някъде в миналото. Прието е, че е основано през 18 век от жители на съседното село Чайка, за което разказахме вече в ефира на Радио Варна. То пък е вляво от пътя за Айтос и е точно срещу село Рояк.

Основното население в село Рояк е от турски произход. В момента там живеят 250 души по адресна регистрация, а постоянно живеещите са около 350. Има 4 български семейства и едно английско. Купуват се къщи предимно от варненци. Местните се прехранват със земеделие, отглеждат овце, работят в строителни фирми и в чужбина.  20 години кмет е Мехмед Кодран. Предстоят му още 4, защото той печели и на последните местни избори. Какво е да си кмет толкова дълго време?

Мехмед Кодран

Ято птици – това е едно от значенията на думата рояк. Дали и в село Рояк има толкова много птици и затова ли се казва така? Продължавам разговора с кмета Мехмед Кодран – за името и местните забележителности.


Заедно с кмета ме посрещна и Атидже Рафет. Тя е родом от селото. Работи като секретар на читалището, а от 7 месеца е назначена и на длъжността специалист в кметството. Местното читалище се помещава в къщата на неговия първи председател Фикри Хюсеинов, който около 1935 г. се изселва в Турция. Неговият син Айтач е ядрен физик, завършил в Кеймбридж, Великобритания. Читалището се казва "Светлина 1928". Предишното му име е било "гайрет", което означава "търпение".
Оказа се, че от Рояк има доста известни личности. И типични местни обичаи.

Непосредствено до сградата на кметството е тази на Пощата. Две идентични сгради и двете нуждаещи се от ремонт на фасадите, особено тази на Пощата. Олющените стени отвън обаче, нямат нищо общо с приветливите и прясно измазани стени отвътре. Защото за ремонта отвън пари трябва да даде общината, трябват и хора, които да свършат работата, а отвътре – местните могат сами да измажат, както и са направили. В деня на гостуването ми в Рояк Пощата беше заключена, но успях да се срещна с Велиха Исаева, която работи в нея.


Чистият въздух в селото е още по-чист  на Кулата – мястото над Рояк, където се открива панорамна гледка и където е пътят за Скалния манастир. Тръгваме за там, но с излизането от кметството, зад сградата видях местната атракция – комбайна, оставена преди години в тревните площи, на които е монтирана малка детска площадка. Кметът Мехмед Кодран, обясни защо селскостопанската машина е оставена там.


И накрая стигнах до най-високата точка на село Рояк – Кулата, от където се открива невероятно красива гледка. Местните много обичат това място и затова го пазят чисто. Често са там.



Всяко село в България е уникално с нещо свое, нещо типично, нещо местно, нещо – което другаде не може да бъде видяно. Колкото и да разказваме, колкото и снимки да направим – никога не можем да разкажем или заснемем онова, което виждаме със сърцето си. Онова, което усещаме, когато сме там. Така е и в село Рояк. Трябва да си бил там, за да кажеш, че го познаваш. Да си седял в тишината на селското ежедневие, да си гледал отвисоко към хоризонта, да си видял рояка от лястовички и щъркели и да си чул веселата глъчка на другия рояк – децата, заради които селото днес се казва така. Спретнато, чисто и подредено. Няма боклуци по улиците, но така и не попитах защо. Някак става ясно, че местните хора сами чистят и в селото и около него. А доказателство, че не оставят боклук след себе си е пътят за Скалния манастир, където няма нито хартийка, нито торбичка, нито пластмасови бутилки – все неща, които за съжаление оставаме след себе си, когато сме сред природата. Е, тук не е така. Подслаждам с локума, с който местните ме почерпиха, а преди да се кача в колата за Варна,  възрастен мъж ми даде шепа хинап – от дървото в двора му. Този път не можах да видя Скалния манастир на Рояк. Но обещах да се върна. В някоя слънчева събота.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пожарната в Балчик: Пожарът на кораб е от сложните

Обгазен работник на пристанището в Балчик е евакуиран след пожар в битовата стая на докерите, при който горяща печка възпламенява и облицовката на стената. Такъв бе сценарият на днешното пожаро-тактическо занятия на порта в Белия град, организирано в рамките на Седмицата на пожарната безопасност, която се провежда от 9 до 15 септември. Точно в 10.00..

публикувано на 13.09.24 в 14:10

Отговорно инфлуенсърство? Що е то

Покрай казуса с чалга певицата, която рекламираше енергийни напитки под формата на прах се заговори за отговорно инфлуенсърство. Всеки може да бъде инфлуенсър в днешно време, казва маркетологът Иво Илиев. Ето наскоро видяхме две млади момчета с китари, които свирят и изведнъж от улични музиканти станаха инфлуенсъри. Това, което е..

публикувано на 13.09.24 в 13:00

Седмична прогноза за времето от 13 до 19 септември

В петък денят ще започне със слънчево време, но впоследствие облачността ще се увеличи и към края на деня на изолирани места ще превали слаб дъжд. Вятърът от юг-югоизток ще се усили. Минимални температури 12°-17°, по крайбрежието 15°-20°, максимални между 27° и 32°, по брега на морето 24°-29°. От събота до понеделник облачността ще е по-често..

публикувано на 13.09.24 в 06:41

Варненец: Да се глобява общината за счупена кола от дупки по пътищата, парите за благотворителност

Да налагат глоби на община Варна за некачествено изпълнение на пътен ремонт, а средствата да бъдат вкарвани във фонд и използвани за благотворителни цели. Това предложение отправя варненецът Йордан Йорданов. Той посочи, че всекидневно шофьорите в морската столица се сблъскват с естествени препятствия като дупки и хлътнали шахти, които нанасят материални и..

публикувано на 12.09.24 в 12:55

"Трън в очите" ли са хората с увреждания във Варна?

Доколко хората с увреждания у нас са интегрирани в обществото, имат права като всички останали, имат достъп до обществени места и въобще могат да живеят нормално?   Потърси ни редовният ни слушател Красимир Вълев, който живее в кв. „Аспарухово“ и който е загубил единия си крак при инцидент и се придвижва трудно с патерици. Решил да отиде..

публикувано на 12.09.24 в 09:11

Варненци газят в наводнени и кални подлези

"Снимаш ли?", ме пита възрастен мъж с колело, който видимо се прибира от Морската градина през подлеза до Детския кът.  "Да.", отговорих.  "Снимай, а след това качи в интернет, че да го видят всички.", отвърна той и мина през подлеза карайки колелото си. Така си спести калните обувки и мокрите крака. Но не и хората, които вървят пеша...

публикувано на 11.09.24 в 18:20

Умения за спасители демонстрираха варненски младежи

Състезание по водно спасяване "Млад спасител - 2024" се провежда на Южния плаж във Варна, под басейн „Приморски“. В това 11-то издание на издание на националното състезание участват 86 деца и младежи  на възраст от 11 до 17 години , разпределени във възрастови групи. Дисциплините са четири -  200/400 метра  плуване в открити води, плажни..

публикувано на 11.09.24 в 12:28