Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

НА СЕЛО в Рояк

41
Снимка: Д.Дончева

Тази събота гостуваме на жителите на село Рояк. Стигнах до там през Провадия по пътя за Айтос. След 12 км. има отбивка вдясно, а след още километър се влиза в селото. То е част от община Дългопол и посреща с две табели. Наложило се да сложат нова - светлоотразителна, но не премахнали старата, защото и тя е в добър вид и не пречи на никого. Главният път се вие през селото, а първото впечатление е че в него цари ред и чистота.

Годината на основаване на селото се губи някъде в миналото. Прието е, че е основано през 18 век от жители на съседното село Чайка, за което разказахме вече в ефира на Радио Варна. То пък е вляво от пътя за Айтос и е точно срещу село Рояк.

Основното население в село Рояк е от турски произход. В момента там живеят 250 души по адресна регистрация, а постоянно живеещите са около 350. Има 4 български семейства и едно английско. Купуват се къщи предимно от варненци. Местните се прехранват със земеделие, отглеждат овце, работят в строителни фирми и в чужбина.  20 години кмет е Мехмед Кодран. Предстоят му още 4, защото той печели и на последните местни избори. Какво е да си кмет толкова дълго време?

Мехмед Кодран

Ято птици – това е едно от значенията на думата рояк. Дали и в село Рояк има толкова много птици и затова ли се казва така? Продължавам разговора с кмета Мехмед Кодран – за името и местните забележителности.


Заедно с кмета ме посрещна и Атидже Рафет. Тя е родом от селото. Работи като секретар на читалището, а от 7 месеца е назначена и на длъжността специалист в кметството. Местното читалище се помещава в къщата на неговия първи председател Фикри Хюсеинов, който около 1935 г. се изселва в Турция. Неговият син Айтач е ядрен физик, завършил в Кеймбридж, Великобритания. Читалището се казва "Светлина 1928". Предишното му име е било "гайрет", което означава "търпение".
Оказа се, че от Рояк има доста известни личности. И типични местни обичаи.

Непосредствено до сградата на кметството е тази на Пощата. Две идентични сгради и двете нуждаещи се от ремонт на фасадите, особено тази на Пощата. Олющените стени отвън обаче, нямат нищо общо с приветливите и прясно измазани стени отвътре. Защото за ремонта отвън пари трябва да даде общината, трябват и хора, които да свършат работата, а отвътре – местните могат сами да измажат, както и са направили. В деня на гостуването ми в Рояк Пощата беше заключена, но успях да се срещна с Велиха Исаева, която работи в нея.


Чистият въздух в селото е още по-чист  на Кулата – мястото над Рояк, където се открива панорамна гледка и където е пътят за Скалния манастир. Тръгваме за там, но с излизането от кметството, зад сградата видях местната атракция – комбайна, оставена преди години в тревните площи, на които е монтирана малка детска площадка. Кметът Мехмед Кодран, обясни защо селскостопанската машина е оставена там.


И накрая стигнах до най-високата точка на село Рояк – Кулата, от където се открива невероятно красива гледка. Местните много обичат това място и затова го пазят чисто. Често са там.



Всяко село в България е уникално с нещо свое, нещо типично, нещо местно, нещо – което другаде не може да бъде видяно. Колкото и да разказваме, колкото и снимки да направим – никога не можем да разкажем или заснемем онова, което виждаме със сърцето си. Онова, което усещаме, когато сме там. Така е и в село Рояк. Трябва да си бил там, за да кажеш, че го познаваш. Да си седял в тишината на селското ежедневие, да си гледал отвисоко към хоризонта, да си видял рояка от лястовички и щъркели и да си чул веселата глъчка на другия рояк – децата, заради които селото днес се казва така. Спретнато, чисто и подредено. Няма боклуци по улиците, но така и не попитах защо. Някак става ясно, че местните хора сами чистят и в селото и около него. А доказателство, че не оставят боклук след себе си е пътят за Скалния манастир, където няма нито хартийка, нито торбичка, нито пластмасови бутилки – все неща, които за съжаление оставаме след себе си, когато сме сред природата. Е, тук не е така. Подслаждам с локума, с който местните ме почерпиха, а преди да се кача в колата за Варна,  възрастен мъж ми даде шепа хинап – от дървото в двора му. Този път не можах да видя Скалния манастир на Рояк. Но обещах да се върна. В някоя слънчева събота.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Морско око: Варна отвисоко

Едва ли има човек, интересуващ се от инфраструктурното развитие на Варна и от градската среда, който да не е попадал на видео, дело на Морско око . Това е онлайн медия, отразяваща теми от строителството, инфраструктурата, градската среда и обществения живот във Варна и областта. Нейна отличителна черта е видеозаснемането с дрон на ключови..

публикувано на 08.02.25 в 16:00

Първа изложба на "Група Варненски творци"

Хобито е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Това четем в световната онлайн енцикопледия "Уикипедия". Всичко може да бъде хоби – от пътешествията, през спорта и нумизматиката до изобразителното изкуство. Точно последното обединява ентусиастите във фейсбук групата „Варненски творци“. Варнен, които през свободното си..

публикувано на 08.02.25 в 09:55

Студентът на годината Виктор Иванов разработва платформа за кандидат-студенти

Студентът от трети курс в Техническия университет във Варна Виктор Иванов беше обявен за студент на годината. Виктор учи в специалността "Изкуствен интелект", той е с изявена активност и посещава курсове по различни научни теми. На 4 декември м.г. на специална церемония беше удостоен с Годишната поименна награда на Община Варна за студенти. "От..

публикувано на 07.02.25 в 16:25

Отпада "контактната бележка" в детските градини

Отпада "контактната бележка", която се представя при отсъствие от детската градина за повече от десет дни, както и при постъпване в детско заведение на малчуганите над 3-годишна възраст. Това става факт с обнародване в Държавен вестник на измененията в Наредба 3 от 5 февруари 2007 г. за здравните изисквания към детските градини. Бележката, която се..

публикувано на 07.02.25 в 11:52

Ученици от I езикова гимназия - победители в конкурса "Млад благотворител"

Проектът "Дигитална фолклорна палитра" на варненски ученици от Първа езикова гимназия спечели първото място от конкурса "Млад благотворител". Проектът цели да съхрани и популяризира богатството на българските фолклорни традиции чрез създаването на онлайн платформа. В работата си гимназистите са включили интервюта с възрастни хора, автентични музикални..

публикувано на 07.02.25 в 09:40

Спортен клуб по земна гимнастика „Калина“: Спортът е дълголетие

Воали, помпони и гимнастически бухалки са част от програмата, с която дамите от Спортен клуб по земна гимнастика „Калина“ представят Варна на регионалните и национални спортни форуми за хора от третата възраст. Кандидатствахме и м.г. пред Община Варна за 6 хил.лв., за да можем да финансираме пътуването с автобус и нощувката в София. Отпуснаха ни..

публикувано на 07.02.25 в 08:43
Мира Димитрова и Боян Велев от Фондация

Млади учени създадоха платформата "Площад НАУКА" във Варна

Млади учени създадоха нова платформа, носеща името "Площад НАУКА". Първото  събитие на  Площад НАУКА   ще бъде   на 13 февруари, когато отбелязваме Световния ден на радиото, посветен тази година на климатичните промени. Специалисти от Националния институт по метеорология и хидрология във Варна и Института по Океанология към Българската..

публикувано на 06.02.25 в 17:30