Галерия 8 е първата частна галерия в България след 1944 година. Открита е на 18.06.1988 в 18.00 часа с творби – живопис, рисунка, графика и скулптура, представящи творчеството на автори от три генерации на българското пластично изкуство. От 1994-а във варненската галерия се експонира и художествена фотография. Създателят на галерията Борис Стателов казва, че тя е сбъдната мечта за него. Идеята му хрумнала по време на разходка в Гданск, където видял няколко интересни пространства за изкуство. Така проектирал в мислите си и трансформацията на помещение в къщата си, което да стане дом за изкуството на интересни художници. И така вече близо 33 години.
През 2020-а Борис Стателов е един от призьорите в шестото издание на годишните награди за култура и изкуство Media AwARTs. Номинациите се извършват от варненски журналисти, които отразяват културния живот в морската столица. С отличията се удостояват актьори, художници, скулптори, режисьори, издатели, танцьори, културни институции и др., които имат значими постижения и заслуги в областта на културата.
Каква е стойността на тази награда за Вас?
Награди не ме ласкаят. Аз повече се радвам на публиката, която оценява това, което върша вече 33 години.
Оценява ли публиката това, което вършите?
Голяма част от хората, които посещават галерията, разбира се че оценяват и мисля, че така задоволяват своите духовни потребности.
А Вашите духовни потребности?
Получава се така, че това, което допада на мен, допада и на кръга публика, която има подобни или близки до моите интереси.
Аз работя с определен кръг художници и в началото имаше само един професор, после станаха 5-6. Някой ще каже – „той работи само с имена“. Голяма част от тях преди да станат големи имена, започнаха при мен като художници, които ми допадат много.
Това означава, че имате много добър усет.
О, не, усетът се изгражда в продължение на времето. Тогава, когато тръгнах, за мен беше много важно мнението на Милко Божков, с когото бяхме много близки приятели, също Иван Кирков, Ванко Урумов. Благодарение на тях се запознах с други художници.
Как се изгражда критерий за изкуство?
Лесно задаван въпрос, но с труден отговор. Критерий се изгражда с това да има някой, който да те посъветва, да ти каже кое е хубавото, кое е лошото. Когато ти не си професионалист (а аз вече се броя за професионалист, казано нафукано, защото съм събрал достатъчно голям опит за тези 33 години, и независимо че нямам художествено образование, имам критерии, които мисля че са точни за ситуацията в България.
А каква е тя?
Ситуацията е много разностранна. Демокрация и т.н. Много от художниците в кавички се взимат много насериозно. Правят много неща, които не ми допадат, както и на голяма част от публиката. Не искам да цитирам имена, но определено много шумни имена излизат. Както излизат, така и се скриват. Има галерии, които толерират такова изкуство.
Аз не съм от тях. Аз съм почитател на кавалетното изкуство, а не на т.нар. съвременно изкуство, това не означава, че не показвам изкуството и на тези младежи.
След тъй наречения водораздел, след като дойде демокрацията или избухна демокрацията, мислите ли, че изкуството стана по-свободно?
За изкуството свободата дойде в началото на 80-е години, когато се разкрепостиха художниците. Властта вече не определяше кое е добро и кое лошо.
Все пак разкрепостяването не е ли в главата, в мисълта?
Не бих казал. Разкрепостяването е да можеш да правиш това, което искаш, и което в крайна сметка публиката, приятелите, близките оценяват като добро или лошо.
Въпрос на лични критерии, а те се изграждат с течение на времето. Има от т. нар. съвременни художници българи, които са с европейска известност, но на мен не ми допадат. Аз съм от поколението, което е възпитано в оценка на качествата на кавалетното изкуство.
Може ли да говорим за такъв тип възпитание и образование днес?
Факт е, че преди много години, за да влезеш в Академията, трябва предварително да се подготвяш. Първата година не те приемат.
За едно място се борят поне 10 човека, а сега Академията търси хора, които да обучава. Насила хубост не става.
Многократно през годините имахте като че ли желание да затворите галерията. Кое Ви накара да не го направите?
Пенсионирането. Когато човек няма други ангажименти, си търси занимание, това е занимание, което ме обогатява духовно.
Мога с часове да си гледам картините, особено през последните месеци правя изложби, които на мен ми харесват, неща от личната ми колекция.
Цялото интервю на Светлана Вълкова с Борис Стателов чуйте в звуковия файл.
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..