НА СЕЛО в Брестак

Поемате по магистралата за София. Край Девня отбивате вдясно и карате по пътя за Суворово. Там завивате наляво и се отправяте към Вълчи дол. След което стъпвате на пътя за Добрич. До тук пътищата са много добре асфалтирани. След Вълчи дол продължавате по пътя за Добрич. След няколко минути ще стигнете до кръстовище. Там от главния път се отклонява шосе, което е асфалтирано преди десетилетия и в момента е цялото на кръпки. Има и дупки, има и ями. Само за цялостен ремонт няма. Та, ако поемете по този разбит път, ще подминете сечище, гора, която вече не съществува, ще оставите за себе си един микроязовир, ако имате щастието ще видите щъркели и неусетно ще стигнете до село Брестак.

Брестак е село, което, ако използваме определени термини за разстояния, отстои на 46 километра то Варна. То е в състава на Община Вълчи дол и е едно от най-големите села в общината. 

В момента в Брестак има регистрирани над 700 жители. Интересен факт е, че през последната година заради пандемията от коронавурис, много млади хора са си купили къщи.

Историята на селото датира от древни времена. По писмени сведения тук е имало поселение още от 16 век. Преди Брестак да се преименува Брестак, селото е носило името Караагач, което в превод означава Тъмно дърво. И така до 1934 година.

Любопитна е историята на църквата в селото Свети Великомъченик Димитър Солунски.

В Брестак за разлика от много други села не само във Варненска област има работодатели. Те осигуряват работа на около 200 души.

Във Вълчидолското село Брестак има лечебница. Всеки вторник и четвъртък идва лекар, а в петък и зъболекар. Малко села могат да се похвалят с лекар и зъболекар. В Брестак живеят и чужденци. Рони Ашед се преселва тук от Нотингам.в момента се грижи за 16 кучета и 30 котки. Кучетата си имат имена. Котките нямат, защото са много.

В читалището в селото, което носи името на Паисий Хилендарски, има много богата и много добре подредена музейна сбирка, която представя бита на жителите на Брестак.

Близо до селото те, жителите на Брестак, си засадиха гора. Да, истинска гора. Разбира се, че дръвчетата са малки, но ако за тях бъдат полагани грижи и бъдат опазени, след години в района ще има още една гора.

Повече за Брестак и какво ни разказаха неговите жители, чуйте в звуковия файл.