Текстилът е новата пластмаса

Свръхпроизводството на дрехи и текстилните отпадъци оказват негативно влияние върху околната среда наравно с пластмасата. Този проблем беше изтъкнат по време на дискусионен уебинар, организиран от Бюрото за връзка на Европейския парламент у нас и Националното сдружение на общините в България.

„Годишното потребление на европееца е 26 килограма, като едва 1% от него се рециклират в нови дрехи”, каза Сирма Желева, която е мениджър „Устойчиво развитие” във фирма за дрехи втора употреба.

Тя поясни, че кръгова икономика на текстилни отпадъци се осъществява в България от много години. Според Желева, водеща роля за това има Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба.

„В България годишно се депонират по 100 хиляди тона текстил. Чрез обслужването на текстилни отпадъци у нас, са събрани повече от 1700 тона текстилни изделия. В момента, в страната ни има разположени около 200 специализирани контейнера за текстилни отпадъци на територията на 13 общини”, изтъкна още Сирма Желева.

Новият план за действие за кръговата икономика на ЕС и възможностите за нейното осъществяване залегнаха като основни теми в дискусионния уебинар. Участие в него взеха и политици на европейско и местно равнище, които изтъкнаха важността на кръговата икономика за ограничаване на отпадъците.

Според датчанката Маргрете Аукен, която е член на Европейския парламент, количеството консумирани ресурси от хората по света е колкото три планети.

През март 2020 година, Европейската комисия прие нов План за действие за кръгова икономика или т.нар. „зелена сделка”. В този план са залегнали 35 законодателни и незаконодателни мерки за период от 3 години. Мерките се отнасят за дизайна на продуктите, устойчиво потребление, зелени обществени поръчки, износ на отпадъци и вторична употреба на материали.

„Основната цел е да се осигури по-добро рециклиране и не на последно място да се промени и нагласата на хората”, каза още Маргрете Аукен.

Според Тисе Стелпстра, член на Изпълнителния съвет на провинция Дренте в Нидерландия и докладчик по становището на Комитета на регионите, за да има истинска кръгова икономика, първо трябва да се промени манталитета на гражданите.

„Ролята на местните органи е подценявана. Те имат възможността да се справят с този проблем и да приближат кръговата икономика към гражданите. Всичко това засяга управлението на водните цикли, на сградите и отпадъците. Има много добри примери в различните държави, като управлението на отпадъците в София и Бургас, както и Националната програма за енергийна ефективност и рехабилитация на сградите в България”, каза още Стелпстра.

Ключовата роля на отделните общини в осъществяването на кръговата икономика изтъкна и кметът на Община Сливен Стефан Радев, който е член на европейския комитет на регионите.

„Очаква се скорошното публикуване на стратегията и план за действие за преход към кръговата икономика в България за периода от 2021 до 2027 година. В този документ ще се съдържат визията и приоритетите в отделните области. За местните власти ще бъде важно, тези приоритети да бъдат съобразени не само с реалните потребности и икономическото състояние, но и да въвеждат нови бизнес модели”, каза още Радев.

Според него, трябва да се обърне сериозно внимание на управлението на отпадъците.

„За българските местни власти има няколко приоритета. Ясно дефиниране на отговорностите и задълженията на всички ангажирани в процеса на управление на отпадъците. Всеки производител или вносител на продукти, трябва да бъде оперативно и финансово отговорен за разходите по събиране на опаковки, сортирането им и последващото им оползотворяване”, поясни още кметът на Сливен.

Един от европейските отличници в сферата на управление на отпадъците е Община Любляна.

„През миналата година, 69 % от всички отпадъци в Любляна са събрани разделно. Оздравихме завода за обработка на отпадъци, който е най-модерния в Европа. Там се обработват повече от половината отпадъци от домакинства в 57 общини в Словения.  Целта на завода е да извлече максимален брой материали, които да бъдат рециклирани. Например, във всички училища в Любляна се използва високоустойчива хартия, която е рециклирана от картонените кутии за сок и мляко”, каза Нина Санкович от дружеството за комунални услуги в словенската столица.

Подробностите чуйте в репортажа на Иван Барбов: