В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
Парамедиците предлагат помощта си в училищното здравеопазване там, където има недостиг или изобщо няма медицински персонал . Анкета с родители и учители „за“ и „против“ онлайн обучението по време на усложнена епидемична обстановка и с идеи за неочакваната тридневна междусрочна ваканция във Варна. Екип от петима студенти разработва идея..
След взрива на газова инсталация в Банкя, който взе човешки жертви и разруши сградa, стана ясно, че всяка година потребителите трябва да получат удостоверение от лицензирана фирма, че газовите им съоръжения са годни за безопасна експлоатация. Но, също и че контрол на контрола трябва да има според Наредбата за безопасна експлоатация на газови..
На 27 януари в "От другата страна" по Радио Варна Специално интервю с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR). Чавдар Манолчев за новия миниалбум на CROWFISH "A Dream Within a Dream". Представяне на дебютните сингли на варненската група BAGHATUR "Purifying Light" и "Stomp" – гости в студиото Александър Енев (ODDPLAY), Борислав Хаджиев (ENE) и Тодор Банков...
Учени са открили, че най-силният магнит на света бил възглавницата рано сутрин. Най-силният магнит за събуждане е кафето, а за усмивки и добро настроение – сутрешната програма на Радио Варна. Новият ден ви очаква на любимите честоти във времето от 6.00 до 10.30 часа, в което Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Петър Венков..
По ваш сигнал проверка защо се бавят плащанията от държавата към социалните асистенти? Интерюв със заместник-кмета на Община Варна Снежана Апостолова. Дипломанти от Института за кулинарни изкуства във Варна представиха своите проекти под наслов „Иновация и креативност“. Правната комисия към Общински съвет-Варна даде положително..
Каква е съдбата на излезлите от движение автомобили, които все още са паркирани в много от варненските квартали – разговор по темата със зам.-кмета в Община Варна, Илия Коев; Репортаж от ул. „Д-р Пискюлиев“ във Варна, където от днес стартира асфалтиране на улицата, по която се извършваше ремонт дълго време. Това ще доведе до използването на..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
