В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
В Деня на лозаря - Трифон Зарезан /нов стил/ ще говорим за любимите сортове на българите днес, за допирните точки между виното и любовта и за българския обичай в празничния ден - зарязването на лозето за плодородие. Традицията и днес ще спазят в село Звездица до Варна. Как избират Царя на виното и за една почти неизвестна традиция от варненския..
В навечерието на празника на виното и любовта и в Световния ден на радиото, сутрешният екип на Радио Варна ще се погрижи за усмивките и доброто настроение на всички влюбени в радиото, които ще посрещнат деня на любимите честоти. Ден нов, ден леко студен, но и с интересни теми, актуални новини и хубава музика подсладен. Иван Барбов,..
Интерактивна аптечна карта ще улеснява достъпа до информация за аптеки по местоположение и дейности. Тема с продължение: ботокс – истерията, резултатите от проверките на РЗИ-Варна до момента. Ученици от варненската Първа езикова гимназия са победители в тазгодишния конкурс „Млад благотворител“. Експерт по безопасност с коментар по темата..
Българските деветокласници са най-силни по биология (но само в три области на страната), а по химия в половината области дори трудно "връзват" дори тройка. Физиката е малко по-добре от химията, но и там, както по математика средните оценки на близо 49 хил. ученици в 9-ти клас са около 3.00. Данните са от тестовете по природни науки, който Министерство..
Репортаж по темата за безопасния интернет, как да защитим личните си данни в социалните мрежи и да предпазим децата от пристрастяване към онлайн средата. Община Варна проверява инвестиционните намерения за Алея Първа - крайбрежната зона на морската столица. Липсват жизненоважни медикаменти за болните от епилепсия. За почитателите на..
За пореден път посещаваме село Генерал Колево, община Вълчи дол. За пореден път изпитваме разочарование, пътувайки по пътя, осеян с дупки. Тук нищо не се променя, независимо от това кой е на власт. Хора и животни стоят в безвремие. В село Генерал Колево се срещнахме с младия кмет Хасан Хасанов и със случайни хора, които бяха до единственото..
Дъжд / Сняг
Дъжд
Сняг
Мокър сняг
