Деница Христова: Няма жена, която да не е красива, облечена в носия!

За Еньовден Валерия Василева разговаря с Деница Христова - старши учител в начален етап в СУ "Св. Климент Охридски" - Варна. В своята работа с децата от първи до четвърти клас приема за своя мисия да им даде знание и любов към народните ни традиции и музикалния фолклор чрез собственото им преживяване. "Много често говоря на децата, че не се знае дали ще останат в България, когато пораснат, но където и да отидат трябва да могат да разказват за природните ни забележителности, за историята ни, за народните обичаи и традиции. За традициите смятам, че мога много да им дам, но е достатъчно само да се изучават - трябва да се преживеят и почувстват." 

Още с постъпването си в училище "Климент Охридски" започва да събира деца, учители и родители в клуб "Хоротека". Народни танци играят с децата и всеки петък в училище. "Интересът ми към фолклора е закодиран от раждането ми. В рода ми - и от двете страни, всички пееха, танцуваха, баща ми беше дълги години читалищен деец, един от първите хореографи във Варна, самоук. Откакто се помня е тази любов към народната музика, танца, носиите, празниците, с него съм си дошла, може би както е с всяко нещо в човека, свързано с изкуството, с творчеството - или го има, или го няма." 

От 2012 година Деница Христова създава и традиция всеки юни заедно да празнуват Еньовден като пресъздават всички обичаи, свързани с празника на лятното слънцестоене. "Първите ни празници бяха в Парк-музея "Владислав Варненчик", а по-късно ги пренесохме при Вас - на прекрасната поляна пред Радио Варна." - споделя Деница Христова. - "За мен Еньовден е много специален празник, макар и до ден днешен да не мога да обясня какво ме привлича толкова много, но след двугодишно прекъсване животът ми даде някои знаци, че трябва да го подновя."

Моравата в Морската градина се оказа невероятен фон за красивите обичаи - минаването за здраве под венеца от билки, изпълнението на празничните песни, наричането на китките на младите момичета от Еньовата буля, гадаенето за годината, която ни очаква. Дори и през трудната 2020 година на пандемия успяхме да спазим обичая, макар и с малко участници и много ограничения, а Еньовата буля предрече, че ще преборим коварната болест, която промени целия свят. През 2021 година празникът ни ще е на 26 юни, събота, от 10.30 часа, отново през Радио Варна. Заповядайте и Вие! Да минем заедно под венеца от билки за здраве!

На въпроса какво е най-същественото в представата за човека в нашия фолклор отговаря без колебание: "Човекът в нашия фолклор има ценностна система. Точно на нея искам да науча децата през обичаите, танците, красивите носии. Тази ценностна система, ако трябва да съм честна, често се "бие" с всичко, което навлиза в живота ни в момента и съм имала моменти на разколебаване и почти съм се отказвала, но не мога, по-силно е от мен." 

Най-голямо удовлетворение и носят моментите, в които децата - вече запалени по фолклора, увличат своите родители, защото обратното - от родителите да тръгне интересът, се случвало все по трудно с всяко следващо поколение. Много майки, благодарение на децата си са отворили старите ракли и гардероби и са извадили бабините автентични носии, обличат ги и то далеч преди да започне масовото възраждане на интереса към носията, което наблюдаваме днес. "Носията пази - от болести, от зло, от лоша енергия. За мен няма жена, която да не е красива, облечена в носия - няма значение нито възрастта и, нито теглото и фигурата ти, тя се преобразява съвършено и добива едно невероятно излъчване. Децата също вярват, че носиите ги пазят и много се радвам, че тази година успяхме да им поръчаме прекрасни носии! Те ще ги облекат на Еньовден, а особено ме изненадаха по  време на дистанционното обучение моите четвъртокласници - един петък им предложих, който желае да се включи в разговор за народния бит, фолклорните области и какво мислите? Повечето застанаха пред камерите, облечени в носиите си и беше прекрасна среща!"

За празника Еньовден разказва с удоволствие и подробности за всеки задължителен елемент: "В някои краища го празнуват по три дни като кулминацията е на 24 юни. Вярва се, че в утрото на Еньовден Слънцето трепти по особен начин, "играе" във водоемите и им дава своята енергия, а те стават лечебни. Ранобудните, които тачат празника, стават рано, изкъпват се в реките и така отмиват всяка болест, пречистват се физически и духовно. Росата също е много целебна на тоя ден. Обединяват се силите на двете много мощни стихии - Слънцето и водата. Всек иможе и днес да изпълни този ритуал, защо не. Билките са следващият елемент - и тяхната сила е в апогея си на Еньовден - билкарите цяла година лекуват с еньовски билки, брани по изгрев. Еньовският венец се сплита от 77 билки и половина. Половинката е за тази незнайна болест, дето нито името и се знае, нито каква е. Може би и за ковид трябва да намерим тази половинчица-лек за болестта. Добре е и стопанката на дома да си набере билки и да си направи венец. Дори домът и да е модерен, може да си има едно кътче за българщината и за всичко, което вярва, че ще донесе хубаво в дома, здраве и благополучие за всички нейни близки."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.