Известният варненски юрист и вицепрезидент на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" Яни Янев беше гост на предаването "Златното сечение" на Радио Варна на 8 юли с водеща Валерия Василева. Разговарът е за юридическото изкуство, за майсторството на юристите - в частност на адвокатите, да съблюдават правилата на правото и закона, но от друга страна - на справедливостта и почтеното отношение към своите клиенти. Яни Янев споделя и своята прогнозата за развитието на правото и за бъдещето.
Предопределен ли беше интересът Ви към правото - това е реторичен въпрос, и все пак - да поговорим за източцника на този интерес и традициите.
Да, нямаше как да не е... Баща ми, адвокат Димитър Янев, светла му памет, е с изключително много лична мотивация от детството си поради това, че в приятелския кръг на моя дядо, на когото съм кръстен - дядо ми Яни, са били известни варненски юристи като фамилията Мирски. Така баща ми получава досега до най-висшето ниво на майсторство в юридическата професия, това особено силно го е мотивирало и те остават някакъв тип идоли за него и стремеж за постигане. Покрай него и аз в годините съм имал възможността да се срещна с много забележителни хора - български юристи и не само юристи. Понеже говорим за идеята за изкуството и правото, трябва да отбележа, че много известни български театрали и филмови дейци - актьори, режисьори, театроведе, са учили или завършили право и едва след това са открили себе си в театъра и киното - проф. Гочо Гочев, Константин Коцев, Борислав Шарланджиев, ако не греша фамилята, Коста Бандутов и мн. др. Вероятно, защото в нашата професия, особено в адвокатската, има много място за артистизъм и изящно слово. За съжаление в годинити, когато колегите можеха да се изявяват по този начин отминават. Имах възможност да слушам пледоариите на големи наши майстори, но това е вече все по-рядко и по-рядко. В съда, за да убедиш в силата на твоите аргументи, в житейската аргументация на твоето трактуване на правните норми, се изисква много богата обща култура – познаване на философия, литература и т.н. Лошото е, че се случи прекъсване на приемствеността и младите колеги практически нямаха възможността да се запознаят и да слушат тези големи майстори на пледоарията. Имаше много талантливи и сред прокурорите, а съм се впечатлявал и от съдии, които – особено по наказателни дела, след прочитане на присъдата излагаха основните мотиви в залата и когато това е направено на един висок стил, с много култура, това прави невероятно впечатление и повдига авторитета на институцията.
Когато говорим за юридическото изкуство, хората от другата страна се интересуват какво ще се случи, каква ще е съдбата им или на близките им, които са страна по един процес. За едната страна обикновено е 100% печеливш, за другата – обратното, няма условия – ако, дали и т.н. Къде е там изкуството да се приложи закона и в същото време да се отстоява желанието за справедливост, което аз си мисля, че е изначално заложено и у юристите, както и у всеки човек?
Комуникацията със страните в един процес директната, пряка комуникация, е отговорност на адвокатите. Те споделят всички проблеми на страните, включително и битовите, тези, които на пръв поглед нямат общо с делото. Във времената, в които съдебните дела се проточваха много бавно дълги години, ние си ставахме направо близки с клиентите. В кръга на шегата ще споделя един случай един клиент коментира, че като сме започнали делото аз бях ерген, ожених се, роди ми се дъщеря, после втора…, а делото все така се точи. Това е в кръга на шегата, но истината е, че адвокатите носят отговорността да направят един точен предварителен анализ на ситуацията, на доказателствата, за възможностите за развитие на делото и да запознаят с него клиентите си – да им кажат при определени доказателства и факти какво ще стане, при друг – какво ще се случи и да им създадат реалистична представа и очаквания. Тогава, дори да загубят делото, хората поне няма да мисля, че са го загубили несправедливо и няма да прехвърлят вината на съда или на някой друг, а ще знаят, че обективно това, което са успели да докажат в съда е било с по-малка тежест от доказателствата на другата страна – защото в съда това е важното, какво можеш да докажеш, обективните доказателства.
Съвсем резонен е въпросът. Всяка професия има професиаонален език и няма как да го избекгнем. Този език със специфични термини е непознат за външния човек, но Основната цел на този език да улеснява комуникацията на първо място между нас, юристите. Но, тъй като ние работим с незапонатия човек, ние трябва да умеем да му го „преведем“ – ето го друго майсторство на юридическото изкуство. От друга страна ние в залата стоим и пред съдебни заседатели, които са неспециалисти, а трябва да те разберат, поне в периода на натрупване на знание за спецификата на правото и на езика. Има и още нещо важно – работата ни, особено плеодариите в публичните процеси, имат и превантивна роля и ние трябва да балансираме езика, за да изпълняваме и тази превантивна обществена функция. Трябва да има компромис, но без да принизява работата ни. Както лекарите казват да не се самолекуваме, така и аз съветвам – да, прочели сте закона, но не мислете, че можете да го прилагате самостоятелно, защото има много, много особености, които не всеки може да ги разбере. А относно неяснотата на законите – това е много съществен въпрос, който беше сред основните, които обсъждахме на последната правна конференция във Варненския свободен университет – има нарушени основополагащи принципи на създаване на законодателната норма и това е недопустимо.
Има ли душа в правото?
Има един много важен фактор - колкото и да е драматичен филмът, колкото и да е силно значението му, колкото и да е интелектуален, филмът трябва да достигне по-широка публика. Филмът трябва да има занимателен елемент. Не можем да правим филми, които само да тровят хората и да ги отчайват. Това каза режисьорът Момчил Карамитев, който е председател на..
В изложбата „Състояния“, която е подредена в Арт салона на Радио Варна до 5 септември, няма политика, екология и социален привкус. Всичко, което виждате или не виждате, се е случило дълбоко в интимния свят на съответния му автор, свят отвъд основните определителни маркери на съвременното „социално животно“. Не представя и красиви пейзажи или букети..
Интервю с Matt Harvey (EXHUMED, LEFT TO DIE, GRUESOME) LEFT TO DIE e супергрупа – трибют на DEATH. Бандата изпълнява песни от първите два албума на класиците – „Scream Bloody Gore” и „Leprosy”. В състава на LEFT TO DIE влизат Gus Ríos, свирил с кого ли не и с кого ли да, Rick Rozz, участвал и в първата реинкарнация на DEATH - MANTAS, настоящият..
Един бивш военен пилот от Варна продължава да лети, но по много различен начин. Той пуска хвърчила и им се радва истински. Това негово хоби успя да зарази цяла Варна през последните години, а вече и цялото Българско Черноморие. Юри Георгиев е човекът, който провежда Фестивала на хвърчилата. Такъв имаше във Варна, тази събота и неделя, на плажа в..
"475°C е максималната температура, измерена на Венера. Планета, богиня, закрилник, воин, многолика, многопластова, начало и край. "475°C" се казва албумът, който със силна увереност и романтични чувства създавахме през последните две години." Така Полина и Фенги описват новия албум на Polina , който излезе на 23 август. Изданието съдържа 9..
Никога не съм учил специално български език, говорехме го само вкъщи. Дори, когато започвахме училище по времето на СССР, първата година в Чушмелий (Криничкое) беше нулева и учихме само руски език. Съветският съюз правеше всичко възможно да не се чувстваме българи. Това разказва украинският политик от български произход Иван Плачков, с когото..
Новият наставник на баскетболния тим на "Черно море-Тича" Георги Давидов вече е във Варна и работи по селекцията на тима. Отборът се събира за официална първа тренировка на 26 август. Новите сигурни двама са Николай Стоянов и Цветомир Чернокожев, които идват от „Спартак“-Плевен. Чакат се и двама американци, съобщи за Радио Варна Давидов. В момента..
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
