Присъствах на нещо от порядъка на 60-70 раждания. В началото ги броях, само че в един момент, както всичко останала, започва да става, някак си, рутина. И в един момент просто спрях да ги броя. Може и повече да са. Това беше за мен най-вълнуващата серия снимки, която съм правил. Това ми позволи да се сблъскам с нещо, което много малко хора имат възможност да го зърнат. Всички сме били част от това по един или друг начин, но на мен ми се предостави възможността да го зърна това нещо от първо лице и да бъда в позицията, в която човек трябва да увековечи най-важното, което се случва в този живот - именно появата му. Реакцията на майката, когато срещне детето си за първи път, което е един момент, който, мисля, че, не може даже да бъде осмислен. Особено от нас, мъжете.
Предполагам, че дори бащите не са присъствали на някои от ражданията, на които Вие сте присъствал?
Не, разбира се. Те не можеха да влизат. Те нямаха достъп горките татковци до операционните зали, в които аз всъщност прекарах близо три месеца. Беше изключително ексклузивно. Естествено всичко беше с разрешението на майките. И това го направи възможно. Естествено и с позволението на дирекцията в Майчин дом. От там тръгнаха нещата. Това е идея на професор Костов, който е директор на болницата. Той имаше мечта, която представляваше да бъдат заснети очите на майката, когато срещне детето си за първи път.
И Вие я осъществихте.
Всъщност, да. Това беше неговата мечта, която аз бях поставен да осъществя. И много се радвам, че ми беше предоставена тази възможност, защото по друг начин нямаше как това нещо да се случи, нямаше да стана свидетел на това, а още повече че и аз съм се родил в Майчин дом. И да се върна, и да заснема появата на други човешки същества, беше невероятно като усещане. То, по-скоро, даже по време на самите снимки, аз нямах възможност да си дам сметка за това какво заснемам, защото всичко е много бързо, изисква се грандиозен професионализъм. И беше много специално. Много отговорна дейност, т.к. трябваше да се превърна репортажната фотография в артистична фотография. Трябваше да се намери начин, по който от заснемането на едно събитие, да се извади есенцията - нещо толкова важно като контакта на майката с детето й и въобще появата на човешкия живот на бял свят.
Дълъг ли е пътят от документалната до артистичната фотография?
За мен беше много трудно. Това не ми е първият проект изобщо, но въпреки това се наложи доста дълго време да го снимам и да анализирам какво съм заснел. За да мога да подходя по малко по-различен начин от прост репортаж. Да мога да извадя едни доста по-различни типове изображения и в същото време. Там е малко като на бойното поле. Не знам кой как си го представя точно, но е доста интензивно като усещания, миризми, действия, случки и т.н. Да не говорим за символизма на цялото това нещо. Беше много различно от всичко, което друго съм заснемал. Не знам дали е трудно. На мен ми беше трудно. Може би някой друг би се справил по-лесно. За мен беше изключително трудно съзнателно да премина границата и да се опитам да мисля отвъд това, което се предполага, че трябва да се види. Беше нещо, което много хора споделиха, че за тях е невиждано и респективно с такива теми хората не знаят какво да очакват.
Вие знаехте ли какво да очаквате?
Абсолютно не! Мен така ме подготвиха, както за повечето важни неща в живота ми. Никак! И всъщност качествата, които трупаме в житейския си път, в един момент намират смисъл. И тук, както и в други случаи, качества, които съм трупал с годините, намериха реализация в този проект. Беше интересно да го проследя от мен лично, защото пак казвам, човек няма време в тези обстоятелства, в които се случват ражданията много, много да разсъждава и да осмисля какъв е мигът. Ти трябва да бъдеш една машина, която произвежда безкрайно количество кадри без никакви скрупули буквално. За да може по този начин да се достигне до онези кадри, които... Много неща не успях да заснема. Там няма време за подготовка.
Изложбата “В началото” на Сандро Арабян е подредена в Арт салона на Радио Варна. Повече за нея от автора й можете да чуете в интервюто, което Сандро Арабян даде за предаването на Радио Варна за концентрирана култура "Гравитация нула"
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..