Здравейте! Колко често слушате истории и търсите недоизказаното в тях, детайлите?
Към всеки разказ допълваме свои цветове и картини. И след като седмици наред наблюдавахме какво се случва със заседналия кораб, изкушавам се да добавя различен нюанс, съживявайки стара история.
Случи се в Гибралтар.
Точно бях сбъднала една от детските си мечти: да стигна до Херкулесовите стълбове – онези, които в представите на древните били краят на света, или поне на света, който те познавали.
Получи се сложна комбинация. Първо бях ужасена колата да не излети от тесните улички надолу – към пропастта. После онемях от възторг, докато стоях на ръба на древния свят, какъвто го описваха книгите от детството ми. Исках да поглъщам забележителната гледка още и още, до безкрай, докато синьото не се разтвори в очите ми и не заличи всички мисли, превръщайки времето в красота. Накрая се сдобих и с петно на блузата, защото един симпатичен магот ме замери с кроасан.
Щом слязохме до фара и църквата, вълните не само разказваха легенди, както си представях като дете. О, не! Те дори бяха захвърлили на брега грамаден кораб.
Поредната история лежеше почти в краката ни, врязана в острите камъни под самия фар.
Сякаш морето, в изблик на гняв, беше запратило към Скалата металното туловище и то изглеждаше като огромен мъфин, който боговете бяха разрязали през средата, за да си го поделят за следобедния чай.
Тълпи от местни жители и туристи се стичаха, за да видят металните останки и да наблюдават спасителните работи.
И тогава водата изхвърли върху камъните едно мъничко фарче. Като миниатюрно копие на истинския фар, който в момента се извисяваше до нас на Скалата.
Като иронична подсказка, че всичко е временно и всеки миг е ценен.
Не зная дали крехките тъжни останки бяха от сувенир, подарен на капитана от годеницата му. Вероятно да му носи късмет и да му напомня, че един прозорец на брега винаги ще свети до неговото завръщане. А може и да беше играчка, с която някой от екипажа е планирал да зарадва детето на приятелско семейство. Дори не зная дали този малък безпомощен фар беше част от останките на едно корабокрушение! Или моряк го беше запратил към брега като послание... Към брега на сигурния свят, където има пристан, спасение след бурята и надежда.
Не знаем как е било. Но лесна работа е да не забравяме, че зад новините винаги има човешки съдби, радости, болки, очаквания, надежди.
Нюансите са важни.
Само с тях историите са истински, вълнуващи и незабравими.
И още нещо: когато се плъзгаме по повърхността на новините, когато сме критични, присмиваме се, или говорим с назидателен тон, хубаво е да имаме предвид, че истинските причини за нещата не са непременно видимите. И всеки подхвърлен от вълните миниатюрен фар може да е талисман, подарък, послание... Всичко може да е. Има истории, които никога няма да научим защо са точно такива. Има сюжети, които завинаги остават недовършени... Поне за широката аудитория.
Аз съм Даниела Иванова и ви желая всички следващи истории да са цветни и щастливи. Подаръците от тях винаги да стигат до получателите си и да им доставят радост, морето да е спокойно, чувствата да са приятни и да ни загръщат с топлия си шал. Това ще направи октомври още по-хубав, нали?
Традиционно през месец ноември Радио Варна кани всички малки творци да се включат в конкурса за рисунка. Тази година темата е „Моята Коледа”. Това е деветата поредна година, в която медията приканва всички деца на възраст от 6 до 16 години да проявят своя талант в артистичния конкурс. По традиция една от избраните рисунки ще бъде..
На 25 ноември отбелязваме Международният ден за елиминиране на насилието срещу жени. Въпреки напредъка, дикриминацията и насилието над жени продължава да е един от основните проблеми на обществото. Едва през април тази година (2024 г.) Европейският парламент одобри първите в историята на ЕС правила за борба с насилието над жени и домашното насилие...
Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Основател е на Охридската книжовна школа. Православната ни църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Първият съвременен университет в България – Софийският университет „Свети Климент Охридски“ , е наречен на негово име при..
Войната в Сирия продължава вече 13 години. Милиони сирийци се превърнаха в бежанци. Един от тях е Рустом Абдулкадер. Той е на 42 години. Избира живота на бежанец. Едната причина е, че не иска той или синовете му да се бият за някоя от воюващите страните и да избиват сънародници. Втората и по-важната – има болно дете. Засега семейството е в България, в..
Едно от най-старите читалища в област Добрич – това в село Гурково, е заплашено от затваряне заради лошото състояние на сградата. То е построено в периода от началото до средата на миналия век с доброволния труд на местни хора. Заради дългогодишно неглижиране и липса на достатъчно финансиране се стига до момента, в който от Регионалната здравна..
Варненската регионална библиотека "Пенчо Славейков" се сдоби с хуманоиден робот, който беше представен по време на честването на 20-годишнината на американския център, в присъствието на аташето по култура и образованието на Посолството на САЩ в България Ерик Брасил и заместник-кмета на Варна Павел Попов. Роботът се казва Емма и е част от проект,..
Вече 35 години Комфорт ООД утвърждава авторитета си на строителна компания, работеща по най-високи световни стандарти и реализираща обекти без комромис по отношение на качеството на строителния продукт. Фирмата се отличава с непрекъснатия си стремеж за усъвършенстване като целенасочено търси предизвикателствата на иновативни и сложни в..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
