Даниела Викторова: В драмата съм!

Обичаната актриса Даниела Викторова е родена е на 11 ноември 1971 година в град Варна.

Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов.От 1997год. до 2000год. е актриса в ДТ "Сава Огнянов" Русе.

От същата година е част от състава на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". 

Предстои скоро да я гледаме в ролята на ЕКАТЕРИНА в „ПОРАЗЕНИТЕ“ от Теодора Димова, реж. Стоян Радев.

Чувства колегите си като част от своето театрално семейство. Обича работата си и душата й е в това, което прави. Стреми се да търси различното и провокацията във всяка нова роля, не се поставя в рамка и има самочувствието, че притежава голям диапазон.

  С Даниела Викторова разговаря Светлана Вълкова. Може да чуете интервюто в прикачения звуков файл:

- Как един актьор става любимец? Търсено ли е, или се получава от само себе си?

- Ако това ти е цел, много вероятно е да я изпуснеш. Тоест не трябва да е на всяка цена и  самоцелно. Процесът е много по-сложен. Има една думичка, която може да превърне всеки един актьор в любимец. И тази думичка е искреност. Чистота и неподправеност, вяра и наивност, ако щеш и детинска. Това е подходът към театъра и отношението в професията.

- На кого искаш да си любимец? Може и да бъде само на един човек.

- Нямам такива стремежи, важното е аз да съм доволна от себе си.

- В какви роли играеш в момента?

- Репетираме със Стоян Радев "Кървава сватба" на Лорка. Спектакълът трябва да излезе в средата на януари месец. Последното заглавие, в което участвах беше "Амадеус" на Питър Шафър с режисьор Стайко Мурджев. Горе-долу това е за началото на този сезон. И от предишния играем "Само за жени", "Поразените"- изключителен текст на Теодора Димова, който те праща в други измерения. Макар и действието да се развива веднага след края на Втората световна война и началото на новата власт, като си направиш равносметката, си казваш: "Господи, нещата не са се променили 70 години по-късно!".

- Как издържате ти и твоите партньорки в тези тежки роли?

- Много често спирахме по време на репетициите. През половин час, през 45 минути спирахме, за да си вземем въздух. От нервно напрежение ни изтръпваха устните, ръцете. Това са четири женски монолога на жени, чиито мъже са застреляни от новата власт. Страхотни текстове за силата на човека, за вярата, за слабостите му.

- Имаш ли време за занимания извън театъра?

- Все по-рядко ми остава такова време, но, да, ако успея да напиша някое стихотворение. Обичам да слушам музика. Но не ходя на риба.

- Как вървят нещата със стиховете?

- Напоследък не пиша много, но продължавам да чета поезия.

Даниела Викторова е автор на лиричните книги „Среднощен блус” изд. „Книгата”, 2011 и „Писма без подател”, изд. „Колор Принт”, 2012.
За поетичния си талант получава Първа награда от Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени…” – Яворови дни, Поморие 2013 и наградата „Любимец 13“ - Димитровград 2017.

НОМИНАЦИЯ за награда АСКЕЕР 2006 за женска роля - Ангустиас в "Домът на Бернарда Алба" на Ф. Г. Лорка. Режисьор Стоян Радев - Ге.К.

НОМИНАЦИЯ АСКЕЕР 2013 за поддържаща роля - Тереза в "Паметта на водата" от Ш. Стивънсън, режисьор Стоян Радев - Ге. К.
 

Награда "Варна" 2013 за екипа на "Паметта на водата" от. Ш. Стивънсън, режисьор Стоян Радев Ге. К., хореография и костюми Мира Каланова, помощник-режисьор Петя Куртева и актьорите Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков
 

Роли:

  Катрин в "Осем жени" от Робер Тома, реж. Бончо Урумов
  Елмира в "Тартюф" Ж.Б.Молиер, реж. Александър Беровски
  Жаклин във "Вечният април", авторски спектакъл на Камен Донев