Фоторепортажи от 27 държави за 6 години, наградата за най-добър млад фотожурналист през последните три години, публикации в най-известните и престижни световни издания. Всичко това е част от биографията на младия фотограф Христо Русев. Той е родом от Свиленград, но фотографиите му са от цял свят. В момента работи за Getty images. Преследва детската си мечта неуморно с цената на много усилия и, както сам признава, с още толкова късмет. През 2021 година е бил официален фотограф на МВФ по време на срещата на Г7, а престижното издание Business insider подрежда снимката му сред най-въздействащите 30 през 2020 година. За силата на мечтата и порива да я следваш независимо от цената, която трябва да платиш, Христо Русев разказва пред Любомир Бенковски и Мартин Николов в предаването Гравитация 0.
"Аз започнах да работя преди 13 години, когато бях на 14", спомня си Христо Русев. Първоначално това стана случайно в местния вестник "Старият мост" в Свиленград. След това работата ме отведе да работя за вестник Преса, пращал съм снимки за Труд, Булфото, Дневник, Капитал.
Една снимка беше спомената за най-въздействаща през 2020 година. Коя е тя?
Тя е правена в една класна стая, където учителят преподава, а студентите ги няма. Снимана е през първата година на пандемията.
Как от Стария мост се стига до Washington post?
С много труд и недоспивания. В началото карах баща ми да продаваме кебапчета на един местен панаир, за да мога да си плащам пътуванията. Трябваше сам да си осигурявам репортажите и после да се опитвам да ги продавам. Така се получи, че имах и късмет. След като станах на 18 години вече сам си карах колата, но до тогава все някой ме караше. Спях в колата, снимах, пращах снимки. Голяма доза късмет трябва, но и много усърдна работа. Най-важното е да не се предаваш.
Откъде идва тази вътрешна енергия, ентусиазъм да преследваш целта?
В рода може би има няколко души, дори цялото ми семейство. Нямаме фотограф, журналист, човек на изкуството, но дядо ми и баба ми бяха треньори. Аз съм израснал при тях и те са ми предали борбен дух като в спорта на принципа всичко докрай или нищо. А на мен фотографията ми е в кръвта. Аз още в училище си тръгвах от занятия, когато има някакво събитие.
Как набелязваш, събитието на което да отидеш? Как се разшири погледът ти от България и извън нея?
След като завърших училище започнах да работя за една италианска фотоагенция. Пак си поемах сам разходите, но гледах световни новини, какво купуват медиите. Когато ставаше голям протест в Истанбул например отивах и снимах. Там създавах контакти, които в бъдеще ми помагаха. Тогава имаше и престрелки в Македония и ходих там на антитерористична операция. Пътувах до Украина. Търсех горещите точки около България. После пътувах и до Бразилия, където живях един месец. В Тайланд също съм бил. След като вложих много ресурс, енергия и пари си направих свой план, защото знаех какво се търси, кое е интересно и кое не е, за да се инвестира.
Каква е разликата, спецификата при работата за чужбина?
Голяма е разликата. В България се търси сензацията катастрофи, много лични човешки драми, а за мен това не е фотожурналистиката. В чужбина се търси повече разказване на човешки истории, които влияят основно на цялостната картинка икономическа и политическа в дадена страна. Отношението на самите редактори към теб е различно. Там се уважава твоето мнение. Там си като равен с тях. Може да е най-известният редактор, но когато ти имаш забележка, теб те изслушват и са склонни да променят нещо. Всичко е много по-човешко и много по-лесно се работи.
Къде заминаваш след като излезеш от студиото?
В момента съм в почивка няколко дни. Това е времето в годината, в което имам десетина дни почивка. Заминавам за Пловдив, но не по работа. При нас на празниците се работи. Събота и неделя също се работи.
Това е фотография, свързана с медии. Опитвал ли си и в другите форми на фотография да се пробваш.
Обичам да правя стрийт фотография. Понякога и пейзажи, но не професионално, а за себе си като хоби. Това ме разнообразява. Ако няма репортаж през деня трябва нещо да снимам.
С навлизането на дигиталната фотография в чужбина редакторите се усетиха, че не всеки журналист с фотоапарат може да свърши тази работа и започна едно връщане към фоторепортерите.
В чужбина никога не е било като в България. Всички фотографски отдели, които искат качествена фотография първоначално при извънредна ситуация използват каквато и да е било снимка, защото се гони скорост. Но след това се изпраща професионален фоторепортер и се прави история в снимки. След терористичните атака в Париж имаше две близначета с баба си, които отиваха към Батаклан и там изпаднаха в панически плач, защото най-вероятно бяха загубили родителите си. За всеки репортер това е снимката на това място. Аз обаче за първи път нямах сили да направя тази снимка. Вдигнах фотоапарат и оставих този момент.
И репортерите са хора и те имат някакъв предел. А попадал ли си в опасни ситуации, когато си снимал?
В България са ме заплашвали в определени общности. В Рио де Жанейро са ме предупреждавали, че ако навляза в определена улица няма да мога да изляза. Когато някой не иска да го снимам, аз не го правя. Гледам да съм максимално отворен към хората и да не прекрачвам граници. Работя максимално уважително към хората, които снимам.
Предстоят ли ти командировки зад граница?
Да, предстои ми изложба във Валенсия, където ще бъде представена документалната книга за Васко Василев с мои снимки, а след това с един италиански художник в Малта.
Кое е мястото, на което искаш да отидеш?
Навсякъде. Може би в Африка, където все още не съм бил. В Истанбул обичам да се връщам отново.
Разговорът на Любомир Бенковски и Мартин Николов с Христо Русев можете да чуете в звуковия файл.
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..