Свети Игнатий Богоносец почита православната църква днес. Той е живял от втората половина на първи до началото на втори век, когато в Рим е бил разкъсан от зверове заради това, че разпространява християнската вяра. Прозвището Богоносец идва от там, че когато бил малък, Иисус Христос го взима в обятията си и казва "Който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил“ (Марк 9:36-37). От този ден започва и т.нар предпразненство на Рождество Христово.
"В българската народна традиция денят се нарича Игнажден, и според това кой пръв влезе в дома ни гадаем за настъпващата година - добра, плодородна или здрава ще бъде тя", разказва етнологът Диана Тодорова. С нея ни среща Валерия Василева.
Има интересен обичай в Провадия, където по домовете са обикаляли деца, наречени полазничета. Те сядали в кръг пред огнището, а стопанката ги дарявала със сушени плодове като ги изсипвала върху главите им. Празникът и неговата символика са свързани със способността на кокошките да носят. Всяка обредност в българската традиция е свързана със земята, животните, здравето и благополучието в дома. Това са дните, в които започват родилните мъки на Богородица. От Игнажден се събират и коледарите. В миналото това са били млади мъже ергени и по-рядко млади женени мъже. Задължително е този, който води групата обаче да е женен.
Особено интересни са обичаите в село Аспарухово, Ченге. Там коледният цикъл от песни е много богат. Съхранени е са над повече от 1700 стиха. Коледарите там са били около 100 души, разпределени в няколко групи. Тръгвали са от изток и са се придвижвали на запад в посоката на движение на слънцето. Пеели са за всеки член на семейството и задължително ако има мома за женене. Те тръгват след полунощ т. след като семейството вече е било на трапезата. Броят на ястията върху нея е бил нечетен, защото нечетното число се смята за по-щастливо. Но броят на ястията може да бъде и четен т.е 12, наречени на всеки месец от годината. Това са ошаф, жито, боб ... През последните години забелязвам, че много се говори за това как в питката се слагат късмети. По традиция те се слагат в баницата за Сурваки и това е свързано с вярата за магията в първия ден от годината.
В постната питка на Коледа
Тя се вдига високо от най-възрастния над главите на всички, за да израстат житата.
Никой не е по-голям от хляба казваме
Да. В българската традицията на всеки празник на трапезата се слага обреден хляб и на всеки се дава залък. Почти във всеки дом има иконостас. Момите вярват, че когото сънуват вечерта, то това ще бъде бъдещият им жених. Всичко се слага на трапезата и не е хубаво да се става от нея. Ако трябва нещо да се вземе, то това се прави от стопанката и тя върви приведена.
Като ви слушам сега си мисля, че може би хората не са го правили механично, а защото са имали една вътрешна духовна настройка.
Това е традицията, наследеното, което трябва да го направиш. След Коледа в традиционната обредност започват един цикъл от т.нар мръсни дни. Това е време на хаос, когато се сътворява животът. През този цикъл има много забрани. От 25 декември до Йордановден в Тракия и Югозападна България се играят маскарадни игри. В този 12 дневен цикъл е забранена всякаква работа, тъй като се вярва, че по това време обикалят всякакви вредоносни сили. Хубаво е да носим скилидка чесън в джоба си.
Защо?
Защото не е влязла новата година.
Устойчиво, здраво
Магията е, когато дрянът се допре до гърба на човека, той да придаде всички свои магични свойства. Задължително трябва на сурвачката да има нещо червено и всичко, което домът е родил през годината. По-късно се появяват кравайчета, пуканки, цветни хартийки.
Сурвакари са ставали момчета в юношеска възраст, но това не са коледарите. Те ще станат такива през следващите години. Най-старият взима сурвачката и сурвака всички домашни и животните. От първите десетилетия на 20 век през деня излизат като сурвакари и момичетата.
Кога започва традицията на елхите по нашия край?
Във Варна от 1896 година започват да се поставят елхи в домовете, но предимно на чужденци като консулите, чуждите търговци например. Почти всяко варненско семейство е имало зокум или олеандър или лимоново дръвче. Варненци са украсявали зокума за Нова година със саморъчно направени играчки. В домовете на по-изисканите семейства се е поставяла печената пуйка, рибни ястия, хайвер, портокали, мандарини. Това се е случвало обаче само в семействата на хора, които са учили в чужбина и са се върнали у дома.
Има ли традиция във варненския регион да се разменят подаръци?
Това е европейска традиция, която е привнесена у нас след Първата световна война. Хората тук обикновено са изработвали ръчно нещо у дома или са купували нещо, свързано с училище за децата. Като цяло тази традиция се появява трайно от 60-те години на миналия век.
На трапезата на Сурваки вече има блажни ястия, свинското, черна кокошка и обреден хляб. Тракийците правят върху хляба житни класове, слънце и змия като покровител на дома и огнището. Вярва се, че всяка къща има дух покровител, най-често под образа на смок. Вярвали са, че ако го убият ще умре стопанинът. Така чрез образа изразяват уважението си и желанието да го умилостивят да пази семейството. Другото характерно за този ден е баницата с късмети.
Цяла нощ чакаме момента, когато ще завъртим баницата. А защо се прави това?
Кръгът е отново символ на слънцето, а завъртането става от изток на запад.
Сега имаме голямо разнообразие на трапезата. И поставяме много сладкиши. Как е било някога?
По начало в нашата традиционна обредност няма сладкиши. Характерни са плодовете. В Провадия например е характерен т.нар дренчен булгур от сухи плодове и булгур. Тиквеникът и сладката баница са другите наши характерни сладки храни от началото на миналия век. Сладките познати от днес като бисквитки и курабийки са част от европейската кухня и тук не имало такава традиция, а по–скоро по изключение.
Има ли нещо, което е чуждо на нашата традиция, но се вмъква по някакъв начин днес?
Коледните венци например са американска традиция. Елхата идва от Елзас и Лотарингия. Образът на дядо Мраз също и привнесен още през 30-те и 40-те години на миналия век, когато е имало магазин Дядо Мраз у нас.
Великденските празници отново поставиха на дневен ред темата за безопасността по пътищата на България. Въпреки многобройните анонси на властта, за мерките които ще бъдат предприети във връзка с очаквания масов трафик, статистиката на МВР отчете: за петте почивни дни, над 200 пияни шофьори в цяла Българи. Съставени са 22 354 фиша /със 7354 повече..
Очакванията на общинската администрация на Варна е новата билетна система да заработи до началото на есента на 2025-та година. Тази увереност изрази заместник- кметът по финанси Христо Рафаилов в обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“. По думите му възможно е до края на следващата седмица цялата процедура да бъде приключена до край и да..
Днес е третият ден от поклонението пред тленните останки на Папа Франциск в базиликата "Св. Петър“ в Рим. Предполага се, че интересът до края на поклонението в събота за погребението, ще надвиши предполагаемото присъствие на над 200 000 желаещи от цял свят. Префектът на Рим Ламберто Джанини каза, че се прави всичко възможно да се осигурят..
До о. Ливнгстън и обратно – среща с оперативния офицер на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) капитан-лейтенант Траян Попов. Той е от Каварна, офицер от Военноморските сили на България и в момента служи във Военноморска база-Бургас. За него това е първо участие в мисията , по покана на..
Българският фолклор е неизчерпаем източник на мистични истории – мрачни, вълнуващи и често стряскащи. Писателят Васил Попов ги превръща в съвременна проза с атмосфера, напомняща най-добрите примери в жанра. По образование еколог, той е част от екипа на National Geographic в продължение на няколко години, където допринася със свои снимки към поредицата..
Интервю с Dani Filth (CRADLE OF FILTH) CRADLE OF FILTH отдавна надскочиха клишираното определение „блек метъл“. Да, групата започна като типичен представител на блек метъла от 90-те, но бързо се преориентира, обогати звука, внесе страшно голямо стилово разнообразие в музиката си и днес е повече метъл отколкото блек. Може би екстремен метъл е..
Тенерифе от място за масов евтин туризъм става една от най-желаните дестинации в Европа. И то не само защото е подходящ за почивка във всеки ден от годината. Според пътешественичката и маркетинг специалист Весела Василева островът в Атлантическия океан научава урока: "Бъди това, в което си най-добър!". И се приспособява. За авантюристите Тенерифе..
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно
