Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Аристократизъм, финес, усещане за вечност или какво търсят хората в антиквариат

Снимка: Татяна Обретенова

Аристократизъм, финес, усещане за вечност, за дълготрайност - това ли търсят хората, когато прекрачват прага на антиквариат? Този въпрос задаваме на хаджи Ламбрин Сотиров, който от дълги години събира паметта на града ни в музея "Стара Варна". Съветва преди да изхвърлим нещо първо да потърсим дали не би свършило работа на някой друг. "От най-неочаквани места излизат най-неочаквани истории и предмети. Да ги запазим, защото тези предмети са опорни точки в родовата ни памет."

Какво търсят хората в антиквариат?

Хората, които обичат да търсят антикварни предмети, са не само колекционери, но и ценители. Те са ценители най-вече на едно състояние на духа, на стремежа към вътрешно спокойствие. Старинните предмети носят магически послания за този, който може да ги разчете и да ги разбере. Има всякакви колекционери, на всякакви предмети - въпрос на личен избор и на вътрешно усещане. Големите предпочитания са към работещи предмети. Мога да дам пример с предмети от колекцията на музея "Стара Варна" - всички старинни часовници работят, работи и кафемелачката, която е на 105 години. Самата къща на музея е на 120 години, фотоапаратите, които са на 100 години, работят - това е много ценно.

Имало е време, когато къщите са се проектирали по звука и вибрацията на името на собственика. Можем да изброим десетки домове във Варна, които са строени по приблизателно този начин. И досега имат такова излъчване, че човек като минава покрай тях, той не може да не спре или поне да забави крачка, за да погледне.

В материалното време, в което живеем, стремим ли се към красивото?

За голямо съжаление животът стана много сложен, а е уж много лесен -  т.е. все по-лесно става, а все по-лошо живеем. За мен това означава само едно - в хармонията на духа липсват устои. Ставаме податливи на елементарни внушения, започваме да губим част не само от усещането си като хора, но и от собствения си интелект. Губим част от отношението си към действителната среда, и дори започва да ни напуска усещането си за принадлежност към този град и към България. Както и към гравитацията - непрекъснато забравяме, че ние сме тук и сега. Нека засега да оставим полета в едно много деликатно, крехко, нежно пространство - това да е полетът на човешкия дух. Той винаги е възможен за този, който умее да мечтае.

Как подхождат хората, има ли респект към античните предмети?

Повечето от хората, които доближават античните предмети, се отнасят с много голям респект към тях, независимо дали са специалисти, изследователи, ценители или хора, които просто искат да притежават един екзотичен предмет. Повечето от тях излъчват вътрешна красота, най-вече за това, че са правени не на конвейер, а за конкретни хора. Ако има възможност, е добре да се разбере и историята на този, който е притежавал една газена лампа, да речем. Ще дам пример с камъка, с който натискам киселото зеле у дома - донесен е от дядо ми Хараламби от Охридското езеро. Не е античен предмет, но се предава от няколко поколения и всички знаят неговата история. Предметите колкото стават по-стари, толкова стават по-ценни.


Предметите имат ли отношение към общуването между хората?

Паричната им стойност на тези предмети е само стотна част от това, което носят и притежават. Когато в една стая има антична ваза, обстановката се променя и първото нещо, което човек прави, влизайки, е да се насочи към нея, защото тези предмети носят красотата и ни въвличат в една много приятна игра - това от къде е, какъв е неговият произход, как е дошло тук?

Да запазим патината, резултат от времето или да излъскаме един предмет - кой е правилният подход?

Има две мнения, които са коренно противоположни. Подходите към старинните предмети са два: оставяме натрупаните следи от времето или другият, който е модерен и насочен към бъдещето - да бъде спряна ерозията. Едва ли можем да кажем еднозначно.




Има ли някаква статистика за България какво най-често се колекционира?

До края на 20 век колекционерството в България не беше много развито, хората колекционираха най-обикновени неща, които им доставяха лична радост - пощенски марки, употребявани фонокарти, лимки за игра, кибритчета, картинки от дъвки. Защото повечето от времето, което човек е с колекцията си, той я съзерцава и тя му носи някаква градивност. Разбира се, има колекционери на оръжия, на антични предмети, но е много важно да се познава закона, особено по отношение на античните предмети. Те са приоритет на придобиване първо от самата държава и всеки е длъжен, ако изкопае нещо от земята, да отиде първо в музея и да го покаже. Да се разбере има ли смисъл от това, музеят притежава ли го и ако го притежава и се откаже, тогава той има свободата да го прави каквото прецени.
Интересна е историята на варненския бог на познанието и плодородието Дарзалас. Тази малка статуетка попадна при мен преди повече от 20 години, разбира се показах я веднага на специалисти от музея. Направиха необходимите изследвания, разбра се значимостта на находката, но се оказа, че музеят няма пари да я закупи. Тогава направихме една много бърза акция, събрахме пари, откупихме я. Дарихме я на музея и досега в Археологическия музей във Варна се пази статуетката на бог Дарзалас и Варна има собствен бог. Трябва да има познание и съвместна работа - експерти, изследоватeли, историци и тези, които имахме желание да помогнем, се обединихме и много бързо успяхме да стигнем до щастлива развръзка.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Момчил Карамитев

Момчил Карамитев: Филмите по някакъв по-лек начин трябва да продават силните и важни теми

Има един много важен фактор - колкото и да е драматичен филмът, колкото и да е силно значението му, колкото и да е интелектуален, филмът трябва да достигне по-широка публика. Филмът трябва да има занимателен елемент. Не можем да правим филми, които само да тровят хората и да ги отчайват. Това каза режисьорът Момчил Карамитев, който е председател на..

публикувано на 29.08.24 в 08:00

"Състояния" - изложба с философия, която витае отвъд, отгоре, отдолу, иззад самите творби...

В изложбата „Състояния“, която е подредена в Арт салона на Радио Варна до 5 септември, няма политика, екология и социален привкус. Всичко, което виждате или не виждате, се е случило дълбоко в интимния свят на съответния му автор, свят отвъд основните определителни маркери на съвременното „социално животно“. Не представя и красиви пейзажи или букети..

публикувано на 28.08.24 в 08:30

Matt Harvey (EXHUMED, LEFT TO DIE, GRUESOME): Предизвикателство е нещо да звучи грозно и в същото време да чуваш всичко

Интервю с Matt Harvey (EXHUMED, LEFT TO DIE, GRUESOME) LEFT TO DIE e супергрупа – трибют на DEATH. Бандата изпълнява песни от първите два албума на класиците – „Scream Bloody Gore” и „Leprosy”. В състава на LEFT TO DIE влизат Gus Ríos, свирил с кого ли не и с кого ли да, Rick Rozz, участвал и в първата реинкарнация на DEATH - MANTAS, настоящият..

публикувано на 28.08.24 в 07:25

Юри Георгиев - за хвърчилата, чудесата и фестивала по света и у нас

Един бивш военен пилот от Варна продължава да лети, но по много различен начин. Той пуска хвърчила и им се радва истински. Това негово хоби успя да зарази цяла Варна през последните години, а вече и цялото Българско Черноморие.  Юри Георгиев е човекът, който провежда Фестивала на хвърчилата. Такъв имаше във Варна, тази събота и неделя, на плажа в..

публикувано на 27.08.24 в 08:25

Екстремно високи температури в новия албум на Polina

"475°C е максималната температура, измерена на Венера. Планета, богиня, закрилник, воин, многолика, многопластова, начало и край. "475°C" се казва албумът, който със силна увереност и романтични чувства създавахме през последните две години." Така Полина и Фенги описват новия албум на Polina , който излезе на 23 август. Изданието съдържа 9..

публикувано на 26.08.24 в 08:00

Иван Плачков: Усетихме се българи едва в свободна Украйна

Никога не съм учил специално български език, говорехме го само вкъщи. Дори, когато започвахме училище по времето на СССР, първата година в Чушмелий (Криничкое) беше нулева и учихме само руски език. Съветският съюз правеше всичко възможно да не се чувстваме българи. Това разказва украинският политик от български произход Иван Плачков, с когото..

публикувано на 24.08.24 в 08:45

Новият наставник на БК "Черно море-Тича" Георги Давидов: Когато всички сме обединени, нещата се получават

Новият наставник на баскетболния тим на "Черно море-Тича" Георги Давидов вече е във Варна и работи по селекцията на тима.  Отборът се събира за официална първа тренировка на 26 август. Новите сигурни двама са Николай Стоянов и Цветомир Чернокожев, които идват от „Спартак“-Плевен. Чакат се и двама американци, съобщи за Радио Варна Давидов. В момента..

публикувано на 23.08.24 в 08:00