Политолог: За всички в момента е по-изгодно да снабдяват Украйна, а украинците да изнасят битката на гърба си

Варненецът Сергей Петров е с майка украинка и баща българин. Той е политолог и следи с тревога войната в Украйна, защото негови близки са все още в страната. Друга част от тях е успял да прибере в неделя вечерта от Румъния.

Войната продължава, започнаха преговори за мир, а Европейският съюз наложи санкции. Ще доведат ли те до необходимия ефект?

„Много е рано още за тези гръмки оценки, които се тиражират, по отношение на ефективността на самите санкции срещу Русия, защото трябва време да ги оценят пазарите. Към момента изглежда, че те работят, но в същото време не мисля, че това може да доведе до спад на ескалацията  при положение, че Владимир Путин още с нахлуването си в Украйна показа, че е готов на крайности. Той още тогава заговори за ядрени оръжия, а в неделя съобщи, че ги привежда в бойна готовност. Очевидно това е човек, който използва страха като основно средство, с което да възпира други страни да се включат с директна военна интервенция. По всичко изглежда, че това е сравнително успешно, защото циничната реалност е че за всички е по-изгодно да снабдяват с оръжия Украйна към момента, а украинците да изнасят битката на гърба си.”

Все още повечето големи градове в страната не са паднали пред руската армия. Това очаквахте ли го?

„Аз още в началото коментирах, че Украйна не е Грузия, не е Чечения. По численост, това е една много сериозна европейска армия, резервът ѝ е малко по-голям от този на Турция. Това, което според мен изненадва и самите руснаци са събитията, които се случват на югоизток и малко по на север в Харков, защото тези градове са смятани за сходни на такива в Източна Украйна, те са предимно с население, което говори на руски език и имат руско самосъзнание, но оказват много сериозна съпротива.”

Разделението в българското общество по темата е много сериозно. До какво може да доведе това?

Българското общество е изключително разделено по оста русофилия – русофобия. Това не е нещо ново. Самите термини се зараждат още в първите ни парламентарни заседания след 1878 година. Ние имаме дълбоки корени на това сблъскване на русофили и русофоби. В наши дни, консумираме подобно на „бързата храна”, „бърза информация” която не проверяваме, не подлагаме на критика, приемаме я абсолютно безкритично. Начинът по който се информираме е много благоприятен за водене на такива информационни кампании, които да променят настроенията. Би било наивно да смятаме, че определени кръгове не биха се възползвали от такава чудесна възможност и това разбира се създава напрежение в нашето общество.

Има ли достоверни източници на информация в момента? Откъде да получим подобни сведения?

80% от каналите, които и аз следя, както руски, така и украински, са пълни с полувярна или категорично невярна информация. Много трудно може да се получи обективна информация в момента. Това беше трудно и преди войната, а по време на война е на ръба на невъзможното. Всеки просто ще избира да вярва на този източник, който предоставя информация, която повече кореспондира с личните му вярвания и убеждения.