Как театърът съхранява паметта за обществените процеси, важните събития и ключовите дебати във времето, в което се случва? Може ли да реагира незабавно на предизвикателствата на днешни ден, така както могат да го правят киното, телевизията и интернет?
Това бяха някои от въпросите, на които потърсиха отговор участниците в конференцията „Лабиринти на паметта: театър и време“, част от програмата на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Сред панелистите на форума беше и режисьорът Явор Гърдев.
Неговата постановка в Драматично-куклен театър – Плевен „Опашката“ бе изиграна на варненска сцена при изключителен интерес от страна на фестивалната публика.
Спектакълът е по едноименния роман на Захари Карабашлиев. Сценична адаптация и постановка: Явор Гърдев, сценография и костюми - Свила Величкова и Ванина Цандева, музика - Калин Николов. В ролите гледахме: Владимир Карамазов, Надя Керанова, Михаил Билалов, Екатерина Стоянова, Бориса Сарафова, Светлана Янчева, Адриан Филипов, Антъни Пенев, Диана Ханджиева, Александър Кънев, Ованес Торосян, Асен Данков. Спектакълът получи Награда „Аскеер“ 2022 за най-добро представление, а Владимир Карамазов бе отличен с „Икар“2022 за водеща мъжка роля.
Известен писател в разцвета на жизнените и творческите си сили получава предложение от мъглява политическа структура да се включи в борбата за президентския пост. Първоначално то му изглежда нелепо. Лека-полека обаче той започва да разбира, че в моментната политическа конфигурация в страната се отваря сериозна празнина, която той би могъл да запълни, ако се реши да погледне сериозно на предизвикателството. Не закъснява и моментът, когато влиятелни играчи на дълбоката държава започват да се прегрупират в подкрепа на кандидатурата му и заявяват готовност да инвестират сериозни средства в кампанията му. Убеден най-после в реалния си потенциал да спечели, писателят окончателно се поддава на изкушението да влезе в борбата за президентския пост. Междувременно обаче се случва нещо смущаващо, притеснително, странно и необяснимо, което заплашва не само да сложи прът в колелата на политическата му кариера, но и да промени изцяло и необратимо живота и съдбата му.Явор Гърдев
Светлана Вълкова разговаря с режисьора за въпросите, които поставя „Опашката“ в контекста на темата „Театър и време“:
Не съм изненадана от машинациите и задкулисието в политическата система, показани в „Опашката“, но въпросът, който за мен най-много тежи, е: Защо сравнително честни хора, влизайки в политиката, това чудовище-властта ги поглъща и променя?
Според мен този въпрос е сложен, защото той не зависи само от лични качества и лично поведение. Той зависи много от попадане в контекст, много трябва да внимава човек в какви контексти попада, защото понякога те предопределят какви ще бъдат неговите решения. Тези решения могат да се окажат в пълна противоположност със собствените ти възгледи и да се наложи да направиш фатален компромис. В този смисъл политиката е едно постоянно бойно поле, на което различни сили се конфигурират и реконфигурират, и удържането на морален стандарт в нея е най-трудното нещо. Даже повечето изследователи твърдят, че то е невъзможно. Затова с политика се занимават хора, които са по-гъвкави в морално отношение, ако мога да се изразя меко.
А какъв е шансът тогава за една държава като нашата?
Въпросът не е в самата система и в самата системност, защото различният тип политически системи работят по различен начин в различните национални контексти. И наднационални всъщност. Усещането за това, че особено в България има някаква идеологическа недоизказаност и неяснота, и че не определени политически програми са важното, а те по-скоро са начин да се легитимират определени хора, за да дойдат на власт, обръща малко перспективата и слага каруцата пред коня. В това отношение е много лесно дискурсът да бъде подведен в тази насока и да бъде поддържан в конфликтна зона, което се случва ежедневно на всяко ниво. Тогава фонът се размива, няма ясни понятия, с които се борави, поради което и политическите пристрастия започват да стават по-скоро лични пристрастия, престават да бъдат принципни за определени позиции.
Това, което направихте, политически театър ли е?
Да, мисля, че par excellence, да. Мисля, че и романът „Опашката“ е политически, въпреки че в него има много повече аспекти и сюжети, докато тук е изтеглена една линия, която е свързана с конфликта между личните възгледи и компромисите, които трябва да направиш, за да се включиш в политиката.
В тази линия се движеше и „Драконът“, който поставихте на варненска сцена...
Той обаче беше по-метафоричен, в иносказателна естетика, но наистина тематично е близък.
Как тези спектакли се поставят в контекста на конференцията за лабиринтите на паметта, за театъра и времето?
„Опашката“ например е свидетелство за едно много конкретно време, което даже отмина. Спектакълът беше ситуиран в контекста на предизборната кампания за президент в България, тогава беше направен. Оттогава мина почти година. Тогава попадаше в напълно директен контекст, сега малко по-индиректен, но говори за същата ситуация. В този смисъл неговият контекст не е загубен, просто е загубена злободневността на темата за президентските избори.
Изостава ли в такъв случай театърът от живота, който живеем?
Не, не мисля. Той е такъв аспект на живота, който има собствен живот. Той не е свързан винаги пряко и директно със злобата на деня, той е малко по-бавна медия, осмисля процеси, които са по-дълги. В този смисъл театърът задържа повече памет, отколкото задържа нашето ежедневно политическо съществуване – то отминава и бива забравено много бързо.
Променя ли се в годините Вашата мотивация да правите театър?
Променя се едва ли не с всеки проект. Аз трябва да търся извори на нова мотивация с всяко ново начинание, задвижва ме нещо, което е конкретно вдъхновяващо.
Интервюто може да чуете в звуковия файл:
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..
Спестяването в злато е единственият легален начин да се избегне най-големият финансов данък - инфлацията. Това подчерта за Радио Варна инвеститорът Макс Баклаян. По думите му спестяването е психология, и не зависи от това дали имаме или нямаме средства. Дори човек, който изкарва 1 000 лева месечно, може да спестява по 50 лева всеки месец, допълни..
Хобито е вид развлечение, занимание и увлечение, практикувано през свободното време. Това четем в световната онлайн енцикопледия "Уикипедия". Всичко може да бъде хоби – от пътешествията, през спорта и нумизматиката до изобразителното изкуство. Точно последното обединява ентусиастите във фейсбук групата „Варненски творци“. Варнен, които през свободното си..
Интервю с Trym Torson (EMPEROR, ÞRYMR) Trym Torson е известен като първия барабанист на ENSLAVED, а в последствие като постоянния ударник на EMPEROR. Способностите му зад барабаните не подлежат на коментар, но Trym изненада блек метъл социума с дебютен самостоятелен албум, който няма нищо общо с екстремизма, с който обикновено е свързван. „Saga..