23 юни, четвъртък, Арт салон на Радио Варна, 18.00 часа
„Светец и цар“ e новият исторически роман на Владо Каперски, разказващ за срещата на свети Иван Рилски с набожния и миролюбив цар Петър, син на Симеон Велики. Среща на духовния авторитет със светската власт, на духовното със земното, притча за съдбата на България преди византийското владичество и пътя й в бъдното, с препратки за днешното време. Това е роман, в който освен събитията – достоверни или плод на авторските художествени интерпретации, се преплитат със съвремената нишка в повествованието.
"Светец и цар" е седмата книга на Владо Каперски. Както разкрива, той е вървял към тази творба през всичките си дни и нощи, докато достигне до нея, катерейки приказния Царивръх.
***
"Племенникът се посви, не побърза да отговори, премисляйки дали думите, които ще изрече, са верните. С присъщата си умозрителност и спокойствие, които му даваше дълбоката вяра, изрече:
– Ваше величество, навярно Иван е имал на ум, че поставена на върха, царската шатра ще бъде знак на Вашето височайше достойнство на самодържец. А неговият дим ще да е словото, което иде от огъня на християнското учение. И в тази среща на духовното със земното трябва да се крие отговорът, който дирите."
Из книгата
***
Този роман на Владо Каперски безспорно е най-атрактивното му произведение. И най-абциозното, защото художествения риск, който е поел, е налице – това е смел и сполучлив скок на автора от познаните му поляни на късите разкази и поетични есета, през канарите на автобиографичната му проза, за да се изкачи до историческо-мистичния Царивръх. Ставаме свидетели не само на последователно писателско развитие, но и на неговото решително преодоляване на тесните килии на по-дребните жанрове. Каперски доста умело съчетава различните си проникновени сюжетни линии, които непрекъснато преливат по най-естествен начин в картината на повествованието. Това е много важно, защото в романа живеят няколко доста различни времена – средновековно минало, интимно вчерашно и сегашно сбъднато. Националната ни историята е не само фон, но тя е и действащо лице, като в главните роли са двамата носители на заглавието – светецът Иван Рилски, бъдещият Небесен закрилник на България и царят миротворец Петър, също по-късно канонизиран за светец. Другите две съществени персони са по-скоро грешници, отколкото праведници – това е самият автор и странникът Янор, който сънува Отшелника и общува във виденията с него.
Карето от живи образи се допълва с десетки прототипи от царствените ни хроники и летописи, сред които изпъква основният философски, социален и религиозен генезис на богомилите. Те населяват част от страниците на романа, но в полемиката между царя и тях Каперски е успял да предаде основните им послания, както и гледната точка на догматичното християнство. От изобразеното в книгата днешният читател остава с убеждението, че в отношенията на българите с Бог въобще не са се променили - това непризнаване на светската и църковна власт, недоволството и възмущението от техните навици и порядки, явно е станала част от националната ни същност и манталитет. И сега сме малко езичници и малко богонемилни богомили. Каперски е деликатен във внушенията си, не прави преки аналогии между днешната ни държавност и онази, преди да паднем под ударите на завоевателите, не идеализира нито царя, нито обкръжението му, нито народа... Царят обаче е водач с духовна душа, вярващ в доброто и наивен по своему, знае да се справя с враговете, но помни и спазва Божията заповед: „Не убивай!“ Петър е изтъкан от вътрешни съмнения, двоуми се в търсенето на истината, предприема царствен поход към Рилската пустиня, където се е усамотил Чудодееца Иван. Петър е новатор, модерно мислещ властник, за когото управлението е мисия, а не зарче в шепата на съдбата. Той не е аскет, но стоицизмът не му е противен – хапва малко храна, пие умерено вино, предпочита плодове, държи се човешки със слугите, съветниците, подчинените. Объркан е от прозрението, че войната храни всички по социалната стълбица, а мирът, към който той се стреми, е убийствен за войската, военоначалниците, управителите на крепости. Както по време на бран, така в мирни условия беднотията и недоимъкът на най-нисшите народни маси е отчайващ. Тези българи от всичките ни царе са били подложени на жестоки данъци, грабеж и разорение. Каперски слага удивителен знак и на друга заблуда у Петър – надеждата му, че след като повечето народи в Европа са християнски, те ще престанат да се убиват помежду си. Това е важен постулат, който в нашето време е още по-актуален – целокупното християнско население на планетата не спазва Десетте Божи заповеди. Нито се плаши от Седемте смъртни гряха. Но цар Петър е мечтател и образът му в романа е художествен успех за Каперски. Той се допълва от присъствието на Иван, довереника на невидимото, който е обратната страна на жълтицата, Отшелника е духовният герб и еманацията на народа ни. И Светеца, и Царя са заснети и режисирани в най-добрите традиции на историческата ни белетристика. Персоните им са релефни, запомнящи се, носят колорита на епохата, говорят с истински думи, изразяват многопластови мисли, внушават живост и киноприсъствие.
Румен ЛеонидовИзложбата „Проблеми и решения в дизайна на градската среда“ беше открита снощи в Дома на архитекта във Варна. В нея млади архитекти и студенти представят свои идейни проекти и виждания, касаещи развитието на дизайна на градската среда. Тя се организира от "Дизайн Хъб Варна" със съдействието на различни институции и организации...
С клавирния рецитал на Людмил Ангелов на 26 ноември от 17.30 часа в концертната зала на Мелницата започва празничната програма на Община Балчик по повод предстоящите коледни празници. Коледната елха ще светне официално в центъра на града на 5 декември от 17.30 часа, последвана от Балетен спектакъл „Лешникотрошачката“ на Държавна опера –..
През месеца на българската просвета и култура т.г. в Балчик отвори врати едно малко пространство, където изкуството се чувства уютно у дома. "Център за изкуство и култура "Чаршията" е частно арт пространство и като такова не е в конкуренция с никоя институция в Белия град, а изповядва максимата, че народ без култура е народ без бъдеще" -..
За четвърти път от Българска илюстрация организират изложба с избраните творби от Биеналето на илюстрацията. 416 произведения от 194 автори ще бъдат разположени в двете зали на "Триъгълна кула на Сердика". Изложбата ще бъде открита на 26 ноември 2024 година от 18:00 до часа. Четирима творци ще бъдат наградени в категориите „Реализирана творба“ и..
Детската театрална академия "Питър Пан" представя премиера на спектакъла "Измислици-премислици" от 18 часа на 24 ноември, неделя, на сцената на Държавния куклен театър във Варна. "Измислици-премислици" е необикновено пътешествие в света на приказките. Какво би станало, ако на детската площадка, в играта на децата, се намесят трима малки..
Документалният филм "Отвъд предела" за житейския и професионален път на проф. Христо Пимпирев и историята на българската изследователска база на остров Ливингстън беше представена в рамките на фестивала "Киномания" във Варна. Лентата е дело на режисьора Еленко Касалийски и разказва за историческите предпоставки, формирали проф. Пимпирев и първото..
"Нощно кино" отново ще оживи варненския културен календар с алтернативен подход към филмовите прожекции. Дългогодишният проект с фокус върху художествени заглавия извън стандартното разпространение предлага различно кино преживяване и създава уютно пространство за ценителите на седмото изкуство. В петък, на 22 ноември, в зала 5 на ФКЦ-Варна,..