Едно от последните изследвания на УНИЦЕФ и Комисията по образование показва, че 3/4 от младите хора на възраст между 15 и 24 години от 92 държави нямат базови умения за средно образование, както и необходимите умения за работа след завършване. Сред тези държави е и България. У нас процентите са доста смущаващи – малко над 47% от българските младежи или около 315 000 души не разполагат с базови умения за средно образование и за живота след него. Това показват данните на програмата за Международно оценяване на учениците "PISA". Около 44% са младите хора, които не разполагат и с така необходимите в съвременния свят дигитални умения.
Тези негативни тенденции се дължат на остарелите учебни програми в България, каза в интервю за Радио Варна Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение, който от години работи активно в образователната и дигитална трансформация на образованието.
"Много е важно образованието да бъде държано в пулса на времето. Има едно "тюхкане" по това какво е било образованието преди време. Което е така, но то е съвпадали повече с нуждите на времето тогава. Дори най-доброто образование отпреди 30-40 години, ако не съвпада със сегашното време, не би дало резултат", коментира Ангелов.
Според него, програмите за обучение на учителите в университетите също не са адекватни на времето.
"Има и установени вече учители, които осъзнават, че трябва да променят нещо, но са твърде малко пътеките за това", каза още Ангелов.
Учебните програми по природни науки и дигитални технологии не отговарят на начина, по който съвременните ученици учат. Те имат нужда от примери, които са повече за групова, а не за домашна работа. Имат нужда да работят повече в екип, да изработват нещо, да създават някакъв продукт и да учат по този начин", поясни Александър Ангелов.
Той допълни, че няма панацея за промяна на негативната картина, но формулата за успеха е всеки в образованието да работи извънредно без да чака някой друг да му свърши работата.
"Не трябва да мрънкаме, че са ни дали по-добра програма, проект с по-добри насоки или пък да се оправдаваме, че в европейския проект пишело така и ние просто трябва да го отчетем", коментира експерта.
Александър Ангелов даде и пример с проекта за внедряването на 100 хиляди лаптопа в българските училища.
"Когато се стигне до отпускане на финансиране за устройствата се коментира кой ще ги произведе и кой ще ги достави. Не се направи обаче смислено проучване какви функции са необходими в системата, съвместими ли са с облачните платформи, които използват. В крайна сметка един голям шанс за внедряване на технологии в българската образователна система се обърна просто в голяма процедура за покупка на хардуер", каза Ангелов.
Той не одобрява и намерението на образователното министерство да намали времетраенето на учебните часове на учениците от прогимназиалните класове.
"Нарязването на по-малки парчета на преживяването, което учениците и учителите създават в училище не е добра идея. Мисля, че е необходима по-голяма свобода на училищно или общностно ниво, да се вземат впредвид спецификите на обучаемите и възможностите на учителите. И да могат именно те да решат как да структурират учебния ден", предложи Александър Ангелов.
"Ние блъскаме шест-седем учебни часа с много малка пауза. Учителите се оплакват, че не им стига времето да предадат материала. Родителите се оплакват, че децата учат много нов материал и нямат време да се подготвят. Децата се преуморяват. И после цял следобед имаме неструктурирана работа и писане на домашни. И сякаш ние сами си правим живота труден", коментира Ангелов.
Неговото предложение е учебната програма да бъде структурирана така, че учениците да имат повече време за отдих между по-трудните предмети.
Чуйте разговора на Иван Барбов с Александър Ангелов:
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..