Професор Асен Гудев: Много от случаите на сърдечносъдови заболявания са предотвратими

На 29 септември - Световният ден на сърцето, Валерия Василева разговаря в предаването "Златното сечение" за здравето на сърцето с чл. кор. проф. д-р Асен Гудев, дмн, FESC, FACC – началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” – София и председател на Дружеството на кардиолозите в България.

Как да тълкуваме посланието на Световния ден на сърцето „Използвай сърцето си“? Всъщност сърцето никога не спира – това е първото, което си помислих по този повод, започва да бие още преди раждането и не спира до последния миг живот...

Само ще допълня това, което Вие казахте, че сърцето никога не спира. Реално това е една мисъл на Аристотел, който е казал, че човешкият живот започна с първия сърдечен удар и свършва с последния. Така че наистина ние имаме един перфектен орган, една добре работеща машина, която ни позволява да вършим всички неща от нашия живот и трябва да го пазим. Разбира се сърцето не е само помпа, която доставя кръв. Въпреки, че символиката не е съвсем точна, но така или иначе сърцето това са и нашите емоции. Това са нашите преживявания. Сърцето реагира на всички наши емоции, било то позитивни или негативни. Така че, когато казваме „Използвайте сърцето си“ имаме предвид да използваме и разума си. Нека да го използваме, за да се движим повече, защото сърцето обича физическите упражнения. Сърцето обича дозираните, нека така да кажем, физически упражнения, то не обича да бездейства.

Това е посланието - да използваме сърцето си, за да се движим и колкото повече движение, толкова по добре е. Тук мога да цитирам полезна статистика от публикация в едно от водещите американски медицински списания. Статията дава една много добра корелация между броя стъпки, които правим на ден и продължителността на живота. В днешно време крачките се отчитат много лесно от достъпни устройства, това не е проблем. Оказва се, че прагът е доста по висок от това, което обикновено приемаме за здравословно, т.е. 6 000 – 7 000 стъпки на ден. Прагът е малко по висок според американското проучване и е 10 000 или 12 000, но това не е непостижима цел. Това е напълно постижимо, а ползата от такъв тип усилие е доста голяма по отношение не само на продължителността, но и на качеството на живот. Така че мога само да окуража нашите слушатели да използват стълбите вместо асансьор, да слязат една спирка по-рано от градския транспорт, ако е възможно, и да повървят. Все неща, които на пръв поглед звучат банално и досадно, но са лесни за изпълнени и носят голяма полза.

Тоест, идеята да използваме сърцето си е да използваме това, което то ни дава като жизнена сила, като енергия и да го подкрепим по същия начин. Като все пак тренираме, защото това е един мускул, който трябва да се тренира, нали така?

На пръв поглед изглежда твърде опростенческо, но е така, това е смисълът. Сърцето от една страна дава възможност на мускулите на цялото тяло да работят, а движението помага на сърцето, но движението не е само мускулна работа. Той е и вентилация на емоциите, както казват психолозите. Психологическият стрес е важен рисков фактор за сърдечносъдовите заболявания и мисля, че не е нужно много да убеждавам слушателите, че движението - каране на колело, плуване, разходка в планината или парка и пр., помага не само да изгаряме калории, но и да намалин негативния стрес, дистрес, както му казваме ние. Всъщност в големия процент от случаите сърдечносъдовите заболявания са предотвратими. Инфарктът на миокарда става социално значимо заболяване втората половина на миналия век, когато навлизат масово индустриализираните храни, тютюнопушенето и заседналият начин на живот. По някакъв начин това е цената, която сме платили за тези промени, които са се случили тогава с индустриализацията.