"Всички златни часове" на Ива Маркова

Младата художничка Ива Маркова показва във Варна първата си самостоятелна изложба живопис. Експозицията се нарича „Всички златни часове“ и e второто събитие от цикъла „Нови хоризонти“, в който галерия "Ларго" представя млади творци до 35 години в началото на артистичния им път. 

За своя вдъхновяващ старт авторката е избрала една вечна тема, любима на художниците - натюрморта с цветя.

Поставяш началото с много красиви живописни творби, които са с мотото "Всички златни часове".  Има много препратки в него. Първо си помислих за златния час във фотографията. Едва ли си имала само това предвид?

То е обобщение. Освен всичките часове, в които съм работила тези картини, защото, освен че изображенията ги свързват главно цветята - флоралните мотиви, часовете, в които съм ги работила приблизително са едни и същи.

Цялата история с цветята тръгна от идеята да ги сакрализирам по някакъв начин и да ги превърна от едни ефимерни изчезващи обекти в част от един спомен, който остава във времето заедно със своята цикличност. Работи ми се още в тази посока.

Това не са обикновени натюрморти. Има много пластове в тях. Композицията е доста по-сложна от едно обикновено цвете...

Идеята е това да бъдат техни портрети. Защото за мен природата не е просто неодушевен предмет. Тя е живият живот, това, което ни заобикаля и в края на краищата ние произхождаме от нея. Въпреки че толкова много автори са обръщали внимание на цветето като обект, най-малко защото е красиво, аз си поставих задача да откривам неговата собствена душевност.

Това ли твоята "тайна градина"?

Да, вдъхновена съм много от Франсис Бърнет и едноименната книжка "Тайната градина". Това е моят мъничък свят, който някак си се опитвам всеки път да разширявам и откривам, че той отново се събира в една кутийка.

Някои от заглавията са "Часовете". Това ме препраща към филма  по творби на Вирджиния Улф. Има ли нещо общо с това?

В случая - не. Но много е любопитно, защото напоследък се обръщам как към женствеността и цикличността.

Има и много злато.

Това не е случайно. Златото изхожда от православната икона и от ореолите на светците, т. е заради това е буквално сакрализирането на цветята и тяхното извисяване, не само в природа, но и в изначално най- важното. (...)

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Ива Маркова: