Синдикатите искат минимална работна заплата минимум 850 лв. от 1 януари

КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват за ръст на доходите и на минималната работна заплата, предаде БГНЕС.

В областта на доходите синдикатите искат ръст на доходите до края на 2022 г., който да компенсира кумулативното нарастване на инфлацията, която през септември 2022 г. спрямо септември 2021 г. достигна 18,7%, както и ръст на минималната работна заплата от 710 лв. на минимум 850 лв. от 1 януари 2023 г.

През 2023 г. ръст с поне 12,5% на всички работни заплати в частния и бюджетния сектор. За администрациите, работещи на терен, да се гарантира ръст от минимум 15%. Въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата още през 2023 г., което ще стимулира потреблението и намали неравенствата. Стартиране през 2023 г. на бипартитно договаряне на препоръчителни индекси за ръст на заплатите в реалния сектор, което да има ежегоден характер.

Относно зеления преход и енергетиката. Изискването за намаляването на въглищните емисии с 40% до 2026 г. да бъде определено на база производството на електрическа енергия през 2022 г. Приемане на национален план за справедлив доход, създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“ и незабавно стартиране на картографиране на уменията на работещите с цел подготовката им за нови работни места. Гарантиране от държавата на финансови пакети за компенсации на засегнатите работници и служители при реорганизация на дейността на предприятието при прехода към нисковъглеродна икономика. Отлагане на плановете за либерализацията на енергийния пазар за битовите потребители и поетапно преминаване на домакинствата към свободен пазар след 2025 г. Приемане на дефиниция за енергийно уязвими потребители до края на 2022 г.

По отношение на трудовите и синдикалните права двата синдиката искат сумирано изчисляване на работното време само за производства с непрекъсваем процес на работа, транспониране на изискванията на Директивата за адекватните минимални работни заплати и за насърчаване на колективното трудово договаряне в ЕС в нейната цялост, това означава, освен ръст на МРЗ, достигане на 80% покритие на работещите с колективни трудови договори. Както и гарантиране на правото на колективно договаряне за всички държавни служители, както и криминализиране на всички деяния, насочени срещу правото на синдикалното сдружаване.

Пламен Димитров заяви, че заедно с президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов искат среща с президента Румен Радев, на която да коментират всички тези свои искания. А декларацията с исканията на двата синдиката ще бъде предоставена на всички 240 народни представители.

„В следващите дни ще продължим нашите действия на терен – и самостоятелни на КНСБ, и съвместни с КТ „Подкрепа“, каза Димитров. По думите му хората са притеснени за доходите си и искат да си защитят работните места. „Първото ни искане е до края на 2022 г. инфлацията да бъде компенсирана т.е. да бъдат повишени доходите навсякъде“, подчерта той.

Димитров сподели, че над 150 организации са поискали чрез преговори увеличение на доходите си. „За бюджет 2023 г. искаме най-малко минималната заплата да стане 850 лв. и това е най-малкото, което депутатите трябва да направят с бюджет 2023 г.“, посочи той.

Въвеждане на необлагаем минимум също е част от исканията на двата синдиката. „Три от партиите в предишното правителство имаха в програмите си въвеждането на необлагаем минимум, но не го направиха“, подчерта президентът на КНСБ.

Той обясни, че в сектор „Индустрия“ към средата на годината средната работна заплата е нараснала със 17% на годишна база, а на места заплатите са се вдигнали с повече от 20 – 25%. В Сектор „Услуги“ увеличението е около 14,5% за полугодието, каза още Димитров.

„Искаме сумирано изчисляване на работното време – всъщност 8-часовият работен ден на много места е химера“, заяви той и добави, че преди две години КНСБ внесе над 100 000 подписа срещу сумираното изчисляване на работното време в сегашния му вид.