На село в Горен чифлик

Отново сме на път, за видим и да разкажем как живеят хората в малките населени места, онези китни български села, благодарение на които днес са пълни големите и шумни градове. Да постоим за малко на мегдана, да чуем тишината на селото  и да усетим лечебната му сила. Пътуваме към община Долни чифлик, за да отидем в едно от най-големите й села – Горен чифлик. Пътят е хубав, времето слънчево, радиото в колата озвучава красивите есенни картини покрай, които преминаваме и пристигаме в селото. Първото, което виждаме е ремонт на една от улиците. Не частичен – пълен – с изцяло ново асфалтиране, което е едно от най-сериозните събития в което и да е българско село, защото рядко се случва.

Горен чифлик е село с добра инфраструктура. Има църква, читалище, детска градина, училище, поща, лекарски кабинет и няколко хранителни магазина. При последното преобряване са се вписали като постоянно живеещи близо 1550 души. Но в делничен ден, към 10 часа сутринта, навън почти няма жива душа. Спираме пред кметството, където кипи оживление. А оживлението е от работниците по чистота, които метат падналите листа от дърветата.

Кмет на село Горен чифлик е Петър Георгиев. Той е родом от селото, поработил е в града няколко години, но се връща да живее и работи на село, защото предпочита спокойния живот.  В деня на пристигането ни кметът се занимаваше с ремонта на една от главните улици в селото – тази до училището.

В кабинета на кмета са екраните свързани с видео наблюдението на селото.

Училището в село Горен чифлик стана на 140 години през 2022 година. Историята му е интересна – сменя няколко сгради през годините до днес, но нито веднъж не е затваряло врати. Днес надеждата това да продължи е много голяма, защото децата с всяка година намаляват – не защото не се раждат деца в селото, а защото родителите им отиват да работят в чужбина и те напускат училище. Повече разказа Златка Иванова, която е била ученичка, учителка, а днес е директор на Основното училище „Паисий Хилендарски” в Горен чифлик.

Не е лесно да си пенсионер в наши дни, споделиха пред микрофона на Радио Варна следващите ми събеседници. Наум и Тодор имат много какво да кажат за управлението на държавата и обедняването на хората и всеки ден обсъждат живота и събитията, които се случват. Имат си обичай – преди обяд се срещат на раздумка в беседката пред кметството. Сядат един срещу друг и си говорят. Така ги и заварих – от двете страни на входа на беседката.

В Горен чифлик се гордеят с църквата си, която на Архангелов ден имаше храмов празник. Тогава беше даден курбан и бяха отбелязани 140 години от основаването на църквата.  По думите на кмета, храмът е в добро състояние. Поддръжката на сградата е съвместна – с дарения и труд от местните жители и финансиране от Варненската и Великопреславска митрополия, но винаги има още какво да се желае. Частични ремонти, реставриране на иконите, някои от които са стари, колкото самата сграда, са част от нещата, които трябва да се направят, каза още кметът на Горен чифлик.