С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
Легендарният влак "Ориент експрес" днес пристигна отново във Варна. Луксозната композиция бе посрещната на жп гарата в морската столица малко след 17:00 часа. Историческият влак пътува от 1883 година по линията Париж - Истанбул. Преди Втората световна война по време на преминаването му през България той е управляван лично от цар Борис Трети...
От 1 до 5 октомври 2025 г. курортен комплекс Златни пясъци ще бъде домакин на фестивала "Пагур", който ще събере млади готвачи, бармани, сладкари и сервитьори в международен празник на кулинарията и гостоприемството. Форумът обещава да бъде повече от кулинарно събитие – мост между образованието и бизнеса, възможност за нови партньорства и бъдещи..
Днес ще има променлива облачност. Около и след обяд по-значителни увеличения на облачността ще има над крайните североизточни райони, там на места е възможно да превали слабо. Ще духа слаб до умерен вятър от северозапад. Максималните температури ще са между 16° и 21°, за Варна - максимална около 20°. Вълнение на морето около 2 бала. Температура на..
На 29 септември тази година най-възрастната жителка на Варна Евдокия Чочева навърши 106 години. Тя е родена и израснала в сърцето на града - в Гръцката махала, в близост до един от най-старите храмове в града "Св. Параскева". Отгледала е син и дъщеря, а днес се радва на внуци и правнуци, които живеят в Швейцария и далечна Канада. Работила е като..
Започва много хубава нова седмица. В нея ще има дни, посветени на поезията, музиката, архитектите. Ще отбележим световния ден на животните, на обичта и внимателното отношение към тях. Ще изпратим този прелестен месец септември, от който ни остава само още глътка и вдъхновено ще отворим вратите на октомври, с нови планове, цели, очаквания и..
Над 1250 първокурсници се oбучават през новата учебна година в Техническия университет във Варна по 36 специалности. Над 200 са бъдещите магистри, върви записването и на близо 200 чуждестранни студенти. Това съобщи ректорът на учебното заведение професор Драгомир Пламенов.
С тържествена церемония във вътрешния парк Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ официално даде начало на новата академична 2025/2026 година. Тази година университетът отбелязва три значими годишнини – 35 години от своето създаване, 30 години от дипломирането на първия випуск и 30 години от основаването на Студентския съвет. Към..
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали
Облачно
