С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
През август морето се променя и става опасно, припомня спасителят Стефан Калинков, който допълни, че по това време явлението е често срещано. Където има мъртво вълнение, няма вълна, така хората се подлъгват и влизат в капана на теченията, които дърпат навътре, обясни спасителят. Най-много опасности крият зоните около брега. Мъртвото вълнение е морско..
Трима пожарникари от Първа районна служба във Варна помагат в гасенето на пожарите в Тополовградско. Ивайло Янчев посреща 42-рия си рожден ден на терен. Половината от живота му досега е преминал в борба с пламъците. Избира благородната професия преди 21 години. Обстановката около село Срем остава сложна, сподели той. Работят по график. Нямат пълен поглед..
В средата на лятната ваканция двама братя създадоха лична, но и обществена кауза „Децата избират“. В основата й е здравословното хранене в училищата, нещо, което липсва, за сметка на всички вредни храни и напитки, които могат да се купят в близост до образователните институции. „Децата избират“ е лична и обществена кауза, родена от..
В трейдинга, както и в музиката, не ставаш добър, като просто четеш ноти. Можеш да изгледаш сто видеа, да изслушаш десетки експерти, но докато не започнеш сам да търгуваш, теорията си остава... просто теория. Практиката е инструмента, който изглажда суровите ръбове на знанията и ги превръща в приложими умения. Интуицията не е дарба, а резултат от..
С възрастта кожата на лицето започва да губи своята плътност, еластичност и сияние. Това е напълно естествен процес, предизвикан от забавянето на клетъчната регенерация, спад в производството на колаген и излагане на външни фактори като слънце, замърсяване и стрес. Въпреки че времето не може да бъде спряно, съществуват редица професионални подходи и..
На 4 август (понеделник), датата на която през 1935 г. цар Борис III прерязва лентата на новопостроения мавзолей на полско-унгарския крал Владислав III, Парк-музей „Владислав Варненчик“ ще работи извънредно с обичайното си работно време от 10:00 до 17:30 часа и входни такси. По случай 90-ата годишнина ще бъдат проведени два безплатни музейни тематични..
„Гранд при“ присъди единодушно журито на Мая Цонева от Варна в Международния конкурс за вокално и танцово изкуство „Бъди звезда“. Мая Цонева я балерина от школата на Елена Бубновская и танцува от тригодишна възраст. Носителка е на много награди от национални балетни конкурси. Голямата награда на конкурса включва безплатно участие на Мая Цонева на..
Променлива облачност; възможно е да превали
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
