Почти 11 млн. лв. са дарили гражданите у нас за различни каузи през 2021 г. Данните са от годишният анализ за предишната година на Български дарителски форум (БДФ). Обемът на дарените средства е с около една четвърт по-малко спрямо 2020 г. Информацията е на база официални данни от НАП, справки от sms номерата на мобилните оператори, както и от преглед на съществуващите дарителски платформи у нас, каза изпълнителният директор на БДФ Теодора Бакърджиева.
И малко данните от доклада на БДФ за данните .
Общата дарена сума от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2021г. е над 96 млн. лв., което е спад с около 18 на сто спрямо първата ковид година - 2020 г. И през 2021 г. секторът „Здравеопазване“ е приоритетната сфера, в която компаниите инвестираха най-много. Фирмите продължиха да предоставят средства за купуване на небходими за болнични заведения специализирана апаратура и консумативи (тестове, дезинфектанти, предпазни средства) в битката с пандемията на първа линия, но също така и за друга необходима медицинска апаратура.
За 2022 г., след началото на войната в Украйна от БДФ отчитат увеличение на примерите на доброволчество и подкрепа за различни казуси, както и от страна на бизнеса по линия на т.нар. корпоративна социална отговорност. Силата на социалните платформи в подкрепата за различни казуси също нараства. Най-често в такива се включват по-активни хора, на възраст между 30 и 50 г. от областните градове, с изявена позиция, посочи Бакърджиева.
Промениха ли се нагласите според вас - данните, които наблюдавате, покрай войната в Украйна?
В първите три месеца на тази година, откакто избухна войната в Украйна, станахме отново свидетели на изключително активна дарителска, доброволческа вълна за подкрепа, което отново потвърди традиционно във времето наблюденията ни – а именно, че хората много спонтанно реагират в кризисни и спешни ситуации. Тук много ясно стана какъв е мащабът на материалната криза и хората в България избраха да подкрепят най-вече пострадалите във войната и най-вече бягащи, търсещи подкрепа и защита в нашата страна украински граждани. Много хора дариха труд, отвориха домовете си. В последните 2-3 години много кризи ни се случиха – започвайки от пандемията през 2020 г., когато имаше огромна вълна на съпричасност и дарителство. След това се случи войната в Украйна – огромната хуманитарна криза. Ето и сега – през септември месец тази година отново – наводненията в карловските села, които отново мобилизираха дарителската енергия и много хора и доброволци дариха и средства, и доброволен труд, и стоки, и материали от първа необходимост. За съжаление кризите мобилизират и естествения лек спад след пика – факт е, че хората се уморяват!
Кога свършва стремежът към дарителство?
Аз мисля, че мотивацията да даряваш е малко по-различна и въпреки че непрекъснато ни се случват обстоятелства и кризисни ситуации, в които помагаме на най-слабите, хората все повече разпознават дарителството като смислен начин да участват в една или друга ситуация. У хората стои преди всичко желанието да бъдат полезни, да помагат на тези, които имат нужда.
Кой точно дарява от обикновените хора? Като изключим бизнеса, корпоративната социална отговорност, кои са онези, които първи се притичват? Онези, които събират? Онези, които и в момента хранят, не спят, превеждат, помагат? Това са всъщност обикновените граждани. Каква част от обикновените граждани даряват? Каква част остават без работа, защото дори и покрай наводненията в Карловско имаше такива случаи.
По отношение на доброволчеството, факт е, че има нужда да се регламентират по-добре, включително чрез закон, тези трудово-правни отношения между работодателите и отделните хора, които избират да даряват труд в своето време, за важни обществено значими каузи. За да могат да бъдат защитени както доброволците, така и работодателите, които трябва да знаят какъв е техният ангажимент и да се чувстват по-насърчени да предоставят такава възможност. От друга страна, наистина хората са тези, които първи откликват и по много спонтанен начин се самоорганизират, създават се групи в социални мрежи с призив за обединяване на усилия и на ресурси. Запазва се тенденцията това да са хора в активна възраст, между 30 и 50 години, от по-големите градове в страната. Тези, които подсъзнателно и критично се информират и много бързо разпознават реалната нужда от това да се включат с подкрепа.
Целия разговор с изпълнителния директор на БДФ Теодора Бакърджиева може да чуете в звуковия файл.Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..