Почти 11 млн. лв. са дарили гражданите у нас за различни каузи през 2021 г. Данните са от годишният анализ за предишната година на Български дарителски форум (БДФ). Обемът на дарените средства е с около една четвърт по-малко спрямо 2020 г. Информацията е на база официални данни от НАП, справки от sms номерата на мобилните оператори, както и от преглед на съществуващите дарителски платформи у нас, каза изпълнителният директор на БДФ Теодора Бакърджиева.
И малко данните от доклада на БДФ за данните .
Общата дарена сума от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2021г. е над 96 млн. лв., което е спад с около 18 на сто спрямо първата ковид година - 2020 г. И през 2021 г. секторът „Здравеопазване“ е приоритетната сфера, в която компаниите инвестираха най-много. Фирмите продължиха да предоставят средства за купуване на небходими за болнични заведения специализирана апаратура и консумативи (тестове, дезинфектанти, предпазни средства) в битката с пандемията на първа линия, но също така и за друга необходима медицинска апаратура.
За 2022 г., след началото на войната в Украйна от БДФ отчитат увеличение на примерите на доброволчество и подкрепа за различни казуси, както и от страна на бизнеса по линия на т.нар. корпоративна социална отговорност. Силата на социалните платформи в подкрепата за различни казуси също нараства. Най-често в такива се включват по-активни хора, на възраст между 30 и 50 г. от областните градове, с изявена позиция, посочи Бакърджиева.
Промениха ли се нагласите според вас - данните, които наблюдавате, покрай войната в Украйна?
В първите три месеца на тази година, откакто избухна войната в Украйна, станахме отново свидетели на изключително активна дарителска, доброволческа вълна за подкрепа, което отново потвърди традиционно във времето наблюденията ни – а именно, че хората много спонтанно реагират в кризисни и спешни ситуации. Тук много ясно стана какъв е мащабът на материалната криза и хората в България избраха да подкрепят най-вече пострадалите във войната и най-вече бягащи, търсещи подкрепа и защита в нашата страна украински граждани. Много хора дариха труд, отвориха домовете си. В последните 2-3 години много кризи ни се случиха – започвайки от пандемията през 2020 г., когато имаше огромна вълна на съпричасност и дарителство. След това се случи войната в Украйна – огромната хуманитарна криза. Ето и сега – през септември месец тази година отново – наводненията в карловските села, които отново мобилизираха дарителската енергия и много хора и доброволци дариха и средства, и доброволен труд, и стоки, и материали от първа необходимост. За съжаление кризите мобилизират и естествения лек спад след пика – факт е, че хората се уморяват!
Кога свършва стремежът към дарителство?
Аз мисля, че мотивацията да даряваш е малко по-различна и въпреки че непрекъснато ни се случват обстоятелства и кризисни ситуации, в които помагаме на най-слабите, хората все повече разпознават дарителството като смислен начин да участват в една или друга ситуация. У хората стои преди всичко желанието да бъдат полезни, да помагат на тези, които имат нужда.
Кой точно дарява от обикновените хора? Като изключим бизнеса, корпоративната социална отговорност, кои са онези, които първи се притичват? Онези, които събират? Онези, които и в момента хранят, не спят, превеждат, помагат? Това са всъщност обикновените граждани. Каква част от обикновените граждани даряват? Каква част остават без работа, защото дори и покрай наводненията в Карловско имаше такива случаи.
По отношение на доброволчеството, факт е, че има нужда да се регламентират по-добре, включително чрез закон, тези трудово-правни отношения между работодателите и отделните хора, които избират да даряват труд в своето време, за важни обществено значими каузи. За да могат да бъдат защитени както доброволците, така и работодателите, които трябва да знаят какъв е техният ангажимент и да се чувстват по-насърчени да предоставят такава възможност. От друга страна, наистина хората са тези, които първи откликват и по много спонтанен начин се самоорганизират, създават се групи в социални мрежи с призив за обединяване на усилия и на ресурси. Запазва се тенденцията това да са хора в активна възраст, между 30 и 50 години, от по-големите градове в страната. Тези, които подсъзнателно и критично се информират и много бързо разпознават реалната нужда от това да се включат с подкрепа.
Целия разговор с изпълнителния директор на БДФ Теодора Бакърджиева може да чуете в звуковия файл.Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..
Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..
С нови камбани ще посрещне Великден храмът „Възнесение Господне“ в Суворово. За около месец местните жители са събрали близо 19 хиляди лева, които ще стигнат за изработването на три камбани. В края на миналата година става ясно, че камбаната на храма е спукана. Църковното настоятелство търси съдействие от кмета Данаил Йорданов и..
Пазаруването в магазини на големи хранителни вериги е всекидневие за много хора у нас. Във всички варненски квартали вече има такива супермаркети, които много хора ползват като квартален магазин – не за да пазаруват на едро, а за да си купят продукти, с които да приготвят вечерята след работа. След работа са и най-натоварените часове в..
Увеличаване на всички пенсии, приемане на закон за възрастните хора, който ще даде възможност за социална защита и предпоставка за европейско самочувствие и достоен живот на пенсионерите, безплатни здравни грижи и обслужване в съответствие със стареенето, понижаване цените на лекарствата за пенсионери и инвалиди. Това са част от исканията на..