Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Кавал парк" - филм за Александър Еплер, който ни научи на любов към България

Представят лентата тази вечер във Варна

Документално-художествената лента "Кавал парк" представят днес, 7 декември, във Варна. Прожекцията е в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център, с начален час 18:30. На 8 декември филмът за "човека, който ни научи на любов към България" ще бъде в Каварна, а на 9 декември - в София.

Филмът "Кавал парк" е посветен на виртуозния музикант Александър Еплер. Американецът от руски произход, живял в Сиатъл, има необичайна съдба. Пристига в България в началото на 70-те години, за да изучава кавал във фолклорния отдел на Музикалната академия в Пловдив. Любовта му към българския инструмент, нашия фолклор и култура е изключително голяма. Защо ли? От къде идва тази любов? Как протича животът му в България и след това? Отговори на тези и други въпроси дава документалният филм на Богдан Дарев - "Кавал парк".

"Александър Еплер не е супергерой и затова го обичам. Може пък да е супергерой и неговата суперсила да е музиката. Александър не спасява света по холивудски. Но неговата необратима любов към музиката, към българската култура и българския народ събуди у мен чувство на дълбоко преклонение. "Кавал парк" е толкова документален филм, колкото е и художествено произведение. Целта ми беше да заснема и монтирам филма като повест, като писмо, като симфония от образи и чувства, ноти от миналото, настоящето и бъдещето, уловени моменти от богатия и своеобразен живот на маестро Еплер", споделя режисьорът Богдан Дарев, който също живее в Сиатъл. 

Във филма "киното и животът се преплитат в клоните на дряновите дървета и всички сме взаимносвързани". 

Свързани с него са и кавалджиите Николай Докторов и Данчо Радулов. С тях разговаря Светлана Вълкова:

Вие познавахте ли се с този човек? 

(Данчо Радулов): Аз не мога да кажа, че съм бил приятел с него, както Николай, те са имали наистина много близка връзка. За този човек се говореше много в нашите среди навремето. Знаех задочно за него и през 1991 г., когато имахме турне (тогава работех с „Мистерията на българските гласове"), там се засякохме, но не сме имали чак такава голяма близост. Там има общество американци, които обичат България и нашия фолклор. След всеки концерт тази общност идваше при нас, зад сцената. Тогава се запознахме с него, но когато видях този филм, тогава разбрах, че трябва да съжалявам, че не съм бил близък с него. Огромно впечатление ми направи филмът. Самият човек и режисурата, и темата на Богдан Дарев са нещо изключително. Според мен "Кавал парк" е за български Оскар. Еплер е руснак, преселен в Америка, но славянското е останало у него. Хората трябва да гледат филма, за да го усетят. И самият факт, че кавалът му е основният инструмент, това за мен е от голямо значение, защото сме братя по душа, братя по емоция. 

Вашата среща с Александър Еплер кога беше?

(Николай Докторов): Не мога точно да визирам това – 2008 или 2010 г., когато бяхме в Щатите, имах за него само информация, че живее в Америка. Това е човек, който още като младеж е успял да дойде в България с единственото желание да изучава български кавал.

Това е много странно. Той ли е първият студент по този инструмент?

(Николай Докторов): Да, тогава и Академията в Пловдив, беше създадена. Той е от първите студенти там. Интересното е, че нищо друго не го впечатлява от различните видове изкуства, освен кавала. Животът му така е бил подреден, че кавалът е на пиедестала и този емоционален заряд, който той е получил във времето, в което е бил в София с Драган Карапчански и с Никола Ганчев, точно този заряд, който той е получил, това е давало мотивация през целия му живот кавалът да бъде номер едно за него. Той споделя във филма: „Аз съм българофил”. Това е нещо невероятно! Усещането за този инструмент е много силно при него. В срещите, които ние сме имали при пътуванията ни в Щатите и концертите, които сме изнасяли там, във всички наши срещи сме имали възможност първо да бъдем един до друг. Нещо много интересно – пред неговата къща той беше засадил много различни дървета дрян и казва: „Коля, много дрян има тук, но не е като българския”. Това ми направи впечатление. Човекът иска да пренесе България в Щатите.

Малката България, както казват във филма, е неговият дом...

(Николай Докторов): В срещите, когато сме говорили за музиката, за него българският фолклор представляваше същността на живота. За времето, в което сме били заедно и сме разговаряли, той го е доказвал и показвал. И аз съм изключително щастлив, че варненската публика, хората, жителите на Варна и не само на Варна, ще имат възможност, при тяхно желание, да се докоснат до тази личност. Тя е много първична на моменти, говори за неща, които с Данчо ще можем да си спомним, но това е живата истина – начинът, по който се е живеело и творяло навремето. Когато сега живеем в малко по-друг свят, ние виждаме как хора точно като Александър Еплер могат да ни дадат това, от което имаме нужда. Да попълнят нашата емоционалност и нашата представа за инструмента. Мисля, че хората, които гледат "Кавал парк", ще се обогатят много – мисля, че изненадите, които подготвяме към самия филм, ще се харесат, и във времето, в което ще бъдем заедно нека всички да се докоснем до този извор на българщина.

Във филма имаше идеализъм - той си представя, че ще се върне в България, ще си вземе кавала и ще свири заедно с овчарите. Това, колкото наивно, толкова и силно емоционално въздейства.

(Данчо Радулов): В този глобализъм, в който сме принудени да се измъчваме, да видиш един американец с руски произход, който е влюбен така силно в България, е нещо неописуемо! Той просто зарежда човек отново с нашето родолюбие!

Тоест, ние, благодарение на него, откриваме нещо в себе си, което е някъде дълбоко в нас може би, но го потискаме.

Не е някъде дълбоко – то е на повърхността...

(Николай Докторов): Това, че Александър Еплер иска да дойде в България и да отиде в планините да се среща с овчари не е случайно, тъй като навремето много от майсторите-кавалджии са били овчари. Планината и полето са едни от местата, в които този инструмент дава друг живот, друг смисъл. Още повече, че с този инструмент ние нито виждаме къде го поставяме, като свирим, нито гледаме нашите пръсти как се движат. Всичко при кавала е въпрос на усещане, на чувственост. Тя е изключително интересна и различна от всички други. Има чужденци като Александър Еплер, които са казвали: "Когато чух кавала, моят живот се промени. И когато започнах да свиря на кавал, аз вече съм друг, не съм тоя, който съм бил". И това не са приказки, отправени към някого, който иска да направи някакъв реверанс, а това е чувственост, която винаги се усеща. С кавала, особено при бавните мелодии, се издава душевността на музиканта. Те запълват това място, което липсва в целия този колоритен цвят на този инструмент.

За вас къде е магията на този инструмент?

(Данчо Радулов): Тази музика за мен е моята същност! Аз чувствам кавала като част от моята кръв, моя дух!

Цялото интервю на Светлана Вълкова, излъчено в предаването за култура "Гравитация нула", чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 09.09.25 в 08:15

Как да намалим стреса на децата преди първия учебен ден

С постепенен преход от ваканция към училище родителите могат да помогнат на децата си, ученици в малките класове, да се освободят от излишния стрес преди началото на учебната година. Това каза в сутрешния блок на Радио Варна Валерия Симеонова. Рязката смяна на режима често води до напрежение, казва тя. Родителите могат да адаптират с малки стъпки..

публикувано на 08.09.25 в 08:05

Младият актьор Виктор Димитров: За мен е сбъдната мечта да играя тук

Виктор Димитров е едно от новите лица на Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" . Публиката ще го види в представлението "Последното изкушение на Христос", което ще се играе утре, 3 септември, от 20 часа на основна сцена.  "Обичам Варна и за мен е сбъдната мечта да играя в театъра. Тук мога да прекарам цялата си кариера", подчерта той за Радио..

публикувано на 07.09.25 в 10:50
Съединението Варна

По пътя на Съединението: От шуменското село Мараш, през Варна, до Пловдив

140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия се отбелязва през днешния ден. До Съединението се стига след народни бунтове в Панагюрище, Чирпан, Пазарджик и Горно Конаре  и други южнобългарски селища, организирани и координирани от Българския таен централен революционен комитет . В резултат на моенен преврат, оглавен..

публикувано на 06.09.25 в 09:10
Атанас Радев

Политологът Атанас Радев: Политиците от години не обръщат внимание на младите хора

Политическите партии от години обръщат гръб на младежката аудитория. Това подчерта за Радио Варна политологът Атанас Радев, председател на Националния младежки форум. Според него темите, които вълнуват младите хора, рядко стигат до дневния ред на парламента. Младежите, допълни Радев, често първи усещат къде буксува системата.  Партиите са..

публикувано на 05.09.25 в 08:05

Експерт по публична реч: Всеки може да се научи да говори пред хора, стига да има какво да каже

 Всеки може да се научи да говори пред хора, стига да има какво да каже. Това каза експертът по публична реч и преподавател по сценично поведение Мартин Кърнолски. За да станеш добър оратор, е необходимо да следваш принципите, посочи той.  В езика има над 30 вида публична реч - мотивационна, благодарствена, за сватба, дори и за погребение. Затова,..

публикувано на 04.09.25 в 07:20

Управителят на "Детски кът-Варна": Да проверяват съоръженията, а не бумагите

Атракционите в лунапаркове и панаири фигурират в Наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В нея са поместени само три от атракциите – гондола, въртележка и виенско колело. За останалите атракциони няма предвидени регулации.  Предстои европейските стандарти да бъдат приложени и в нашето законодателство след 15..

публикувано на 03.09.25 в 06:40