Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Кавал парк" - филм за Александър Еплер, който ни научи на любов към България

Представят лентата тази вечер във Варна

Документално-художествената лента "Кавал парк" представят днес, 7 декември, във Варна. Прожекцията е в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център, с начален час 18:30. На 8 декември филмът за "човека, който ни научи на любов към България" ще бъде в Каварна, а на 9 декември - в София.

Филмът "Кавал парк" е посветен на виртуозния музикант Александър Еплер. Американецът от руски произход, живял в Сиатъл, има необичайна съдба. Пристига в България в началото на 70-те години, за да изучава кавал във фолклорния отдел на Музикалната академия в Пловдив. Любовта му към българския инструмент, нашия фолклор и култура е изключително голяма. Защо ли? От къде идва тази любов? Как протича животът му в България и след това? Отговори на тези и други въпроси дава документалният филм на Богдан Дарев - "Кавал парк".

"Александър Еплер не е супергерой и затова го обичам. Може пък да е супергерой и неговата суперсила да е музиката. Александър не спасява света по холивудски. Но неговата необратима любов към музиката, към българската култура и българския народ събуди у мен чувство на дълбоко преклонение. "Кавал парк" е толкова документален филм, колкото е и художествено произведение. Целта ми беше да заснема и монтирам филма като повест, като писмо, като симфония от образи и чувства, ноти от миналото, настоящето и бъдещето, уловени моменти от богатия и своеобразен живот на маестро Еплер", споделя режисьорът Богдан Дарев, който също живее в Сиатъл. 

Във филма "киното и животът се преплитат в клоните на дряновите дървета и всички сме взаимносвързани". 

Свързани с него са и кавалджиите Николай Докторов и Данчо Радулов. С тях разговаря Светлана Вълкова:

Вие познавахте ли се с този човек? 

(Данчо Радулов): Аз не мога да кажа, че съм бил приятел с него, както Николай, те са имали наистина много близка връзка. За този човек се говореше много в нашите среди навремето. Знаех задочно за него и през 1991 г., когато имахме турне (тогава работех с „Мистерията на българските гласове"), там се засякохме, но не сме имали чак такава голяма близост. Там има общество американци, които обичат България и нашия фолклор. След всеки концерт тази общност идваше при нас, зад сцената. Тогава се запознахме с него, но когато видях този филм, тогава разбрах, че трябва да съжалявам, че не съм бил близък с него. Огромно впечатление ми направи филмът. Самият човек и режисурата, и темата на Богдан Дарев са нещо изключително. Според мен "Кавал парк" е за български Оскар. Еплер е руснак, преселен в Америка, но славянското е останало у него. Хората трябва да гледат филма, за да го усетят. И самият факт, че кавалът му е основният инструмент, това за мен е от голямо значение, защото сме братя по душа, братя по емоция. 

Вашата среща с Александър Еплер кога беше?

(Николай Докторов): Не мога точно да визирам това – 2008 или 2010 г., когато бяхме в Щатите, имах за него само информация, че живее в Америка. Това е човек, който още като младеж е успял да дойде в България с единственото желание да изучава български кавал.

Това е много странно. Той ли е първият студент по този инструмент?

(Николай Докторов): Да, тогава и Академията в Пловдив, беше създадена. Той е от първите студенти там. Интересното е, че нищо друго не го впечатлява от различните видове изкуства, освен кавала. Животът му така е бил подреден, че кавалът е на пиедестала и този емоционален заряд, който той е получил във времето, в което е бил в София с Драган Карапчански и с Никола Ганчев, точно този заряд, който той е получил, това е давало мотивация през целия му живот кавалът да бъде номер едно за него. Той споделя във филма: „Аз съм българофил”. Това е нещо невероятно! Усещането за този инструмент е много силно при него. В срещите, които ние сме имали при пътуванията ни в Щатите и концертите, които сме изнасяли там, във всички наши срещи сме имали възможност първо да бъдем един до друг. Нещо много интересно – пред неговата къща той беше засадил много различни дървета дрян и казва: „Коля, много дрян има тук, но не е като българския”. Това ми направи впечатление. Човекът иска да пренесе България в Щатите.

Малката България, както казват във филма, е неговият дом...

(Николай Докторов): В срещите, когато сме говорили за музиката, за него българският фолклор представляваше същността на живота. За времето, в което сме били заедно и сме разговаряли, той го е доказвал и показвал. И аз съм изключително щастлив, че варненската публика, хората, жителите на Варна и не само на Варна, ще имат възможност, при тяхно желание, да се докоснат до тази личност. Тя е много първична на моменти, говори за неща, които с Данчо ще можем да си спомним, но това е живата истина – начинът, по който се е живеело и творяло навремето. Когато сега живеем в малко по-друг свят, ние виждаме как хора точно като Александър Еплер могат да ни дадат това, от което имаме нужда. Да попълнят нашата емоционалност и нашата представа за инструмента. Мисля, че хората, които гледат "Кавал парк", ще се обогатят много – мисля, че изненадите, които подготвяме към самия филм, ще се харесат, и във времето, в което ще бъдем заедно нека всички да се докоснем до този извор на българщина.

Във филма имаше идеализъм - той си представя, че ще се върне в България, ще си вземе кавала и ще свири заедно с овчарите. Това, колкото наивно, толкова и силно емоционално въздейства.

(Данчо Радулов): В този глобализъм, в който сме принудени да се измъчваме, да видиш един американец с руски произход, който е влюбен така силно в България, е нещо неописуемо! Той просто зарежда човек отново с нашето родолюбие!

Тоест, ние, благодарение на него, откриваме нещо в себе си, което е някъде дълбоко в нас може би, но го потискаме.

Не е някъде дълбоко – то е на повърхността...

(Николай Докторов): Това, че Александър Еплер иска да дойде в България и да отиде в планините да се среща с овчари не е случайно, тъй като навремето много от майсторите-кавалджии са били овчари. Планината и полето са едни от местата, в които този инструмент дава друг живот, друг смисъл. Още повече, че с този инструмент ние нито виждаме къде го поставяме, като свирим, нито гледаме нашите пръсти как се движат. Всичко при кавала е въпрос на усещане, на чувственост. Тя е изключително интересна и различна от всички други. Има чужденци като Александър Еплер, които са казвали: "Когато чух кавала, моят живот се промени. И когато започнах да свиря на кавал, аз вече съм друг, не съм тоя, който съм бил". И това не са приказки, отправени към някого, който иска да направи някакъв реверанс, а това е чувственост, която винаги се усеща. С кавала, особено при бавните мелодии, се издава душевността на музиканта. Те запълват това място, което липсва в целия този колоритен цвят на този инструмент.

За вас къде е магията на този инструмент?

(Данчо Радулов): Тази музика за мен е моята същност! Аз чувствам кавала като част от моята кръв, моя дух!

Цялото интервю на Светлана Вълкова, излъчено в предаването за култура "Гравитация нула", чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Олга Карова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Актьорите Ели Колева и Ясен Атанасов за "Хамлет": Всеки ден се питаме "Да бъдеш или да не бъдеш"

Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..

публикувано на 02.06.25 в 11:13

Åke Henriksson (MOB 47): Не сме фалшиви пънкари

Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни.  Интервюто с..

публикувано на 02.06.25 в 10:25

Фотографска изложба "На фокус: Крайбрежие"

Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години.  Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..

публикувано на 02.06.25 в 07:00
Мехмед Юмер

Мехмед Юмер: Последното убежище на доганизма е травматичната памет

Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..

публикувано на 31.05.25 в 13:12

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06