"Пътешествието 2 - с Марто и Сарандев не само на море" - част три

Днес ще Ви върнем към началото на лятото, когато по една или друга причина с колегата Румен Сарандев обиколихме за седмицата житницата на България, една от най-плодородните части на страната, с две думи – Южна Добруджа. Е, обиколихме е силно казано, защото за седмица е трудно да бъдеш навсякаде, да видиш всичко и да се срещнеш с всички. В две части в края на август се опитахме да обобщим приключенията. Тогава не успяхме да обхванем всичко. Оказа се, че за една седмица не можем да обходим навсякъде, но срещите не са били никак малко. Сега отново ще се върнем на пътя.

"Пътешествието 2 - с Марто и Сарандев не само на море" - част едно 

"Пътешествието 2 - с Марто и Сарандев не само на море" - част две

Започваме от по-далече и без да бързаме ще се приближаваме към морето. Първата ни спирка е Силистра и крепостта Меджиди табия.

До Силистра се намира китното село Кайнарджа. Там сме Ви водили многократно. Една от забележителностите, за които сме ви разказвали е чешмата – може би най-голямата в България с 42 корита. Тук главната роля е на един от руско турските мирни договори. Уредникът в регионалния исторически музей в Силистра Веселин Аврамов разказва подробностите.

Генерал Потьомкин не приема успехите на генерал Суворов, но императрицата му отговоря, че победителите не ги съдят, цитира я веселин аврамов.

Не е случаен фактът, че Кючуккайнарджийски мирен договор е подписан край чешма.

Любен Сивев е кмет на Кайнарджа от 2003 година. Това са 19 години. Паралелът е наложителен.

До 1942 година името на Кайнарджа е Малка Кайнарджа. Иначе най-ранното писмено свидетелство за населенето място е от 1583 година в турски данъчни регистри. Кайнарджа е общински център, а близо ¾ от територията на самата община е обработваема.

Природата тук е наистина забележителна. Наблизо е село Краново, където преди месеци беше изграден крановския скален лабиринт. Той е изграден от екологични материиали в поречието на загадъчната Суха река, разкрива местоположението й Николай Панайотов, изпълнителен директор на Българска асоциация за селски и екологичен туризъм.

Така че, когато посещавате района, бъдете внимателни. Границата е съвсем наблизо, а напоследък в пограничните райони има доста нерешени проблеми.

В обзора на юнското ни пътешествие ще спрем за малко и в Добрич. В Историческия музей ни посреща Ивелина Романова и с нея веднага подхващаме разговор за Сухата река.

По цялата река има няколко микроязовира. До първото българско царство реката е била плавателна. Проучванията показват, че по поречието на сухата река тук е имало животг още през първото хилядоледие преди новата ера, пордължава Ивелина Романова.

По поречието на сухата река има много скални манастири. Каньонът е изключително място за орнитолозите. Там си дават среща около 250 вида птици, от които 58 са застрашени от изчезване и са вписани в червената книга на България. Едно изключително място като природа, даденост и сакралност.

Вече сме на морето. В Езерец се срещаме с Елен Сабатини. От името й е ясно, че не е родом от България. Секретар е на читалището в Езерец.

Завършила е Екология, а интересите й са свързани с биоземеделието. В Езерец е намерила всичко, от което има необходимост.

От две години работи съхранява ключовете от читалище Отец Паисий в село Езерец. Секретар е.

Организират се различни инициативи през лятото, като почистване на плажа, фестивал „Зелените дни”, който насочват вниманието към опазването на олколната среда, както и традиционният вече летен джаз фестивал.

За финал на днешната ни обиколка, ще посетим Каварна музея там. Срещнахме се с директора Пенко Георгиев. С него засегнахме темата за предизвикателствата пред музеите и екскурзоводите в среда, в която туристическата и историческата информация е на един клик разстояние.

Пенко Георгиев беше част от голям българо-румънски трансграничен проект, който има за задача да популяризира района.