Зима. Борбата с инфлацията, последици от войната, партийната криза и дребните житейски проблеми като паркирани коли по тротоарите, продължава. Затова със следващия материал ще се пренесем в древността. Във времената на един от най-популярните герои - Спартак. За него сведенията, достигнали до наши дни, не са много. Примерно едни историци го представят като високообразован и извънредно опитен пълководец, други - безпросветен роб с харизмата на лидер. Тези две и много други сюжетни линии са развити в образи, цвят и думи в първия български графичен роман „Спартак – Легендата”. Преди време излезе първата част, сега е ред на втората. Автор на комикса е Теодор Манолов.
"Спартак ми дойде по наследство. И това е за мен е както голям късмет, така и голяма отговорност. Аз не съм направил първия графичен роман за него. Първия роман за Спартак го направи баща ми. И това беше, когато излизаше прочутото списание "Дъга". В един момент списанието спря да излиза. От този момент до наши дни баща ми постоянно ми намекваше, че ние с него можем да продължим тази история.
Защото приключенията на един супергерой, какъвто в случая е Спартак, могат да бъдат безброй, обяснява авторът Теодор Манолов.
"Това ми се струваше прекалено амбициозно и прекалено трудно. Голямо задължение. Всяка моя грешна стъпка в този проект може да изложи както мен, така и него като създател на образа и даже като създател на жанра."
И все пак Теодор Манолов започва проекта, но едва след като придобива опит. Комиксът на Теодор Манолов е цветен, докато оригиналът от списание "Дъга" е жълто-черен.
"Причината е била, че не им е останало време да го оцветят. Така е тръгнал. И са решили да не го оцветяват, защото вече се е бил превърнал в запазена марка. Графичният роман "Спартак - Легендата" е и един вид енциклопедия, продължава с представянето Теодор Манолов.
Какво представлява комикс-романът?
Няма точно такъв термин – по-точно се нарича графичен роман, за да се отдели от жанра на художествения роман, който е само с текст и евентуално с илюстрации, а и за да се отдели пък терминологично от комиксите, при които във всеки епизод има различно приключение. Затова на запад го наричат графичен роман, тъй като в цялата история, независимо в колко епизода ще бъде, се разказва една история, която продължава от епизод в епизод. Затова, за да не обърквам публиката си, не го наричам вече графичен роман, а просто комикс, тъй като с помощта на Националния фонд „Култура“ реших да направя тази история в чисто романна форма, тоест в текст.
По този начин, предполагам, че тези две издания ще се допълват?
Идеята е много елементарна, тъй като в комикса се събра прекалено много интересна информация. Комиксът започна да се превръща в нещо като комикс-енциклопедия, което сега се приема страхотно. Но съществува рискът да го претоваря от прекалено много данни, затова реших да разделя изданието на два жанра – художествен роман и комикс. Иначе историята е 99 процента същата, но подходите са различни. В комикса историята се представя по-близо до това, което се очаква в киното. Докато в романа човек може да си позволи по-дълги описания, които в киното са представени по-повърхностно.
Казваш, че си разделил самия графичен роман на части. Предстои да излезе втората. Историята продължава ли във втората част? Или първата е завършена в някаква степен?
О, не. Историята е доста дълга, затова тя ще бъде разказана в поне няколко книги, надявам се да станат повече от няколко. В моите проекто-записки съм стигнал до 15-и том.
Защо избра Спартак?
Спартак ми дойде в наследство и това е за мен както голям късмет, така и голяма отговорност. Всъщност аз не съм направил първия графичен роман за него. Първия графичен роман за него го направи баща ми. Това беше, когато излезе прочутото списание „Дъга“. Там започна одисеята „Спартак“ в българския комикс. Баща ми създаде този сериал в началото почти без опит, тъй като комикси дотогава в България имаше много малко. Такъв тип графичен роман нямаше.
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..