Една година война - доброволците, които не спряха да помагат

Точно преди година и един ден – в ранните часове на 24 февруари, чухме произнесените на руски думи „Свалете оръжието и се приберете вкъщи", с които Путин започна пълномащабна война в цяла Украйна, взривявайки буквално светът, който познавахме и вероятно никога повече няма да видим.

Една година по-късно, в най-голямата страна в Европа, в която българското малцинство наброяваше повече от 200 хил., все още се води война, с все повече признаци на дълъг позиционен конфликт.

В рамките на 366 дни видяхме и чухме – и посредством технологиите в почти непосредствена близост, какво ли не - бомби и разрушения на жилища, болници, училища, пътища, мостове; възрастни и деца останали без крайници, заради мини; видяхме убийства и изтезания на цивилни, познати от годините на комунистическия терор и в България; видяхме мародерства; снимките от Буча, Ирпен, Бородянка, Волноваха, Мариупол, Изюм, Бахмут...

Видяхме и какво става с навързаните скачени съдове на световната икономика, когато воюват двете страни, които държаха 29 на сто от световното производство на зърно.

Открихме и, че се сриват устойчивите митове за неизбежданата зависимост от Русия, видяхме и как отношението към войната се превърна в голямата разделителна линия у нас – в политиката, и в обществото.

И някъде там видяхме и чухме онези невероятни историии за смелостта, за силата на духа и саможертвите, както и онова чувство на съпричастност и солидарност към другия.

Отворихме – или поне част от нас, домовете и душите си за бягащите от войната.

Отвъд политиката, енергетиката, инфлацията, интересите и пропагандата, ще ви срещнем с някои от обикновените герои в тази една година от Варна.

Онези, които свикнали, че недоуредената ни държава не може да се справи с почти нищо като доброволци направиха центрове за и в помощ на украинците, които пътуваха до границите на Украйна с Румъния, Молдова, Полша, Унгария и Словакия с личните си коли или наети за своя сметка бусове, за да спасят някого от бомбардировките. 

Онези, които отвориха хотелите си месеци преди сезона; онези, които не спряха сами да събират дрехи, памперси, храни и пр. за избягалите от войната; онези, които лекуват, превеждат, съдействат и помагат.

За последната една година у нас са влязоха почти един милион и 100 хил. украински бежанци. Към днешна дата тук са 22 пъти по-малко хора, 50 хил. сочат данните на офицалния портал, създаден, за да съдейства на гражданите на Украйна.

Информация, получена на 21 февруари, т.е. само преди няколко дни чрез искане по Закона за достъп до информация от варненската асоциация Хипофиза от Министерство на образованието сочи, че общо в страната в учебни заведения се обучават 2250 деца, 512 от тях са в детски градини, останалите 1738 в училища.

Най-много са в област Бургас – 571 деца, в Добричко са 49 общо, а във Варненска област – 388. От тях 115 деца посещават 42 детски градини, а в 43 училища учат 273 деца от Украйна. Данните на ведомството обаче са цитирани към 10 ноември миналата година и касаят записаните през първия учебен срок.

34 деца в областта изучат допълнително български език.

Покрай престоя си в България, част от украинските бежанци започнаха и да работят – предимно в туризма, а през лятото във Варна  отвори врати украински ресторант, в който работят бежанци от Украйна. Част от тях все още са настанени в хотели и държавни бази.

Най-големи разделения в обществото и сред политиците ни предизвика държавната програма за настянването на бежанците в хотели. Това, с което се гордеехме като държава в първите месеци на войната, не се оказва само български прецедент.

Освен в България, и в Гърция по време на двете големи бежански вълни към Европа бежанци са настанявани в хотели, разказа Ана Райкова от представителството на Международната организация по миграция (МОМ) у нас, която през 2018 г. е координирала процеса по настаняването на бежанци в хотелски бази в Гърция.

Организацията беше съвместна между МОМ, агенциите на ООН, Министерството на миграцията на Гърция, НПО и др. и включваше и лагерите за бежанци на островите Лесвос, Самос, Хиос и Кос. Подобно настаняване задължително предполага социални работници, психолози, юристи, културни медиатори, преводачи, посочи Райкова.

Докъде стигна интеграцията на бежанците от Украйна беше един от въпросите, които си задавахме през последната година.

В България по принцип не се предоставя обучение по български език за бежанци. Няма и отговорна институция, подобна на Гьоте институт или Френския културен институт, която да провежда курсове, да изпитва и да издава сертификати за владеене на български език, пояснява Ива Парцалева – представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) в България.

Една година след началото на войната в Украйна и 77 години след края на Втората световна война, в Европа, довела до най-голямата бежанска криза до момента, у нас в обучението на бежанците, в осигуряването на консумативи за децата, храна, памперси, преводи, съдействие за пред социални, болнични, държавни, общински или финансови институции и пр. продължава да се разчита на ентусиазма на доброволци и на неправителствения сектор.