Бягащи от войни, насилие и бедност, непридружавани от никого непълнолетни, а в последните години и не малко малолетни, се вливат в бежанските и мигрантските потоци, пресичайки граници в търсене на по-спокойна и щастлива съдба в Европа.
Заедно с още няколко гранични страни на Европейския съюз – Гърция, Италия, Испания и Малта, България е първата, на чиито порти чукат младите бежанци и мигранти. Ако късметът е с тях, успяват да се интегрират и получават бъдеще. За по-голямата част обаче, ние като държава сме една от транзитните спирки – понякога за седмици, по-често за месеци и дори години.
Хванати в мечтата за Европа, непълнолетните непридружени тръгнали като деца, често порастват по протежение на пътуването си от Средна Азия, Близкия изток или Източна Африка към Европа.
И, ако за връстниците им на континента светът е основно дигитален и само някои тепърва започват да работят, и то под надзор, младите непълнолетни мигранти и бежанци често са на ръба на физическото оцеляване. Пътуват хиляди километри - с месеци, пеша, с множество рискове, спят на земята - в палатки или в порутени убежища, хранят се с каквото намерят и макар малки са натоварени с отговорности – да оцелеят, да успеят да получат статут, да си намерят работа, да пратят пари на семействата си.
Статистиката на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) у нас сочи, че за миналата година непридружените непълнолетни са 3 348. Година по-рано, броят им е бил с около 300 по-малко. Увеличението на децата бежанци се наблюдава много активно от средата на 2020 г., въпреки тогавашните ограничения за пътуване, породени от covid-19 пандемията.
Данни на детския фона на ООН УНИЦЕФ за държавите, в които се работи с деца бежанци - България, Сърбия, Гърция, Италия, Черна гора и Босна и Херцеговина показват, че през изминалата 2022 г. в тях има безпрецедентно увеличение на бежанския и мигрантски поток, с 86% спрямо предишните две години. От средно 320 хил. мигранти и бежанци, над 47 хил. са под 18 години, от тях над 21 хил. са непридружени и разделени от семействата си. Държавите, от които идват са основно Афганистан, Бангладеш, Сирия, Пакистан и страните от Северна Африка.
Причините за това за комплексни - не са само военните конфликти. Мигрантските и бежански потоци се подхранват и от несигурността в родните им страни, продоволственият недоимък и дори вече от последиците от климатичните промени, казва Диана Йовчева от УНИЦЕФ.
Основната част от непридружените деца бежанци и мигранти са момчета - около 90 процента. В случаите, в които става дума за момичета, които бягат, преобладава и насилието, основано на пола.
Непридружените непълнолетни момичета, както и по-малки деца често остават "невидими". Те трудно се идентифицират, защото биват "прикачвани" към възрастен роднина - чичо, братовчед, дори съпруг, когато става дума за ранни, насилствени бракове, казва още Йовчева.
Според Радославова, ние като държава все още нямаме изградена работеща процедура и интеграционна политика. Всичко се случва “на парче”, докато в държавите от ЕС, които също се сблъскват с трудности, има ясна система за прием на непридружените непълнолетни.
В България тези деца попадат основно в “Овча купел” и “Военна рампа”, откъдето много често ... изчезват. Напускат с по една раница, на самоход по опасни пътища, водени от трафиканти и каналджии.
По този начин, след избухването на гражданската война в Сирия през 2011 г., следите на хиляди непридружени непълнолетни се губят.
В подкрепа на думите ѝ е статистиката за прекратените производства на непридружените непълнолетни (напусналите самоволно центровете на ДАБ), която сочи, че броят им е приблизително толкова, колкото са регистрираните деца.
Почти 20-годишният Сайф от Афганистан, напуска родината си, когато е на 13. Пътят му до Белгия отнема около година. За да стигне до там преминава през 10 други държави, вкл. България, по т.нар. Балкански път.
Има мнозина, които са зарязали учението, за да работят и да подпомагат семействата си, споделя Сайф, който мечтае да успее да завърши училището си, да си намери работа и да живее спокоен и мирен живот.
Той има късмет - въпреки, че семейството му не разполага с много пари, баща му никога не го е молил да прекъсне учението си в Белгия, за да започне работа и да праща пари в Афганистан.
Обратната връзка с родителите на някои от непридружените деца в България, когато има такава показва, че семействата на децата мислят, че е много по-добре младежите да бъдат изпратени сами към Европа, въпреки огромните рискове.
Другата страна на монетата е, че те или трябва да останат там, където над главите им падат бомби и вероятността да се лишат от живота си е доста по-голяма, или - особено в Афганистан, ако останат, талибаните могат да ги вземат и подготвят за войници.
Винаги се опитваме да говорим на техните езици, за да установим първоначален контакт, казва още Албена Чобанова в пояснение как от хуманитарната организация помогнат на непридружените деца мигранти и бежанци в България. Осигуряват и психологическа подкрепа с преводач.
Другите методи, чрез които им помагат са повече игрови и проактивни, учат ги и на умения, и на занаяти.
В противовес на "Стената на плача", от Каритас България имат инициатива, наречена "Станата на мечтите".
Искаме да ги накараме отново да започнат да мечтаят, защото някои от тях наистина са забравили. Караме ги през рисунки да изразят това, което е най-важното за тях. Почти всички рисуват по някакъв начин дом.
Дом и семействата си вътре в него, разказва Албена Чобанова.
На 5 октомври в България и още над 100 държави по света се отбелязва Деня на учителя. Идеята за празника идва от състоялата се през 1966 г. в Париж Специална междуправителствена конференция за статута на учителите, в резултат на която е подписан документът „Препоръки, касаещи статуса на учителя“. По повод годишнина от приемането на..
В рамките на три дни в Добрич се провежда петото издание на „Фестивала на занаятите и изкуствата“. Организатор на събитието е Фондацията „Добруджа – история, традиции, култура“, в сътрудничество с Фондация „Добруджанска задруга“ и с финансовата подкрепа на Община Добрич. На фестивала се представят майстори, занаятчии и творци от цялата страна...
Малкото леопардче Марго - най-новият обитател на Варненския зоопарк, което се роди през юли, придоби смелост и вече не се крие. Тя обаче се чувства по-сигурна, докато е около майка си Киара. Марго има и осиновители, които ще дават своя принос за отглеждането ѝ. Днес малкото диво коте направи своята първа изява пред медиите и влезе в обектива на Радио..
Редица събития и интересни дейности ще се проведат със студенти и курсанти в Планетариума на Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" в Световната седмица на Космоса. Ученици от няколко града също ще се включат в инициативите. Това каза доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума във ВВМУ във Варна. В дните, посветени на Космоса в цял..
На 5 и 6 октомври в читалище “Васил Левски” в квартал Галата ще се проведе първото издание на Омая Етно Фест. Фестивалът ще представи на публиката специално подбрана програма от занаятчии и музиканти , а деца, младежи и възрастни ще се гмурнат в чудния свят на народното творчество. Публиката е поканена да свие ръкави и да извае..
По-малко от една трета от мощностите на преработвателите на слънчоглед у нас са натоварени. Това каза за Радио Варна Яни Янев – председател на Асоциацията на преработвателите. Причината е в липсата на суровина. Още повече, че тазгодишната реколта на слънчоглед е с около 50 на сто от нормалните за страната. Икономистът Димитър Събев:..
Преди няколко дни гръмна новината за над 80 българските туристи, които останаха блокирани повече от денонощие на летището на гръцкия остров Корфу. Технически проблем със самолета забавя полетът с няколко часа, после с още няколко и така повече от 30 часа, както пише в публикация в социалните мрежи един от чакащите българи, с който опитахме,..