Правило ли Ви е впечатление, че когато става въпрос за история в социалните медии, обикновено това е информация за Втората световна война, обикновено, подкрепена със снимки. А замисляли ли сте се, дали тези снимки не са генерирани от Изкуствен интелект и дали са достоверни? На фона на информацията, която ни залива всекидневно, е много важно да запазим критическото си мислене. Особено при интерпретцията на историята, коментира специално за Радио Варна американския историк Джейсън Стайнхауер. Неговата сфера на изследване е пресечната точка на история, технологии, социални медии и политика. Според него технологиите дълбоко реорганизират познанието ни за света. За това и положителните, и отрицателните ефекти на технологиите трябва да бъдат балансирани с хуманистична гледна точка.
Джейсън въвежда този подход в работата си, където пише и говори за това как социалните медии, технологиите и мрежата оформят нашата история, политика и бъдеще.
Каква е целта ти на посещението ти във Варна?
Аз съм на обиколка от 5 седмици в 6 страни. Започнах от Белгия, Грузия, Германия, сега в България, после Северна Македония и Унгария. Говоря как социалната мрежа влияе върху това, което знаем за историята. Тази тема е важна, защото историята е повод за много политически дебати особено в страна като България. Говоря как социалните мрежи оказват влияние върху нашето знание за миналото и се опитвам да внеса повече яснота за да могат хората да разберат историческия контекст на нещата, които четат онлайн.
Ако сравниш американците с източно европейците коя част на света се информира грешно за историята си от социалните мрежи?
Социалните мрежи са глобален феномен. Понякога зависи кои платформи се използват в коя страна. В България доколкото знам се използва масово Фейсбук. В САЩ освен Фейсбук масово се използва и Инстаграм и Туитър. Платформите са различни за всяка страна, но те работят по приблизително еднакъв начин. Това което казвам в своята книгата е, че ако разбереш как и защо определени истории са популярни във Фейсбук, можеш да разбереш защо се случват определени неща в САЩ или България или Русия или Филипините. Ако разбереш защо определени истории имат популярност във Фейсбук, можеш да разбереш и защо се случват определени неща в различни части на света.
Възможно ли е изкуственият интелект, който се грижи за премахване на дезинформацията и фалшивите новини, да работи точно в обратната посока и всъщност да разпространява дезинформация?
Да, историята е използвана много често за политически цели. Хората използват историята за постигане на определена цел в политиката - това се случва и в САЩ и в Европа. Платформи като Фейсбук са пример защото Фейсбук е базиран на използване на съдържание, което носи носталгични чувства. Интернет историята е всъщност доста мощно политическо оръжие. Например диктатори или автократи, много често използват носталгичното възприемане на миналото и внушават на населението си, че ако определени политики се следват, то това ще доведе до връщане на славното минало. Това работи много добре във Фейсбук. Социалната медия играе огромна роля в този процес. Някои от механизмите създадени за да коригират този процес всъщност постигат точно обратната цел и го подпомагат.
Дезинформацията винаги е съществувала, но защо е толкова много днес?
В момента имаме модерните технологии като социалната медия и изкуствения интелект. Ние сме ги създали, но в момента се опитваме да ги разберем. Предизвикателството в момента е да разберем това информационно пространство, как работи и как в него се вписват историята, политиката, науката и журналистиката. Това създава необходимостта да се разберат механизмите на функциониране на тази информационна среда. Онлайн съдържанието на исторически факти е огромно - само в ТикТок има 5,9 милиарда поста с хаштаг история и това е огромна вселена от съдържание, която използва историята.
Има теория че обучението по история в училищата всъщност е напълно погрешно и не отразява истинските факти. Доколко това има роля в процеса на дезинформация ?
В САЩ в момента върви сериозен дебат относно училищата и каква история трябва да бъде преподавана и каква не. В момента във Флорида например тече точно такъв процес - коя е правилната история и коя не. Някои политически фигури твърдят, че не трябва да се преподават факти относно расовите взаимоотношения в САЩ. Това са големи политически сблъсъци, свързани с образование, национална принадлежност и патриотизъм. Затова и тази тема е толкова податлива на политически влияния.
Какъв е методът ако има такъв чрез който може да се разбере дали една новина е фалшива или не?
Това е свързано с така наречената медийна грамотност - как можем да оценим верността на една новина. Историята е много важен инструмент. Като историци ние се учим как да интерпретираме фактите, как да търсим различни източници, а не просто да приемаме за чиста монета това което ни се поднася. Когато видим информация на нашите монитори, трябва да си зададем въпросите кой е създал тази новина, как и по какъв начин тя е достигнала до нас. Защо е в моя нюзфийд и кой стои за това. Сложно е защото има много платформи, които ни заливат с информация, но трябва да се научим как да оценим тази информация защото това е важно.
Как можем да се научим да сме критични ? Защото с възрастта, човек престава да е отворен за нови идеи...
Историята е свързана тясно с въпросите за идентичността. Нашата идея за история всъщност ни дава представа кои сме ние. Като американци ние имаме една представа за себе си и когато една представа е поставена под въпрос, много хора започват да се чувстват неудобно. Но трябва да имаме критично мислене предвид огромното количество информация, което ни залива всеки ден.
Съдържанието в социалните мрежи може ли да образова или то е просто разпространение на определени политически гледни точки?
Социалната медия е нещо огромно, има всичко за всеки. Има образователно съдържание, има такова, което се стреми да постигне политически или рекламни цели. Трудно е да поставиш всичко под общ знаменател. Затова се стремим да прокараме идеята за медийната образованост и всеки човек, млад или стар, да може да се оправи в сложната информационна обстановка.
Как да разберем кой е прав или не ?
Не разсъждавам в термини като прав или не, по скоро става въпрос дали една информация е поднесена коректно на базата на наличните исторически доказателства. Като историци трябва да поднесем правилна интерпретация на факти от миналото, базирана на доказателствата, които имаме за тях. В социалните мрежи много хора формират мнението си за миналото без да са погледнали наличните доказателства. И тук идва проблема. Диктаторите например използват това - те представят историческите факти избирателно и използват това за политически цели. Колкото повече доказателства са минали събития излизат наяве, толкова повече е възможно да се наложи да променим нашите твърдения за миналото. Гледната ни точка за събитията от миналото винаги подлежи на промяна и това прави историята толкова сложна материя.
Обикновените хора нямат времето или знанието да ровят в историята...
Ето защо обществото има нужда от историци. За съжаление в САЩ има все по малко професионални историци. Обучението по история намалява и все повече преподаватели по история остават без работа. Част от моята работа е да обясня защо е важно да има професионални историци, че не можем да разчитаме само на социалните мрежи за да формираме мирогледа си.
Чуйте интервюто на Мартин Николов с историка Джейсън Стайнхауер:В рамките на тази седмицата ще се разбере дали ще бъде съставено правителство или не. Политическите партии вече водят неформален диалог. Това каза политологът Атанас Радев. Според него индикация за това е поведението на председателя на Народното събрание Наталия Киселова и заявките и по отношение на това какво трябва да свърши парламентът в идните..
С проекционна изложба на фотоарт„GIRLOgrapfy&many more“ зимните вечери на балчиклии разнообрази графичният дизайнер и фотограф Дмитрий Пузирев този месец в рамките на културния афиш на артцентър Чаршията. Прекрасното шоу, за което публиката сърдечно му благодари, включи няколко серии видеопроекции на дигитални колажи и творчески фотопроекти на автора,..
Единствено съпоставката между преброяването на бюлетините от машинното гласуване и данните от флаш паметта може да разкрие какви манипулации са правени с гласовете на изборите. Това мнение изрази Петър Пенчев, собственик на компютърна фирма, наета за отстраняване на проблемите с устройствата за гласуване. По думите му съществува реална възможност, чрез..
Интервю с Oliver s. Tyr (FAUN) Немските езичници FAUN направиха първи концерт в България на 8 декември в софийския клуб „Joy Station”. Стилът на групата е определян като паган метъл, фолк рок, даркуейв, а също и средновековна музика с келтски и скандинавски мотиви, изпълнени на старинни инструменти. Концертът е част от „East & Central Europe..
Интервю с Alex Taylor (MALEVOLENCE) 2 дни, 2 сцени, 20 групи. Така изглежда тази година, организирания от „141“ фестивал „Hardcore X-mass”. Датите са 13 и 14 декември. Мястото – двете зали на софийския клуб „Mixtape 5“. За повече инфо и подробности посетете страницата на фестивала във Facebook, но дни преди събитието не останаха..
Преди 90 години Радио Варна е създадено от радиолюбителите - през 1934 г. варненският елит казва: "Искаме да сме в крак с времето! Искаме да имаме радио - събираме се, финансираме това и го правим". Преди 90 години на днешния ден обществеността си прави радио, и такава е съдбата му и до днес - през цялото време да бъде общественото радио на Варна..
Посланик на Радио Варна по света. Така можем най-ясно да опишем един от най-верните слушатели на Радио Варна - Огняна Тонева. Заминала в Америка преди години, тя не спира да се интересува от родния град и събитията тук. Затова ѝ помага Радио Варна, което Огняна си пуска или през плейъра на сайта ни, или през платформите за радио излъчване, а отскоро..