Правило ли Ви е впечатление, че когато става въпрос за история в социалните медии, обикновено това е информация за Втората световна война, обикновено, подкрепена със снимки. А замисляли ли сте се, дали тези снимки не са генерирани от Изкуствен интелект и дали са достоверни? На фона на информацията, която ни залива всекидневно, е много важно да запазим критическото си мислене. Особено при интерпретцията на историята, коментира специално за Радио Варна американския историк Джейсън Стайнхауер. Неговата сфера на изследване е пресечната точка на история, технологии, социални медии и политика. Според него технологиите дълбоко реорганизират познанието ни за света. За това и положителните, и отрицателните ефекти на технологиите трябва да бъдат балансирани с хуманистична гледна точка.
Джейсън въвежда този подход в работата си, където пише и говори за това как социалните медии, технологиите и мрежата оформят нашата история, политика и бъдеще.
Каква е целта ти на посещението ти във Варна?
Аз съм на обиколка от 5 седмици в 6 страни. Започнах от Белгия, Грузия, Германия, сега в България, после Северна Македония и Унгария. Говоря как социалната мрежа влияе върху това, което знаем за историята. Тази тема е важна, защото историята е повод за много политически дебати особено в страна като България. Говоря как социалните мрежи оказват влияние върху нашето знание за миналото и се опитвам да внеса повече яснота за да могат хората да разберат историческия контекст на нещата, които четат онлайн.
Ако сравниш американците с източно европейците коя част на света се информира грешно за историята си от социалните мрежи?
Социалните мрежи са глобален феномен. Понякога зависи кои платформи се използват в коя страна. В България доколкото знам се използва масово Фейсбук. В САЩ освен Фейсбук масово се използва и Инстаграм и Туитър. Платформите са различни за всяка страна, но те работят по приблизително еднакъв начин. Това което казвам в своята книгата е, че ако разбереш как и защо определени истории са популярни във Фейсбук, можеш да разбереш защо се случват определени неща в САЩ или България или Русия или Филипините. Ако разбереш защо определени истории имат популярност във Фейсбук, можеш да разбереш и защо се случват определени неща в различни части на света.
Възможно ли е изкуственият интелект, който се грижи за премахване на дезинформацията и фалшивите новини, да работи точно в обратната посока и всъщност да разпространява дезинформация?
Да, историята е използвана много често за политически цели. Хората използват историята за постигане на определена цел в политиката - това се случва и в САЩ и в Европа. Платформи като Фейсбук са пример защото Фейсбук е базиран на използване на съдържание, което носи носталгични чувства. Интернет историята е всъщност доста мощно политическо оръжие. Например диктатори или автократи, много често използват носталгичното възприемане на миналото и внушават на населението си, че ако определени политики се следват, то това ще доведе до връщане на славното минало. Това работи много добре във Фейсбук. Социалната медия играе огромна роля в този процес. Някои от механизмите създадени за да коригират този процес всъщност постигат точно обратната цел и го подпомагат.
Дезинформацията винаги е съществувала, но защо е толкова много днес?
В момента имаме модерните технологии като социалната медия и изкуствения интелект. Ние сме ги създали, но в момента се опитваме да ги разберем. Предизвикателството в момента е да разберем това информационно пространство, как работи и как в него се вписват историята, политиката, науката и журналистиката. Това създава необходимостта да се разберат механизмите на функциониране на тази информационна среда. Онлайн съдържанието на исторически факти е огромно - само в ТикТок има 5,9 милиарда поста с хаштаг история и това е огромна вселена от съдържание, която използва историята.
Има теория че обучението по история в училищата всъщност е напълно погрешно и не отразява истинските факти. Доколко това има роля в процеса на дезинформация ?
В САЩ в момента върви сериозен дебат относно училищата и каква история трябва да бъде преподавана и каква не. В момента във Флорида например тече точно такъв процес - коя е правилната история и коя не. Някои политически фигури твърдят, че не трябва да се преподават факти относно расовите взаимоотношения в САЩ. Това са големи политически сблъсъци, свързани с образование, национална принадлежност и патриотизъм. Затова и тази тема е толкова податлива на политически влияния.
Какъв е методът ако има такъв чрез който може да се разбере дали една новина е фалшива или не?
Това е свързано с така наречената медийна грамотност - как можем да оценим верността на една новина. Историята е много важен инструмент. Като историци ние се учим как да интерпретираме фактите, как да търсим различни източници, а не просто да приемаме за чиста монета това което ни се поднася. Когато видим информация на нашите монитори, трябва да си зададем въпросите кой е създал тази новина, как и по какъв начин тя е достигнала до нас. Защо е в моя нюзфийд и кой стои за това. Сложно е защото има много платформи, които ни заливат с информация, но трябва да се научим как да оценим тази информация защото това е важно.
Как можем да се научим да сме критични ? Защото с възрастта, човек престава да е отворен за нови идеи...
Историята е свързана тясно с въпросите за идентичността. Нашата идея за история всъщност ни дава представа кои сме ние. Като американци ние имаме една представа за себе си и когато една представа е поставена под въпрос, много хора започват да се чувстват неудобно. Но трябва да имаме критично мислене предвид огромното количество информация, което ни залива всеки ден.
Съдържанието в социалните мрежи може ли да образова или то е просто разпространение на определени политически гледни точки?
Социалната медия е нещо огромно, има всичко за всеки. Има образователно съдържание, има такова, което се стреми да постигне политически или рекламни цели. Трудно е да поставиш всичко под общ знаменател. Затова се стремим да прокараме идеята за медийната образованост и всеки човек, млад или стар, да може да се оправи в сложната информационна обстановка.
Как да разберем кой е прав или не ?
Не разсъждавам в термини като прав или не, по скоро става въпрос дали една информация е поднесена коректно на базата на наличните исторически доказателства. Като историци трябва да поднесем правилна интерпретация на факти от миналото, базирана на доказателствата, които имаме за тях. В социалните мрежи много хора формират мнението си за миналото без да са погледнали наличните доказателства. И тук идва проблема. Диктаторите например използват това - те представят историческите факти избирателно и използват това за политически цели. Колкото повече доказателства са минали събития излизат наяве, толкова повече е възможно да се наложи да променим нашите твърдения за миналото. Гледната ни точка за събитията от миналото винаги подлежи на промяна и това прави историята толкова сложна материя.
Обикновените хора нямат времето или знанието да ровят в историята...
Ето защо обществото има нужда от историци. За съжаление в САЩ има все по малко професионални историци. Обучението по история намалява и все повече преподаватели по история остават без работа. Част от моята работа е да обясня защо е важно да има професионални историци, че не можем да разчитаме само на социалните мрежи за да формираме мирогледа си.
Чуйте интервюто на Мартин Николов с историка Джейсън Стайнхауер:Мисля си, че на тази земя си заслужава да живееш за изкуството и за децата. Няма друго, което да изпълва така човешкото съществуване. Това коментира за предаването "Гравитация нула" поетесата, писател и драматург Теменуга Маринова. Народни будители винаги ще има и това е благодарение на хората, които си вършат работата добре. Благодарение на тях..
Интервю с Fredrik Åkesson (OPETH ) Шведските прог дет легенди OPETH са готови с новия си албум, който първо трябваше да излезе в средата на октомври, но по технически причини беше отложен за средата на ноември. Китаристът на OPETH Fredrik Åkesson даде специално интервю за От другата страна по повод концептуалния „The Last Will and..
Няма яснота ще им бъдат ли върнати парите за билети за фестивала VARNA BREEZE by EXIT , обявен преди откриването му за безплатен. Това сигнализираха в редакцията на Радио Варна Янка Димитрова и Екатерина Минчева . Те разказаха за безплодната си комуникация с продавача на билети от една страна, с организатора от друга и с община Варна..
Нова, изключително голяма и опасна пандемия, се задава – този път с още по-мащабни последствия за обществото и за здравето на хората – пандемията от родители, които безконтролно дават електронни устройства на децата си. Вредата от дисплеите върху детската психика и развитие е толкова огромна, че често здраво дете, повлияно от дисплеи, се диагностицира..
Отпуснатите от държавата 30 млн. лв. за изграждането на стадион "Варна" e решение, подобно на случая с пловдивските отбори „Ботев“ и „Локомотив“. Тази аналогия направи общинският съветник от ГЕРБ/СДС Иван Портних, който в обзорното предаване "Позиция" коментира, че Варна заслужава да има градски стадион. Според него, нямат основания тревогите на..
В Деня на народните будители Варна е домакин на авторската идея на Радослав Първанов - "Счупената вяра". Проектът представя 20 фотографии на Радослав Първанов, които целят да разкажат и покажат историите на изоставени православни храмове. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино и ще остане там до 21 ноември. Изложбата ще..
Връх Ботев не е от най-високите. Разбира се, че е първенецът на Стара планина, но в сравнение с върховете в Рила и Пирин изостава като височина. И въпреки това е по-лесно да се качите на Мусала и Вихрен, отколкото на връх Ботев. Защото няма преход, който да е по-кратък от 5 часа. Независимо дали изкачването е от Южна или Севена България. Въпреки..